Субарахноидален (нетравматичен) кръвоизлив у плода и новороденото МКБ P52.5

Субарахноидалният кръвоизлив представлява кървене в субарахноидалното пространство, между меката мозъчна обвивка и арахноидеята (паяжинообразна мозъчна обвивка). Той се наблюдава във всички гестационни възрасти. Характерно за този кръвоизлив е, че произхожда от субарахноидалните или субпиалните венозни плексуси.

При субарахноидалния (нетравматичен) кръвоизлив у плода и новороденото често няма клинични прояви и протича безсимптомно, особено ако колекцията кръв е по-малка. При доносени деца могат да се наблюдават гърчове на втория ден след раждането. Ако кръвоизливът е масивен се развиват нарушения в съзнанието, едностранна мидриаза, гърчове, стволова симптоматика.

Типичните прояви на събарахноидалния кръвоизлив включват:

• силно главоболиe;
• гадене или повръщане;
• симптомите на менингеално дразнене, които се регистрират по-трудно при новородените;
• фотофобия;
• фокусни неврологични дефекти;
• загуба на съзнание;
• припадъци;

Диагнозата се поставя на базата на:

• физикално изследване, което може да покаже тахикардия (увеличена сърдечна дейност), оток на папилата, огнищни или генерализирани неврологични прояви;
• лабораторни изследвания - пълна кръвна картина, изследване на хемостазни показателилумбална пункция, която показва макроскопски кървав ликвор (200 - 4 000 еритроцита/мм³);
• компютърна томография;
• ядрено-магнитен резонанс;

Усложнения на субарахноидалния (нетравматичен) кръвоизлив у плода и новороденото могат да включват: хидроцефалия, вазоспазъм, припадъци, нарушения в сърдечната дейност и други.

Лечението е консервативно и оперативно. Консервативното се прилага при по-малки кръвоизливи, при които може да настъпи спонтанна резорбция. Използват се различни препарати за намаляване на вътречерепното налягане и за повлияване на мозъчния оток: осмотични агенти (например манитол), бримкови диуретици (фуроземид) и други. При големи кръвоизливи се прилага оперативно лечение с евакуация на събралата се кръвна колекция.