Други уточнени изменения на кожата и кожните придатъци, характерни за плода и новороденото МКБ P83.8

Рубриката други уточнени изменения на кожата и кожните придатъци, характерни за плода и новороденото, включва няколко състояния като: синдром на бронзовата кожа, склеродермия на новороденото и уртикария на новороденото.

Синдромът на бронзовата кожа представлява тъмносиво-кафява пигментация на кожата на бебето, неговите лигавици и урината. Това състояние се наблюдава след фототерапия, която се прилага за лечение на неонаталната жълтеница. Наблюдава се чернодробна дисфункция преди появата на това състояние. Натрупването на индиректния билирубин е опасно за мозъчните структури на бебето, затова трябва да се приложи фототерапия. Засегната е кожата на гърба, корема, гърдите, долните и горните крайници.

Патогенетичните механизми за появата на бронзовата кожа при новороденото са няколко. Предполага се, че причината може да е анормално натрупване на фотоизомер на билирубина. Втората причина е нарушена чернодробна функция, водещо до Fe-порфиринов комплекс, който се разрушава при фототерапията и води до кафява пигментация. Третото обяснение е натрупването на биливердин, което води до пигментация. Тя трябва да се разграничава от Grey - синдрома, който се среща при новородени. Този синдром се среща при бебета, лекувани с високи дози хлорамфеникол.                  

Синдромът на бронзовата кожа не е сериозно състояние. Обикновено промените по кожата изчезват след прекратяване на фототерапията.

Склеродермията на новороденото е заболяване, което засяга съединителната тъкан. Има две форми на склеродермия: локализирана склеродермия и системна склероза. Локализираната склеродермия може да се види по-често при деца, отколкото системната форма. Това може да включва петна по кожата на гърба, ръцете, краката или главата. Други имена за локализираната форма на заболяването са морфея и линейна склеродермия.

Клиничната картина на локализираната форма включва:

• удебелена, блестяща кожа;
• промяна в цвета (по-тъмен или по-светъл);
• при обхващане на по-голяма площ се ограничават движенията на детето.

Системната склеродермия се среща много рядко в детска възраст. Клиничната изява при нея може да включва:

• бледост и изтръпване пръстите;
• болки в ставите;
• скованост;
• засягат се и вътрешните органи – хранопровод, бял дроб, сърце, бъбреци.

Системната форма на склеродермията протича тежко и може да доведе затруднено хранене поради засягането на храносмилателната система, до бъбречна, сърдечна недостатъчност и други.

Уртикарията на новороденото представлява бързопреходен екзантем, който се получава при дегранулация на мастоцитите от алергични, физикални или токсични дразнители.

Клиничната картина включва поява на различно големи плаки (уртики) с розовочервен цвят, надигнати над кожата, сърбящи и много бързо променящи се по форма и големина. Понякога наподобяват гирлянди. Може да се наблюдава едем на глотиса, което е животозастрашаващо състояние. Протичането на уртикарията на новороденото може да е остро, хронично и хронично-интермитиращо.

Диагнозата други уточнени изменения на кожата и кожните придатъци, характерни за плода и новороденото, се поставя на базата на:

• анамнестичните данни;
• физикалния преглед;
• хистопатология;
• имунологични изследвания;
• капиляроскопия;
• лабораторни изследвания;
• инструментални изследвания.

Лечението на склеродермията се провежда с:

• локални медикаменти;
• нестероидни противовъзпалителни средства;
• йонофореза с кортикостероиди;
• цитостатици;
• прилага се и физиотерапия.

При уртикария на новороденото се прилагат локални средства, успокояващи сърбежа, антихистамини и кортикостероиди.