Други фистули на женските полови органи МКБ N82.1

Други фистули на женските полови органи се срещат сравнително рядко.

Най-често пикочно-половите фистули възникват след хирургическа намеса, лъчетерапия и родов травматизъм.

редразполагащи фактори за образуване на фистули са атеросклерозата, повишеното кръвно налягане, диабет, затлъстяване, възпалителни заболявания и други.

Към други фистули на женските полови органи принадлежат:

• Цервиковезикална фистула.
• Уретеровагинална фистула.
• Уретровагинална фистула.
• Утероуретерна фистула.
• Утеровезикална фистула.

В зависимост хронологията на възникване се различават следните видове фистули:

• Ранно възникнали фистули (24-48 часа след оперативна интервенция).
• Фистули, възникващи от 10 до 30 ден след раждане или оперативна травма с последваща некроза.
• Забавено фистулообразуване (от 30 дни до 2-4 години) след лъчетерапия със или без оперативно вмешателство.

Клиничната картина при други фистули на женските полови органи зависи от вида и локализацията на фистулата.

Наблюдават се симптоми наподобяващи цистит изразяващи се в болки и парене при уриниране, често уриниране.

При изтичане на урина през влагалището настъпва разпад на урината до амоняк, който предизвиква тежки възпалителни промени и характерна отблъскваща миризма.

Цервиковезикална фистула се характеризира с наличие на връзка между пикочния мехур и маточната шийка.

През маточната шийка изтича урина, която се разпада до амоняк. Настъпват тежки възпалителни промени и се наблюдава специфична миризма.

Уретеровагинална фистула се характеризира с наличие на връзка между уретера и влагалището. През влагалището изтича урина, която се разпада до амоняк. Настъпват тежки възпалителни промени колпит и се наблюдава специфична миризма. Възможно е да настъпи инфекция, която да асцендира от уретерите до бъбреците и да се развие пиелонефрит.

Уретровагинална фистула се характеризира с наличие на връзка между уретрата и и влагалището. През влагалището изтича урина, която се разпада до амоняк. Настъпват тежки възпалителни промени колпит и се наблюдава специфична миризма.

Утероуретерна фистула се характеризира с наличие на връзка между матката и уретера. В маточната кухина попада урина, която се разпада до амоняк. Настъпват тежки възпалителни промени в ендометриума и се наблюдава специфична миризма.

Утеровезикална фистула се характеризира с наличие на връзка между матката и пикочният мехур. В маточната кухина попада урина, която се разпада до амоняк. Настъпват тежки възпалителни промени в ендометриума и се наблюдава специфична миризма.

Диагнозата други фистули на женските полови органи се поставя на базата на постоянното мокрене, дразнене и разязвяване на тъканите.

С оглед и палпация се определят мястото на фистулата, размерите и характера на фистулните ръбове, наличие на гранулационна тъкан.

За диагностициране много съществена е пробата с метиленово синьо.

При пикочно-вагиналната фистула урографията открива в 30 % усложненията в горните пикочни отдели.

Цистоскопията локализира мехурните фистули. Уретеро-вагиналните фистули се диагностицират с уретероскопия, възможно е сондиране на фистулния ход.

Лечението при фистули със засягане на женските полови органи е характерно. Част от фистулите се затварят спонтанно.

Необходимо е да се направи антибиотикограма - определяне чувствителността на причинителя към определени антибиотици, ликвидиране на възпалителните изменения във влагалището и вулвата, премахване на некротичните тъкани.

Когато възпалението и отока са преминали и има добра епителизация и васкулиране на фиброзния канал се предприема оперативно лечение.