Послеродово кръвотечение МКБ O72

Послеродово кръвотечение представлява едно от най-често срещаните и сериозни усложнения, при които има реална опасност за живота на родилката.

Към термин кръвния обем на родилката е значително увеличен като това я прави сравнително толерантана към кръвозагубата.

По време на раждането обикновено кръвозагубата варира между 250 и 400 мл.

За патологично кървене се приема всяко такова, при което кръвозагубата превишава 500 мл.

Послеродовото кървене се характеризира с много внезапно начало и с това, че за кратък период може да предизвика смърт на родилката.

Към послеродово кръвотечение принадлежат:

• Кръвотечение през третия период на раждането.
• Други кръвотечения непосредствено след раждането.
• Късно и вторично послеродово кръвотечение.
• Коагулационни дефекти след раждането.

След раждането продължаващото и засилващото се генитално кръвотечение може да се дължи на следните причини:

• Задържани плацентарни части.
• Хипотония или атония на матката.
• Разкъсване на мекия родилен канал.

Послеродово кръвотечение често се дължи на задържани плацентарни части.

След раждането плацентата се оглежда внимателно за евентуално съществуваща добавъчна плацента или за задържана част от нея.

При наличието на такава патология незабавно се пристъпва към отстраняване на плацентарната част, независимо че в момента няма кръвотечение. Задържаните плацентарни части предизвикват ранно или по-късно кръвотечение.

Лечението се изразява в извършването на инструментална ревизия на маточната кухина. Манипулацията се извършва с голяма тъпа акушерска кюрета на Бум. Предприема се, особено ако след ръчната ревизия кръвотечението продължава.

Манипулацията се извършва съвместно приложението на утеротоници. За целта се използват окситоцин, метергин, простагландини в таблетна и инжекционна форма.

Послеродово кръвотечение често се дължи на хипотония и атония на матката.

Понякога кръвотечението в плацентарния и в ранния следплацентарен период се дължи на намалена или липсваща съкратителна способност на матката.

Атонията практически не може да се разграничи от субатонията, но с оглед необходимостта от активно внимание и двете състояния се третират обикновено като атония.

Причините за хипотонията на матката са родилната слабост или понякога - прекомерно силната родилна дейност, бързото раждане преразтягане на матката при хидрамнион и многоплодна бременност.

Неправилното водене на плацентарния период може да се последва от хипо- и атония на матката. Имат значение патологичното преразтягане и изтощаването на маточната мускулатура. Понякога кръвотечение възниква без видима причина. Особено важна е тенденцията към повторно възникване на атонични кръвотечения при следващи раждания.

Лечението се изразява в бимануален масаж в съчетание с утеротоници. Използват окситоцин, метергин, простагландини в таблетна и инжекционна форма.

При неуспешно лечение, прибягва се до плътна маточно - влагалищна тампонада. С тампонадата се предизвикват маточни контракции и тромбозиране на зеещите кръвоносни съдове на плацентарното място.

Всички мерки за борба с хипотоничните и атоничните кръвотечения трябва непременно да се съпътствуват о активна реанимация.

При пробив на тампонадата и невъзможност за овладяване на кървенето се прибягва към хистеректомия.