Фистули със засягане на женските полови органи МКБ N82

Фистули със засягане на женските полови органи се срещат сравнително рядко.

Пикочно-половите фистули възникват след хирургическа намеса в 95 %, а 19 % като резултат на лъчетерапия или под влияние и на двете причини особено при рак на женските полови органи.

Фистулите възникват и следствие на родов травматизъм. Протрахирано раждане, челно предлежание, тежък форцепс (особено при пълен пикочен мехур), също може да бъде причина за фистулообразуване. Над 50 % от фистулите възникват след проста влагалищна или коремна хистеректомия (премахване на матката).

Към фистули със засягане на женските полови органи принадлежат:

• Везиковагинална фистула.
• Други фистули на жескитеполови органи.
• Фистула между вагината и тънките черва.
• Фистула между вагината и дебелите черва.
• Други фистули между черва и женски полови органи.
• Фистули, генитално кожни, при жени.
• Други фистули на женските полови органи.

Видове фистули в зависимост хронологията на възникване:

• Ранно възникнали фистули (в първите 24-48 часа след оперативна интервенция), най-вероятно поради недиагностицирани по време на операция перфорации на мехура или лезии на уретерите. По време на гинекологична операция са възможни увреждания на уретерите: превързване или прерязване на уретера на 1-2 см от мястото на кръстосване с илиачните съдове.
• Фистули, възникващи от 10-ти до 30-ти ден след раждане или оперативна травма с последваща некроза.
• Забавено фистулообразуване (от 30 дни до 2-4 години) след лъчетерапия със или без оперативно вмешателство се дължи на лъчева ангиопатия, увреждане на мускулатура и последваща некроза.

Като предразполагащи фактори при образуване на фактори при образуване на фистули се сочат атеросклерозата, повишеното кръвно налягане, диабетът, затлъстяването, възпалителни заболявания на таза.

Клиничната картина при фистули със засягане на женските полови органи се изразява в симптоми, наподобяващи цистит (болки и парене при уриниране, често уриниране).

При непрекъснато изтичане на урина от влагалището настъпва разпад на урината до амоняк, който причинява тежки възпалителни промени и характерна отблъскваща миризма. Вторично настъпва липса на менструация, безплодие, болезнен сексуален акт при жените. Пациентките са с угнетена психика, социалната им адаптация е невъзможна.

Уретеро-вагиналните фистули се характеризират с постоянно изтичане на урина денем и нощем. Понякога се наблюдават симптоми на пиелонефрит (възпаление на бъбреците и пикочното легенче) и хидронефроза (задръжка на урина в бъбрека). Налице е вторично зарастване на раните.
Характерно за везико-утеринните (канал, който свързва пикочния мехур с матката) и уретеро-утеринните фистули (канал, който свързва уретера с матката) е наличие на кръв в урината по време на менструация и вторична влагалищна липса на менструация.

Диагнозата фистули със засягане на женските полови органи се поставя на базата на постоянното мокрене, дразнене и разязвяване на тъканите на влагалището и вулвата.

С оглед и палпация се определят мястото на фистулата, размерите и характерът на фистулните ръбове, наличие на гранулационна тъкан (млада съединителна тъкан).

Изследващият може допълнително да нарани тъканите и да предизвика увреждане. За диагностициране е достатъчна пробата с метиленово синьо. През катетър в пикочния мехур се въвежда метиленово синьо.

Поставят се надълбоко тампони. Ако след 2-3 часа са оцветени в синьо, се касае за пикочно-вагинални фистули, но ако не са оцветени - за уртеро-вагинална фистула. Екскреторната урография е задължителна. При пикочно-вагиналната фистула урографията открива в 30 % усложненията в горните пикочни отдели. Цистоскопията локализира мехурните фистули. Уретеро-вагиналните фистули се диагностицират с уретероскопия, възможно е сондиране на фистулия ход.

За диагнозата на фистулите се използва вагиноскопия, хистерография, хистероскопия, двоен тест с оцветяване и др.

Незабавно трябва да се откриват мехурните увреждания и да се възстановят херметично. При лезии на мехура или на уретерите задължително се поставя продължителен дренаж след корекция на лезиите.

По отношение на акушерските фистули внимание изискват плодораздробяващите операции, аборт, повторно цезарово сечение, които могат да се доведат до уретеро-утеринни и пикочно-цервикални фистули. При протрахирано раждане, индикации за тежък форцепс, неправилни главични предлежания е уместно да се разширят индикациите за цезарово сечение. Раждането трябва да се води при празен пикочен мехур.

Лечението при фистули със засягане на женските полови органи е характерно. Уретеро-вагиналните фистули се затварят спонтанно в 30 % от случаите.

Пикочно-вагиналните фистули, особено след операция, в 15-20 % оздравяват спонтанно след продължително дрениране на мехура с катетър.

В този изчаквателен момент се прави антибиограма - определяне чувствителността на причинителя към определени антибиотици, ликвидиране на възпалителните изменения във влагалището и вулвата, премахване на некротичните тъкани.

За подобряване трофиката на влагалището се използват кремове с естрогени. Предоперативно за 10-12 дни се прилагат кортикостероиди с оглед намаляване на фиброзата и отока. Когато възпалението и отока са преминали и има добра епителизация и васкулиране на фиброзния канал, се предприема оперативно лечение.