Късно и вторично послеродово кръвотечение МКБ O72.2

Късно и вторично послеродово кръвотечение е усложнение, което се среща сравнително рядко.

Към късно и вторично послеродово кръвотечение принадлежи кръвотечение, свързано със задържани части на плацентата или околоплодните ципи.

Кръвотечението при задържани плацентарни части по естество е хипотонично кръвотечение.

Задържането на плаценатрни части е улеснено при случаи с аномалии в прикрепването на плацентата, наличие на добавъчна плацента, различните видове срасната плацента, неправилно водене на плаценатарния период.

Установена е връзка с честотата на абортите и престъргването на ендометриума като при тези жени определени участъци от плацентата могат да бъдат по-плътно прикрепени към мускулната стена на матката.

Маточната мускулатура около задържаната плацентарна част не се контрахира пълноценно и настъпва кървене от нарушените съдове, тъй като така наречените "живи лигатури" не могат да окажат своето кръвоспиращо действие.

При задържани плацентарни части в маточната кухина е налице хипотония само на отделни участъци от миометриума.

Кръвотеченията са умерени по сила, но ако не се предприемат спешни мерки могат да застрашат живота на родилката.

Понякога задържанитеплацентарни части не водят до обилна кръвозагуба и могат да бъдат пропуснати. Трябва да се знае обаче, че плацентарната тъкан особено когато е без кръвоснабдяване е перфектна среда за развитие на микроорганизми.

За диагнозата късно и вторично послеродово кръвотечение основно значение има огледа на плацентата непосредствено след раждането и установяването на липсващи плаценатрни части оглеждайки майчината и повърхност.

Друг високо информативен метод посредством, който може да се установи наличие на задържани плацентарни части е ехографията.

Лечението при късно и вторично послеродово кръвотечение включва извършването на следните мероприятия:

1) При всяко съмнение за задържани плаценатрни части е задължително да се извърши мануална и инструментална ревизия на маточната кухина, независимо от това, че матката е добре контрахирана, тъй като всяко задържано плацентарно парче крие повишен риск от тежка инфекция.

Кюретирането на маточната кухина действа като силно тонизиращо действие и освен отделянето на задържани плацентарни части, посредством него често матката се контрахира отлично.

Посредством инструменталната ревизия, освен задържани плацентарни части от маточната кухина могат да се отделят големи съсиреци и ципи, които също могат да станат източник на инфекция.

Интервенцията винаги се извършва под обща упойка, като след нея родилката остава под наблюдение за 10-12 часа.

2) Изпразване на пикочния мехур - чрез катетеризация, като се следи часовата урина. Пълният пикочен мехур пречи на свободното изтичане на събралата се в матката кръв и нейното контрахиране.

3) Осигуряване на венозен път и инжектиране на тонизиращи маточни средства (окситоцин, метергин или простагландини), както и водно-електролитни разтвори.

4) Масаж на матката в областта на фундуса, който води до контрахиране на матката. Добре е ако след приложението на утеротонични медикаменти матката се преведе в контракция и кървенето намалее значително на фундуса да се постави торбичка с лед или пясък, която да поддържа контракцията.

5) Прилагат се кръвозаместващи разтвори, плазма, декстран, хемодекс,албумин, кръвопреливане по преценка на лекуващия акушер.

6) Овлажняващият подаден кислород действа ободряващо на родилката.

7) Провежда се профилактика с антибиотици през първите 4-5 дена след раждането.