Вътремозъчен кръвоизлив (нетравматичен) у плода и новороденото МКБ P52.4

Вътремозъчните (нетравматични) кръвоизливи са сериозен проблем в периода на новороденото. Честотата им е относително висока, а прогнозата за в бъдеще е неблагоприятна. Те са най-честата причина за неврологична симптоматика в неонаталния период. Гестационната възраст на новороденото има определящо значение за локализацията на вътречерепния кръвоизлив. Така субдуралните кръвоизливи са предимно при доносени, а интравентрикуларните при недоносени бебета, родени преди 35-та гестационна седмица.

Вътремозъчният кръвоизлив (нетравматичен) у плода и новороденото може да бъде субдурален, субарахноидален, перивентрикуларен или интравентрикуларен и паренхимен.

Причините за появата на тези кръвоизливи могат да бъдат:

• хипоксия;
• кръвно заболяване;
• вродени съдови аномалии (аневризма) и други;

Патогенеза е свързана с руптура на крехките кръвоносни съдове на недоносените новородени. Съдовата стена се уврежда лесно при наличие на асфиксия и удължено раждане на главичката на плода в родилния път.

Клиничната картина вътремозъчния кръвоизлив може да включва:

• напрегнати фонтанели;
• главоболие;
• гадене, повръщане;
• летаргия;
• гърчове;
• кома;
• поглед тип „залязващо слънце”;
• вратна ригидност;
• липса на зенична реакция;
• ритъмни нарушения на дишането и сърдечната дейност;

Диагнозата на вътречерепните кръвоизливи се поставя на базата на лумбална пункция (с повишено внимание и винаги след изследване на очните дъна), ултрасонография, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и офталмоскопия. Чрез образните методи на диагностика се установява точната локализация на мозъчния кръвоизлива.

Лечението на вътремозъчния кръвоизлив (нетравматичен) у плода и новороденото се състои в поддържане на основните жизнени функции. Терапията може да бъде консервативна и оперативна. Извършва се реанимация, кислородотерапия, при необходимост интубация. Кръвопреливане и прилагане на различни водно-солеви разтвори се прилагат за стабилизиране на хемодинамиката. В тежките случаи се прилага оперативно лечение.