Фистула на женските полови органи, неуточнена МКБ N82.9

Фистула на женските полови органи се среща сравнително рядко.

Причините за възникване на фистула на женските полови органи могат да бъдат от различно естество.

При хирургическа намеса фистули се наблюдават в 95 %, а 19 % като резултат на лъчетерапия или под влияние и на двете причини особено при рак на женските полови органи.

Фистулите възникват и следствие на родов травматизъм. Протрахирано раждане, челно предлижание, тежък форцепс особено при пълен пикочен мехур, също може да бъде причина за фистулообразуване. Над 50 % от фистулите възникват след проста влагалищна или коремна хистеректомия (премахване на матката).

Различават се следните видове фистули в зависимост от времето на възникване:

• Ранно възникнали фистули - в първите 24-48 часа след оперативна интервенция.
• Фистули, възникващи от 10 до 30 ден след раждане или оперативна травма с последваща некроза.
• Забавено фистулообразуване (от 30 дни до 2-4 години) след лъчетерапия със или без оперативно вмешателство се дължи на лъчева ангиопатия, увреждане на мускулатура и последваща некроза.

Като предразполагащи фактори при образуване на фактори при образуване на фистули се сочат атеросклерозата, повишеното кръвно налягане, диабетът, затлъстяването, възпалителни заболявания на таза.

Клиничната картина при фистула на женските полови органи се изразява в симптоми наподобяващи цистит (болки и парене при уриниране, често уриниране).

При непрекъснато изтичане на урина настъпва разпад на урината до амоняк, който причинява тежки възпалителни промени и характерна отблъскваща миризма.

В последствие може да се наблюдава липса на менструация, безплодие, болезнен сексуален акт при жените.

Диагнозата фистула на женските полови органи се поставя на базата на анамнезата, постоянното мокрене, дразнене и разязвяване на тъканите на влагалището и вулвата, прегледа от лекар специалист.

Посредством оглед и палпация се определя мястото на фистулата, размерите и характера на фистулните ръбове, наличие на гранулационна тъкан (млада съединителна тъкан).

Изследващият може допълнително да нарани тъканите и да предизвика увреждане. За диагностициране е достатъчна пробата с метиленово синьо. През катетър в пикочния мехур се въвежда метиленово синьо, като в дълбочина са поставени тампони, ако след 2-3 часа са оцветени в синьо, касае се за пикочно-вагинални фистули, но ако не са оцветени за уртеро-вагинална фистула. Екскреторната урография е задължителна.

За диагнозата на фистулите се използва вагиноскопия, хистерография, хистероскопия, двоен тест с оцветяване и др.

Лечението при фистула на женските полови органи е характерно, най-често е хирургично.

Уретеро-вагиналните фистули се затварят спонтанно в 30 % от случаите.

Пикочно-вагиналните фистули особено след операция в 15-20 % оздравяват спонтанно след продължително дрениране на мехура с катетър.