Вътречерепен нетравматичен кръвоизлив у плода и новороденото МКБ P52

Вътречерепните нетравматични кръвоизливи са кръвоизливи, които се срещат предимно при недоносените новородени и тези, родени с ниско тегло. Те представляват сериозен проблем, тъй като могат да доведат до различни трайни увреждания на бебето. Те са най-честата причина за неврологична симптоматика в неонаталния период. Гестационната възраст на новороденото има определящо значение за локализацията на вътречерепния кръвоизлив. Субдуралните кръвоизливи се наблюдават предимно при доносените, а интравентрикуларните при недоносени бебета, родени преди 35 гестационна седмица.

Най-честите вътречерепни нетравматичен кръвоизливи у плода и новороденото в неонаталния период са интравентрикулните кръвоизливи, които в 95% от случаите са при недоносени деца.

Патогенезата на вътречерепните кръвоизливи могат да бъдат резултат от руптура на повърхности вени. Съдовата стена се уврежда лесно при наличие на асфиксия и удължено раждане на главичката.

Съществуват различни видове вътречерепни кръвоизливи: субдурални, субарахноидални, перивентрикуларни, интравентрикуларни и паранхимни кръвоизливи.

Клиничната картина зависи от локализацията на кръвоизлива и количеството кръв, което се е събрало.

Субдуралните кръвоизливи представлява събиране на кръв между твърдата мозъчна обвивка и арахноидеята. Протичането на тези кръвоизливи може да бъде: мълниеносно или по-бавно.

Мълниеносното (фулминантно) протичане се наблюдава при разкъсване на твърдата мозъчна обвивка и масивен кръвоизлив с притискане на мозъчния ствол. Детето още след раждането е в кома с нарушения в дишането и сърдечна дейност, които бързо водят до летален изход, още в първите часове след раждането.

По-бавно протичане се наблюдава при кървене в задната черепна ямка. Наблюдава се един период, в който няма симптоми (светъл период), след което се наблюдава повишена възбудимост или нарушено съзнание (унесеност), напрегната фонтанела, нарушения на дихателния и сърдечния ритъм. Ако не се вземат бързи мерки се наблюдава притискане на мозъчния ствол, което може да доведе до летален изход за няколко дни.

Субарахноидаленият кръвоизлив - представлява събиране на кръв между меката мозъчна обвивка и арахноидеята. Протичането може да е безсимптомно или с различни неврологични прояви: гърчове, помрачено съзнание, кома.

Паренхимните най-често се срещат при недоносени деца и се разполагат предимно в  перивентрикулните пространства.

Клинична картина е доста вариабилна - от безсимптомно протичане до изразена неврологична симптоматика с гърчове и повишено вътречерепно налягане.

Интравентрикуларните кръвоизливи са най-честите вътречерепни кръвоизливи в неонаталния период. В преобладаващата част се наблюдават при недоносените новородени. Тяхната честота е толкова по-висока, колкото по-ниска е гестационната възраст на новороденото.

Повече информация за вътречерепните нетравматични кръвоизливи у плода и новороденото можете да прочетете при:

• Интравентрикуларен (нетравматичен) кръвоизлив I степен у плода и новороденото мкб P52.0
• Интравентрикуларен (нетравматичен) кръвоизлив II степен у плода и новороденото мкб P52.1
• Интравентрикуларен (нетравматичен) кръвоизлив III степен у плода и новороденото мкб P52.2
• Неуточнен интравентрикуларен (нетравматичен) кръвоизлив у плода и новороденото мкб P52.3
• Вътремозъчен кръвоизлив (нетравматичен) у плода и новороденото мкб P52.4
• Субарахноидален (нетравматичен) кръвоизлив у плода и новороденото мкб P52.5
• Кръвоизлив в малкия мозък и задната черепна ямка (нетравматичен) у плода и новороденото мкб P52.6
• Други вътречерепни (нетравматични) кръвоизливи у плода и новороденото мкб P52.8
• Вътречерепен (нетравматичен) кръвоизлив у плода и новороденото, неуточнен мкб P52.9

Диагнозата се поставя чрез:

• физикално изследване, с което се откриват различни отклонения - нарушено съзнание, нарушено дишане с апноични паузи и други;
• инструментални изследвания - трансфонтанелна ехография, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс;

Терапията на вътречерепните нетравматични кръвоизливи у плода и новороденото зависи от вида на кръвоизлива, неговата големина и локализацията му. Лечението бива консервативно и оперативно.