Кръвоизлив в малкия мозък и задната черепна ямка (нетравматичен) у плода и новороденото МКБ P52.6

Недоносените новородени са с незряла нервна система, което ги прави много чувствителни на хипоксия. Кръвоносните съдове в мозъчните структури са много крехки и лесно могат да се разрушат при различни въздействия. Кръвоизливът в малкия мозък и задната черепна ямка (нетравматичен) у плода и новороденото се наблюдават основно при недоносените и родените с ниско тегло.

Вътремозъчният кръвоизлив в малкия мозък представлява наличие на кръвна колекция в бялото вещество на малкомозъчните хемисфери.

Клиничната картина варира в широки граници. Може да протече безсимптомно или да има остра проява. Симптомите зависят от размера и разположението на кръвоизлива. Основните симптоми, наблюдавани при този вид кръвоизливи, са: главоболие, гадене, повръщане, нарушено съзнание и други.

При физикалния преглед на новороденото може да се установи:

• бомбиране на фонтанелата;
• раздалечаване на черепните шевове, поради повишеното вътречерепно налягане;
• неравномерно дишане с апноични паузи;
• нарушени или липсващи зенични рефлекси;
• вратна ригидност;

Кръвоизливът в задната черепна ямка се открива при 10-25% от аутопсираните новородени, които са родени с много ниско тегло. Рисковите фактори за появата на този кръвоизлив са същите както при кръвоизлива в малкия мозък – недоносеност на бебето и ниско тегло при раждане.

Клиничната картина е разнообразна като преобладава неврологичната симптоматика. При оцелелите деца се наблюдава забавено развитие. Установяването на кръв в задната черепна ямка е било трудно, тъй като ехографското изследване се е провеждало през предната фонтанела. Сега се извършва рутинно ултрасонографско изследване през задната фонтанела, което визуализира наличието на кръв в задната черепна ямка.

Диагноза кръвоизлив в малкия мозък и задната черепна ямка (нетравматичен) у плода и новороденото се потвърждава чрез инструментални излседвания. Може да се направи трансфонтанелната ехография /ТФЕ/, която е лесна за извършване, но е с ограничено приложение при малкомозъчния кръвоизлив. Компютърната томография и ядрено-магнитният резонанс са с добра диагностична стойност.

Лечение е симптоматично. Поддържат се основните жизнени функции. Прилагат се различни медикаменти при оток на мозъка: манитол, диуретици (фуроземид) и други. При развитие на хидроцефалия е показано оперативно лечение, при което се поставя вентрикулоперитонеален шънт.