Фетален хидропс, несвързан с хемолитична болест МКБ P83.2

Феталният хидропс е сериозно състояние на плода, при което се наблюдава абнормно натрупване на течност извън екстравазалното пространство (извън съдовете), в телесните кухини. Това може да е краен стадий на редица заболявания.

Фетален хидропс, несвързан с хемолитична болест, настъпва в резултат на невъзможност на организма да управлява телесните течности. Те се натрупват в различни телесни кухини. Има няколко основни причини за получаването на този тип фетален хидропс:

• сърдечни или белодробни заболявания;
• тежка анемия (желязодефицитна, таласемии и други);
• генетични заболявания (синдром на Търнър);
• някои инфекции (цитомегаловирусна, рубеолна инфекция, ентеровируси и други).

Феталният хидропс се развива по време на вътреутробното развитие на бебето и може да се прояви под формата на:

• плеврален излив;
• перикарден излив;
• асцит;
• увеличен черен дроб и слезка;
• подкожен оток на плода.

Диагнозата се поставя основно чрез ултразвуково изследване. Има някои прояви на феталния хидропс, които помагат за поставянето на диагнозата още преди пълната клинична изява. Ранни белези за това състояние са намалените фетални движения. Често се наблюдава полихидрамнион, фетална тахикардия и предродилна кръвоизлив. Бременните могат да развият масивна аназарка, хипертония и протеинурия.

Фетален хидропс, несвързан с хемолитична болест е състояние с недобра прогноза. Смъртта на плода обикновено се дължи на сърдечна недостатъчност и хипоксия. Оцелелите новородени са в тежко състояние, могат да развият респираторен дистрес, тежък оток (най-вече на корема), увеличен черен дроб и слезка. Това състояние крие риск и за живота на майката.

Лечението зависи от причините, довели до феталния хидропс. Вътрематочната терапия може да включва:

• торако-амниотичен дренаж;
• прилагане на антиаритмични лекарства (дигоксин, пропанолол);
• кръвопреливане при анемия.

В много случаи, особено когато са налице хромозомни аномалии, майката може да избере да прекрати бременността. След раждането на бебето трябва да се вземат всички необходими мероприятия за поддържане на жизнените му функции. Бебетата обикновено се включват на изкуствена вентилация, преминават на парентерално хранене, премахва се прекомерното количество течност от около белите дробове и корема.