Болест на черния дроб, неуточнена МКБ K76.9

При невъзможност за конкретизиране на чернодробното увреждане и включването му към определена група заболявания се говори за болест на черния дроб, неуточнена. Във връзка със съвременните методи за диагностика, диагнозата се поставя сравнително рядко в клиничната практика, като обикновено се поставя първоначално при ограничен процент от засегнатите, а впоследствие, след провеждане на необходимите изследвания, диагнозата подлежи на промяна. Ранното предприемане на необходимите диагностични мерки позволява и ранно и целенасочено провеждане на подходящо лечение.

Особености и прояви на болестния процес

Черният дроб е най-големият орган в човешкото тяло. Той участва в смилането на храната, складиране на енергията, както и премахване на токсините. Има много видове заболявания на черния дроб, причинени от различни причинители, като например вируси, паразити, лекарства, токсични вещества, злоупотреба с алкохол, наследствени заболявания и други.

Болест на черния дроб, неуточнена, представлява заболяване, при което има данни за увреждане на черния дроб, но първоначално не може да се уточни какво е то.

Чернодробно заболяване може да бъде причинено по няколко различни механизми като най-основните включва:

• инфекциозен процес: различни паразити, бактерии и вируси могат да инфектират черния дроб, причинявайки възпаление и увреждане на чернодробната функция
• автоимунни и генетични заболявания: такива са заболявания, при които имунната система атакува чернодробни клетки, като в тази група се включват и някои генетични заболявания, при които различни вещества са обусловени да се натрупват в черния дроб и да причиняват увреждане
• вредни въздействия: тук се включват злоупотребата с алкохол, с лекарства (преднамерено, случайно или със суицидна цел) и други токсични вещества, които директно увреждат черния дроб
• рискови фактори: към факторите, които могат да повишат риска от заболяване на черния дроб, се включват инжектиране на наркотици, използване на общи игли, татуировки и пиърсинги по тялото, кръвопреливане, извършено преди 1992 година, излагането на кръв и телесни течности на други хора (важи за медицинския персонал), излагане на някои химикали и токсини, дългогодишен диабет, затлъстяване, нарушения в липидния профил, високи нива на триглицеридите в кръвта

Развитието на чернодробните увреждания може да се развие остро (в рамките на часове или дни), подостро (в рамките на няколко дни или седмици) или хронично (изисква повече време, повече от месец).

Клиничните прояви на болестта варират в изключително широки граници при отделните пациенти, като най-общо симптомите при чернодробни неуточнени заболявания включват слабост и обща отпадналост, хронична умора, загуба на апетит, гадене и повръщане, загуба на тегло, болка и подуване на корема.

При много от пациентите има прояви на иктер (жълтеница) с характерните за него промени в кожата и лигавиците с жълто оцветяване на кожата и пожълтяване на склерите, сърбеж по кожата, тъмен цвят на урината, ахолични изпражнения. При много от засегнатите се описват и различни системни прояви, като например подуване на краката и глезените, склонност към лесно кървене при нараняване, засягане в различна степен на сърдечно-съдовата система и други.

Неглижирането на проявите, липсата на медицинска консултация крие риск от поява на различни по вид и тежест усложнения, някои от които могат да имат потенциален животозастрашаващ характер.

Диагностичен подход

Поставянето на диагнозата при неуточнена чернодробна болест обикновено се поставя по метода на изключването, като са необходими множество изследвания за оценка на чернодробната функция, като целта е изключване на другите възможни увреждания на черния дроб (възпалителни, инфекциозни, неопластични).

Обикновено това се осъществява с помощта на следните диагностични методи:

