Склерем на новородено МКБ P83.0

Склерем в неонаталния период е рядко срещано състояние, което се наблюдава предимно при недоносени и родово травмирани деца. Състоянието представлява нарушение на подкожната мастна тъкан при изтощени новородени и се счита за най-добрият прогностичен белег за тежестта на протичането на дадено заболяване.

Точната честота на склерем на новороденото не е ясна, засяга се малко по-често мъжкият пол. Може да се наблюдава още при раждането на бебето, но обикновено се развива през първата седмица от живота на детето. Рисковите фактори за развитието му са:

• недоносеност;
• родова травма;
• недохранване;
• жълтеница;
• бактериемия.

При бебета съотношението наситени/ненаситени мастни киселини е по-високо в сравнение с възрастните и мазнините на новородените имат по-висока точка на топене. Преждевременното раждане, хипотермията, метаболитните нарушения увеличават още повече това съотношение. Предполага се, че в основата на слерема стои ензимно нарушение, в резултата на което се утаяват кристали на мастни киселини в рамките на липоцитите. Редица изследванията са потвърдили, че при бебета със склерем има увеличение на наситени мазнини и че кристалите в мастните клетки са съставени от триглицериди.

Клиничната картина при склерем на новороденото включва генерализирани твърди отоци по цялото тяло, ограничаващи движенията, поради което новороденото изглежда като сковано. Кожата е лъскава и бледа, детето е хипотермично.

Диагнозата се поставя лесно, тъй като клиничната картина е много характерна. Може да се наблюдава хипоалбуминемия.

Лечението се състои в затопляне на бебето, лекуване на основното заболяване, осигуряване на адекватен внос на течности, при необходимост се влива хуманалбумин и нативна плазма.