Камъни на жлъчните пътища с холецистит МКБ K80.4

Патологичните промени в жлъчните пътища при калкулозен холецистит са от порядъка на попаднали или образували се в тях конкременти (камъни), както и от отражението, което заболяването дава върху цялата система на жлъчните пътища и по-специално на терминалната част на холедоха.

Камъни на жлъчните пътища с холецистит е патологично състояние, при което поради запушване на холедоха от конкремент, настъпва възпаление на жлъчния мехур. В повечето от случаите на холедохолитиаза камъните са попаднали в жлъчния проток от жлъчния мехур.

Миграцията се благоприятства от наличието на дребни камъни, къс и широк дуктус цистикус, със загладени гънки на лигавицата и спастични съкращения на жлъчния мехур. Камъните могат да бъдат придвижени и мануално при холецистектомия (оперативно отстраняване на жлъчния мехур), особено тогава, когато освобождаването на жлъчния мехур става от дъното, без предварително да е захванат и превързан дуктус цистикус.

В нозологичната единица камъни на жлъчните пътища с холецистит се включват:

• Холедохолитиаза с холецистит
• Жлъчен камък на дуктус холедохус БДУ
• Жлъчен камък на общия проток с холецистит
• Жлъчен камък на чернодробния проток с холецистит
• Чернодробна холелитиаза с холецистит
• Чернодробна колика с холецистит

Конкрементите на жлъчните пътища, в зависимост от особеностите и локализацията на тяхното формиране, се подразделят на първични и вторични.

Дошлите в жлъчните пътища от жлъчния мехур камъни се наричат вторични. Първичните камъни се образуват в жлъчните пътища под въздействието на благоприятни фактори. Те постепенно приемат формата на протока и са обикновено еднородни по структура, тъмни, пигментни и меки.

Камъните на жлъчните пътища, водещи до холецистит, могат да бъдат единични и множествени, разположени във всички разклонения на жлъчното дърво. Според някои автори единични са конкрементите само при една трета от случаите. Освен съчетание на холедохолитиазата (камъни в жлъчния мехур и жлъчните пътища) с калкулозен холецистит рядко се наблюдават и случаи на първична холедохолитиаза.

Конкрементите в жлъчните пътища травматизират лигавицата им, довеждат до атрофия и склерозиране на стената, атония и дилатация (разширяване) на жлъчните пътища с холостаза и холангиохепатит. Камъкът или някои от конкрементите в дуктус холедохус, придвижвайки се дистално, може да засегне и ampulla Vateri, предизвиквайки различни по вид усложнения.

Симптоми на болестта

Проявите при жлъчнокаменна болест (холелитиаза) варират при отделните пациенти, като редица фактори оказват влияние (възраст на пациента, давност на симптомите, наличие на подлежащи заболявания, прием на медикаменти и други).

Докато задържането за по-кратък или по-дълъг период от време на камъните в супрадуоденалната (над дуоденума) и ретродуоденалната (зад дуоденума) част на холедоха протича с пристъпни симптоми, то попадането на конкремент в интрадуоденалния отдел на холедоха предизвиква явления на частична или пълна непроходимост на жлъчните пътища, проявяващи се с механична жълтеница с интермитентен характер. В такива случаи се говори за вентилни конкременти.

Състоянието рядко протича безсимптомно за определен период от време (началните етапи при част от пациентите не водят до клинични прояви).

Първият признак за възпаление на жлъчката е болка в горен десен квадрант на корема, ирадиираща към гърба и дясната скапула. Болката персистира за дълъг период от време (обикновено за повече от 6 часа). Болните не се хранят, имат гадене и повръщане, умерено влошено общо състояние. Температурата се повишава, но рядко достига критични стойности.

В зависимост от редица фактори са възможни различни по вид усложнения, свързани с болестта, като своевременното откриване на болестта, позволява назначаване на подходящ индивидуален тераевтичен план и овладяване на състоянието на болния.

Поставяне на диагнозата

Диагнозата се поставя въз основа на резултатите, получени от клиничната картина, анамнезата за холелитиаза или холедохолитиаза, физикалното изследване, лабораторните изследвания и ултразвуково изследване:

• анамнеза: при подробен разпит на пациента могат да се установят някои от причините за поява на състоянието (грешки в храненето, прием на медикаменти, хормонален дисбаланс), а при вече диагностицирана в миналото жлъчнокаменна болест диагнозата се улеснява значително
• физикално изследване: при обективното изследване има положителен симптом на Murphy (силна палпаторна болка в дясно подребрие), мускулна защита, тахикардия
• лабораторни изследвания: от лабораторните изследвания по правило левкоцитите са завишени и има олевяване. При половината болни се среща завишен билирубин и леко повишена алкална фосфатаза
• образна диагностика: ехографията е най-надеждният, безопасен и рутинно прилаган метод, при който се откриват жлъчни конкременти в жлъчните пътища и задебелена стена на жлъчния мехур. При интраоперативна холангиография (рентгенография на жлъчните пътища) в терминалната част на холедоха се установява дефект в изпълването. Контрастната материя не достига лумена на дванадесетопръстника

Лечение при камъни на жлъчните пътища с холецистит

Лечението при конкременти в жлъчните пътища с развил се холецистит се определя индивидуално в зависимост от общото състояние на пациента и наличието на развили се усложнения.

Консервативно лечение се прилага до отшумяване проявите на възпаление и евентуална подлежаща инфекция, като най-често се прилагат подходящи аналгетици (обезболяващи), широкоспектърни антибиотици, спазмолитици и симптоматични средства в зависимост от оплакванията на пациента.

След овладяване на инфекцията и възпалителното огнище се обмисля предприемането на дефинитивно лечение на болестта посредством оперативна намеса.

Най-често се извършва операция за отстраняване на жлъчния мехур (холецистектомия) с отстраняване на конкрементите. Операцията се отличава с висока ефективност и постигане на добри резултати на фона на относително нисък риск от поява на различни по вид усложнения (вторична инфекция, кървене, засягане на разположени в близост структури, нерви, съдове).

Прогнозата при камъни на жлъчните пътища с холецистит се определя индивидуално при всеки пациенти като под внимание се взимат редица фактори, оказващи влияние върху вида на терапевтичните мерки и терапевтичния отговор.