• анамнестични и клинични данни: акцентът при разпита на пациентите е насочен към уточняване на налични вредни навици, рискови фактори, подлежащи заболявания, провеждани медикаментозни и оперативни терапии и други. Клиничните находки варират в изключително широки граници в зависимост от тежестта на болестните изменения, като е необходимо тяхното обстойно описание (болки при палпация, увеличен черен дроб, жълтеница, промени в съзнанието, промени по кожата, промени в перисталтиката, отклонения в сърдечно-съдовите показатели и други)
• лабораторна диагностика: кръвните изследвания допринасят за оценката на възпалителен процес на черния дроб и неговата функция. Специфични изследвания за чернодробната функция включват АСАТ и АЛАТ (трансаминази, освободени от чернодробните клетки при възпаление), ГГТ и алкална фосфатаза (ензими, освободени от клетки, покриващи на жлъчните пътища), билирубин, протеин и албумин. Други изследвания на кръвта, които често се назначават, включват пълна кръвна картина (пациенти с краен стадий на чернодробно заболяване може да имат потискане на костен мозък и нисък брой червени кръвни клетки, бели кръвни клетки и тромбоцити. В резултат на тромбоцитопенията пациенти с цироза могат лесно да кървят при нараняване), системата за съсирване на кръвта може да бъде нарушена поради намаленото производство на протеини и е чувствителен показател за функцията на черния дроб, проследяват се нивата на електролити, урея и креатинин за оценка на бъбречната функция, а оценка на нивото на амоняк в кръвта е от полза при пациенти с умствено объркване да се определи дали чернодробна недостатъчност е потенциална причина
• образна диагностика: образни изследвания могат да се използват за визуализиране не само на черния дроб, но други близки органи, които могат да бъдат засегнати от болести на черния дроб. Други често назначавани изследвания включват КТ (компютърна аксиална томография), ЯМР (ядрено-магнитен резонанс), ултразвук (особено полезно изследване при оценката както на черния дроб, така и на жлъчния мехур и жлъчните пътища)
• биопсия на черния дроб: чернодробна биопсия може да се счита специфичен метод на изследване и се използва за потвърждаване на специфична диагностика на заболяване на черния дроб. Под местна упойка, дълга тънка игла се вкарва през стена на гръдния кош в черния дроб, където една малка извадка от чернодробната тъкан се получава за изследване под микроскоп

Диференциалната диагноза е изключително широка и налага различаване от всички възможни увреждания на хепаталните структури с различна етиология (автоимунна, възпалителна, неопластична, инфекциозна), като най-често се налага различаване от често описваните в практиката стеатоза, фиброза, цироза, вирусен хепатит и други.

Терапевтичен подход

Терапевтичният подход при пациентите с неуточнена чернодробна болест се определя строго индивидуално и в много от случаите целта на лечението е предимно симптоматична, като фокусът е акцентиран към стабилизиране състоянието на пациентите, лечение на усложненията и съответно редуциране риска от развитие на допълнителни усложнения.

Обикновено се назначава подходяща комбинация от консервативни мерки (лекарства, общи мерки, промени в храненето и вредните навици), а в някои от случаите се налага хирургична намеса (резекция в различен обем, а в някои случаи и трансплантация на черния дроб).

Най-общо лечението при неуточнена чернодробна болест включва:

• общи мерки: някои проблеми на черния дроб могат да бъдат лекувани с промени в начина на живот, като например спиране на употребата на алкохол или отслабване на килограми, режим на диета и труд, обикновено като част от медицинската програма, която включва внимателно проследяване на чернодробната функция. Допълнително се назначават мерки за стабилизиране състоянието на пациентите, рехидратация, лечение на електролитния дисбаланс и наличните други нарушения, осигуряване на достатъчно почивка, ограничаване излагането на вредни въздействия
• медикаментозно лечение: лекарствената терапия често е опция на първи избор, като се назначават симптоматични лекарства (обезболяващи, парентерални вливания, хепатопротектори, ензими, витаминни добавки, спазмолитици и други). В някои случаи може да се наложи лечение с антибиотици (при данни за инфекция), антиеметици (за облекчаване на гаденето и повръщането), антидиарийни или лаксативни средства (за лечение на диария и констипация) и други
• оперативно лечение: при липса на ефект от консервативното лечение, наличие на тежки усложнения, застрашаващи живота на пациентите, както и при липса на други алтернативи се преминава към оперативна намеса от различен порядък. В някои случаи се извършват ендоскопски интервенции, резекция в различен обем, а при ограничен процент от засегнатите следва извършване на чернодробна трансплантация при крайна фаза на чернодробни увреждания без възможност за повлияване по друг начин. За оптимален ефект от оперативната намеса се препоръчва подходяща предоперативна подготовка и адекватен мониторинг на пациентите след извършване на съответната интервенция

Прогнозата при болест на черния дроб, неуточнена, се определя строго индивидуално в зависимост от особеностите на болестния процес при конкретния пациент. Голямо значение имат общото състояние на засегнатите, наличието на подлежащи заболявания, развили се усложнения, терапевтични възможности и други.

Заглавно изображение: freepik.com