Други вътречерепни (нетравматични) кръвоизливи у плода и новороденото МКБ P52.8

Нетравматични вътречерепни кръвоизливи се наблюдават предимно при недоносени новородени, които са с незряла нервна система и това ги прави много чувствителни на хипоксия. Рубриката други вътречерепни (нетравматични) кръвоизливи у плода и новороденото включва състояния като кефалхематом, субдурален хематом със запазена цялост на кожата, нетравматична хеморагия при аноксия и други. Рисковите фактори за появата им са: недоносеност и ниско тегло при раждане.

Кефалхематомът представлява излив на кръв между черепа и периоста. Дължи се на разкъсване на периосталните кръвоносни съдове. Локализира се в границите в една кост като най-често се засягат теменните и по-рядко тилната кост. Кефалхематомът се открива под формата на подутина в областта на главата на бебето. След 2-3 дни се разнася отока и хематомът се вижда по-добре и може да се палпира. При натиск кефалхематомът флуктуира, а след няколко дни по периферната част се опипва ръб, който се дължи на образуваната от периоста нова кост.

Субдураленият хематом представлява ограничено натрупване на кръв между твърдата мозъчна обвивка и арахноидеята. Новородените и особено недоносените бебета са с по-голяма предразположеност към развитието му, тъй като имат по-големи субдурални пространства и кръвоносните им съдове са много крехки. Субдуралният хематом може да бъде с различна локализация, което предопределя клиничните прояви и тежестта на увреждането.

Супратенториалният субдурален кръвоизлив може да се получи при руптура на повърхностни вени, но най-често произхожда от венозната система, дренираща централния конвекситет в синус сагиталис супериор. Съдовите стени се увреждат лесно при наличие на асфиксия на плода.

Клиничната картина включва от леки нарушения на съзнанието, хипотония (ниско кръвно налягане), бомбирана фонтанела до липсващи примитивни рефлекси, гърчове и кома.

Инфратенториалният субдурален кръвоизлив се развива при разкъсване на тенториума и руптура на голямата мозъчна вена (vena cerebri magna).

Клиничната картина е демонстративна - ступор и кома веднага след раждането, вратна ригидност, трайна мидриаза, ритъмни нарушения на дишането, сърдечната дейност и летален изход.

Окципитална остеодиастаза със субдурално кървене в задната черепна ямка и интрацеребрален кръвоизлив се получава при разкъсване на окципиталните синуси и/или малкомозъчният паренхим.

Клинично се проявява с напрегната фонтанела, хипотония, нарушено дишане с апноични паузи, опистотонус, брадикардия (забавена сърдечна дейност) и други.

Нетравматичната мозъчна хеморагия се асоциира с аноксия (неадекватна доставка на кислород). Недоносените новородени са много чувствителни на хипоксични състояния. Нервната система на недоносените е все още много незряла и при недостатъчно снабдяване с кислород настъпват различни увреждания. Тази особеност в комбинация с крехките мозъчни кръвоносни съдове води до получаването на хеморагии.

Диагнозата на други вътречерепни (нетравматични) кръвоизливи у плода и новороденото се поставя с помощта на физикални и инструментални изследвания. Прави се лумбална или субокципитална пункция. Винаги трябва преди процедурата да се изследват очните дъна. Може да се приложи трансфонтанелна ехография, компютърна томография, офталмоскопия.

Важно е да се профилактира преждевременното раждане и да се предотвратява перинаталната асфиксия. Лечението включва: осигуряване на адекватна вентилация и циркулация, както и антиконвулсивно лечение. Използва се консервативно и оперативно лечение.