Интравентрикуларен (нетравматичен) кръвоизлив I степен у плода и новороденото МКБ P52.0

Интравентрикуларните кръвоизливи могат да бъдат идентифицирани при 67% от бебетата, родени преждевременно в 28-32 седмица и при около 80% от тези, родени между 23 и 24 гестационна седмица.

В зависимост от тежестта на интравентрикуларните кръвоизливи съществуват четири степени. Най-лекият и най-често срещаният е интравентрикуларният (нетравматичен) кръвоизлив I степен у плода и новороденото. Това е кръвоизлив в субепендималното пространство с или без пробив в латералния вентрикул. Тази мозъчна структура съдържа богата мрежа от нестабилни тънкостенни кръвоносни съдове. Следователно микроциркулацията в тази област е изключително чувствителна към хипоксия и промени в перфузионното налягане.

Рисковите фактори за появата на субепендималния кръвоизлив са:

• недоносеност;
• ниско тегло на бебето при раждане;
• многоплодна бременност;

При интравентрикуларния (нетравматичен) кръвоизлив I степен у плода и новороденото не се наблюдават клинични прояви на заболяването. Обикновено патологията се открива при рутинно изследване.

Диагнозата се поставя чрез: ултрасонографско изследване, компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс.

Усложненията, които могат да се наблюдават, са:

• хеморагична хидроцефалия;
• облитеративен фиброзираща арахноидит;
• перивентрикулярното левкомалация;
• образуване на кисти;

Тези усложнения при първа степен на интравентрикуларните кръвоизливи рядко се наблюдават и прогнозата е добра. Обикновено бебето се възстановява без да има сериозни последици.

Най-доброто лечение е превенцията на преждевременните раждания. Ако съществува опасност от преждевременно раждане или раждане на бебе с ниско тегло се прилага дексаметазон на майката или индометацин на детето. Това води до намаляване на честотата на интравентрикуларните кръвоизливи, въпреки че точният механизъм, по който действат, не е напълно изяснен.

Лечението на интравентрикуларния (нетравматичен) кръвоизлив I степен у плода и новороденото се фокусира върху наблюдение. Важно е да се проследи бебето за различни неврологични прояви като нарушение в съзнанието, гърчове и други. Внимание следва да се отдели и на евентуално увеличаване на вътречерепното налягане.