Други и неуточнени кифози МКБ M40.2

Кифозата представлява патологично изкривяване на гръбначния стълб с повече от 40 градуса. Изкривяванията на гръбначния стълб могат да бъдат първични или вторични. Първичните изкривявания са разгледани като други вродени аномалии на гръбначния стълб. Вторични кифози възникват при:

1. Витамин D недоимъчен рахит
2. Кифоза настъпила след лошо зарастнала фрактура
3. Вследствие на специфични възпаление като например туберкулоза — туберкулозен спондилит
4. Позиционна кифоза
5. Анкилозиращ спондилит
6. Остеопороза

Най-често срещаната причина за кифоза е неправилната стойка, което прави позиционната кифоза най-често срещана. Страдащи контингенти от позиционна кифоза са:

• Хора, чиято работа е свързана с дълго стоене пред монитора на компютъра. Млади хора, които ежедневно с часове наред се "взират" в телефона си. Статистика от последно проучване констатира, че средностатистическият млад човек прекарва до 140 минути дневно, взирайки се в телефона или таблета
• Ученици с изключително тежки раници. Тежестта на раниците надвишава многократно механичния капацитет на все още неузрелия детски гръбначен стълб
• Същевременно други и неуточнени кифози разглежда болестта на Scheuermann, като причина за настъпване на кифоза. Болестта се среща и като ювенилен остеохондрит на гръбначния стълб, но е по-популярно с епонимното си название

Болестта се среща изключително рядко. Статистическите данни посочват, че международната честота варира между 0.4 и 8%. По все още неустановени причина децата на европа страдат по-често от други и неуточнени кифози, сравнено с другите континенти.

Етиологията на болестта на Scheuermann не е напълно изяснена. Предполага се, че причините са метаболитни, ендокринни и не на последно място генетични причини. Установено, че деца, страдащи от кифоза имат предци с различни заболявания на опорно-двигателния апарат.

Интересно проучване от последното десетилетие се фокусира на взаимовръзката между болестта на Scheuermann и дисковата херния. Установено е, че младежи страдали от ювенилен остеохондрит на гръбначния стълб в зряла възраст страдат от спондилоза с дискова херния.

Болестта се характеризира с остеохондроза на вторичните осификационни центрове. Тези центрове се сформират след приключване на първичната осификация. Вторичната осификация на костната система е характерна за младежите, затова и възрастовия диапазон на болестта на Scheuermann е между 13 — 16 години.

Клинична презентация на болестта Scheuermann, разгледана като част от други и неуточнени кифози

Клиничните оплаквания са пряко зависи от тежестта на деформацията. Колкото по-голямо е изкривяването на торакалния отдел на гръбнака, то толкова висцерални органи са ангажирани болестния процес. Нискостепенни изкривявания се характеризират с периодична дорзалгия. Около 20% от страдащите съобщават за системна болка в гръдния отдел на гръбначния стълб. Процентът на страдащите от лумбалния достига 80.

При тежки деформации се установяват кардио-пулмонални смущения. Ювенилен остеохондрит на гръбначния стълб видоизменя и нормалната анатомична структура на гръдния кош. Гръдният кош е с ограничена подвижност. Това рефлектира и върху белия дроб, който при дихателните движения не може напълно да се разгърне. Намаляват виталния капацитет, намалява и нивото на кислород в кръвта.

Белият дроб се опитва да компенсира намалената вентилация чрез вазодилатация на разно калибрени интрабелодробни кръвоносни съдове. Този компенсаторен механизъм цели по-добро окисляване на кръвта чрез "отварянето" на повече кръвоносни съдове и намаляване на движението на кръвотока. Но скоро след това компенсаторния ефект се изчерпва — разкриват се редица кръвоносни шънтове, в които се смесва окислена и не окислена кръв. Като резултат намалява кислорода в кръвта и не добре окислена кръв достига до периферните тъкани — настъпва хронична дихателна недостатъчност.

Тези промени рефлектират и върху сърдечната система. При напреднала кифоза се установява застойна сърдечна недостатъчност.

Диагностичен алгоритъм

• Анамнеза и физикален преглед

Първо диагностично звено е снемането на анамнеза. Изследващият лекар задава редица въпроси на пациента, с които цели да уточни сегашните оплаквания, миналите заболявания, фамилната анамнеза и рисковите фактори за възникване на болестта. Физикалният преглед започва с оглеждане и палпация на измененията на гръбначния стълб и гръдния кош. Значение има да се определи дали двете гръдни половини заемат еднакво участие в дихателния акт, респираторната подвижност и фремитус. Посредством аускултация се изследват сърдечните тонове, дишането и наличието на патологична находка.

Акцент на физикалния преглед е опорно-двигателната система. При тактилно изследване гърбът е болезнен. Установява се намалена подвижност. При съмнение за радикулопатия се извършва и специфичен неврологичен статус.

• Лабораторни и инструментални изследвания

Няма специфични кръвни изследвания за диагностициране на болестта на Scheuermann. Но други и неуточнени кифози могат да настъпят след възпалителни изменения, при които има повишаване на С-реактивния протеин, левкоцитите и скоростта на утаяване на етитроцитите. При откриване на антинуклеарни антитела в кръвната плазма се търсят автоимунни заболявания. Наситеността на кислород в кръвта се определя чрез газов анализ. Остеохондрит на гръбначния стълб нерядко се диференцира с анкилозиращ спондилит. Водещ диагностичен метод е рентгеново изследване на гръбначния стълб. Посредством рентгенографията могат да бъдат визуализирани костните промени. Подходящ метод за наблюдение на мекотъканните промени е компютърната томография.

Диагностичен критерий:

1. Хиперкифоза — гръбначното изкривяване е повече от 40 градуса
2. Нарушаване на свързването на гръбначни стълб — интервертебралните дискове дегенерират и губят обема си. Като резултат намалява и междупрешленното разстояние
3. Ангажиране на повече от 3 един след друг прешлени

Лечение на болестта на Scheuermann, както други и неуточнени кифози е комбинирано. Лечебният подход зависи от тежестта на изкривяването. При лекостепенни изкривявания положителен ефект имат упражнения при деца с кифоза. Балнеолечение и други физиотерапевтични методи имат неспорно благоприятен ефект. Болката се овладява с краткотраен прием на нестероидни противовъзпалителни средства или аналгетици. Частично подобряване на изкривяването има при носене на коригиращ корсет.

Но при високо степенни изкривявания консервативните методи не са достъпни. Единственият начин за коригиране на изкривяването е хирургичната интервенция.

Прогнозата на други и неуточнени форми на кифоза зависи от прогресиращи ход на болестта, както и индивидуални терапевтичен отговор. При изкривяване на повече от 60 градуса настъпват тежки кардио-пулмонални смущения, които са и пряко свързани с неблагоприятни изход от болестта.