Пъпен полип у новородено МКБ P83.6

Задържането на омфаломезентериалния (вителинен) канал може да доведе до животозастрашаващи последствия. Ранно идентифициране на тази вродена аномалия е от съществено значение за бързото оперативно лечение и елиминирането на риска от пролапс и херния. Пъпен полип у новородено представлява аномалия, при която има остатък от омфаломезенетриалния канал.

По време на ембриогенезата омфаломезенетриалния канал комуникира с храносмилателния канал и жълтъчната торбичка. По време на раждането този канал обикновено се затваря, въпреки това останки от ембрионалната комуникация може да се запази като лезия на пъпа, която се нарича омфаломезенетриален остатък. Лезията трябва да се диагностицира своевременно и да се лекува.

Пъпният полип представлява яркочервено, лъскаво възелче с големина около 1 см на пъпа. Лигавичните секрети дават много лепкава повърхност. Когато стомашноподобните жлезисти елементи присъстват полипът може да бъде заобиколен от тежък ерозивен контактен дерматит. При усложнения полип може да се наблюдава кървене от него, зачервяване на околната тъкан и други.

Често се развива пролапс при пъпен полип у новороденото. Пролапсът започва при повишаване на интраабдоминалното налягане, когато детето кашля, плаче или се напъва.

Има четири степени на пролапс:

• издаване само на мукозата;
• умерен пролапс;
• пълен пролапс на тръбата и херния на илеума;
• пълен пролапс на канала и на червата.

Диференциална диагноза трябва да се прави с:

• пъпен гранулом, който е с по-тъмно червен цвят и са по-склонни към кървене;
• съдови новообразувания (вродени саркоми, хемангиоми).

Диагнозата се поставя на базата на клиничната картина и физикалния преглед на бебето.

Лечението на пъпния полип е само оперативно. Ранната терапия е важна, за да се предотвратят усложненията.