Оток на ларинкса МКБ J38.4

Ларинксът е орган, част от респираторния тракт, и като такъв участва в провеждането на въздух към белите дробове. Разполага се в шийната област, между гълтача и трахеята. Има конусовидна форма и е изграден основно от мускули и чифтни, и нечифтни хрущяли.

Ларинкса като орган, който е част от горните дихателни пътища, може да бъде засегнат от множество патологични процеси. Оток на ларинкса е патологично състояние, при което настъпва едем на ларингеалната лигавица, следствие на различни причини. Като такива мога да се посочат както инфекциозни, така и неинфекциозни. Отокът може да настъпи остро и да протече драматично, или да има бавно развитие.

Отокът на ларинкса може да се раздели на няколко вида в зависимост от самата локализация. За главен ориентир на едема се използва епиглотисът, който е нечифтен хрущял, част от ларинкса. Видовете едем са:

• Оток на глотиса
• Оток на супраглотиса
• Оток на субглотис

Честота

Разпространението на оток на ларинкса е свързано с основната причина, поради която се е образувал самия едем. Първите случаи на това заболяване са регистрирани през 1891 година от М. Хаджек. Заболяването е една не толкова често срещана патология, към която трябва да се обърне специално внимание и задължителна консултация с лекарски специалист (отоларинголог). Една от формите на заболяването е едемът на Райнке, който представлява подуване на гласните струни поради събиране на течност в пространството на Райнке. Самото пространство е кръстено на името на своя откривател и е локализирано неподосредствено под гласните връзки. Именно затова, този оток засяга самите гласни струни. Отокът на Райнке представлява 10% от всички доброкачествени ларингеални патологии.

Идентифицирани рискови фактори за заболяването включват прекомерна употреба на гласните струни, гастроезофагеален рефлукс, хипотиреодизъм и др. Заболяването засяга по-често жените, отколкото мъжете поради по-честата прекомерна употреба на гласа при жени.

Причини

Като основни причини за оток на ларинкса се посочват различни фактори от ежедневието на хората, на които са ежедневно изложени. Сред най-честите причини за поява на едем са:

• Активното и пасивното тютюнопушене - тютюнопушенето стои в основата на множество заболявания на респираторния тракт поради вредното действие на тютюневия дим. В него се съдържат различни токсични вещества, които увреждат респираторната лигавица. От тютюневия дим могат да се увредят и самите гласни връзки, както и да се получи оток на Райнке.
• Гастроезофагеален рефлукс (ГЕРБ) - рефлуксът на стомашно съдържимо и аспирацията му в респираторния тракт води до различни патологични промени, в зависимост от засегнатите органи и структури. Рефлуксът засяга много често ларинкса и неговите структури, като дори в него може да индуцира локално възпаление, което води до оток на тъканите.
• Алергии - алергията представлява реакция на свръхчувствителност, която много често води до оток на тъканите. Самата реакция е медиирана от имуноглобулини от клас Е. В основата на алергичната реакция са мастоцитите и секретираните от тях възпалителни медиатори като хистамин.
• Инфекции - инфекциозните заболявания на ларинкса много често и почти при всички пациенти води до локално възпаление, което се изразява в зачервяване, нарушена функция, хиперемия и оток на тъканите.

Патофизиология

Отокът представлява патологично натрупване на интерстициална течност между слоевете на лигавицата на ларинкса, причинено от различни състояния като генерализирана задръжка на течности, травматични увреждания и алергии.
Самите гласни връзки и ларинкса са изградени от следните слоеве клетки:

• сквамозен епител
• повърхностна ламина проприа (пространство на Райнке)
• междинна ламина проприа
• дълбока ламина проприа
• мускулен слой

За да се произвежда самия звук при говорене е нужно гласните връзки лесно да вибрират. Самите слоеве, които най-много влияят на самата вибрация са покриващият епител и пространството на Райнке. Натрупването на течност в това пространство променя еластичността на гласните струни, правейки ги по-малко твърди и по-меки. Това забавя самите вибрационни движения, което води до гласови и говорни промени. Тъй като, мъжете обикновено имат по-нисък глас от жените, промяната е по-забележима при жените.

Симптоми

Клиничното протичане на оток на ларинкса може да бъде остро, като състоянието дори може да бъде животозастрашаващо или протрахирано с дискретна проява на симптомите. Самите оплаквания са обикновено свързани с локалните промени в ларинкса и гласните връзки. Могат да са с бавна еволюция или да се появят внезапно. Почти при всички пациенти се установява някоя от изброените по-горе причини за оток на ларинкса. Сред най-честите симптоми при заболяването са:

• Дрезгав и пресипнал глас
• Дисфония (проблем с говора)
• Намален вокален обхват с намалени горни граници
• Задух (диспнея)
• Затруднено преглъщане
• Усещане за "чуждо тяло" в гърлото
• Чувство на болезненост в шийната област

Диагноза

Диагностицирането на оток на ларинкса не представлява трудност за лекарите като за целта е нужно снемането на подробна анамнеза за:

• проявените симптоми
• продължителност на симптомите
• рискови фактори от ежедневието на пациента

При повечето пациенти заболяването е хронично, като симптомите се развиват постепенно във времето поради бавно настъпващия оток на Райнке. Основен фактор за развитието на заболяването е излагането на вредни въздействия и тяхната продължителност. Пресипнал и дрезгав глас обикновено е достатъчно ориентиращ за наличие на патологичен процес в ларинкса. За диагностично уточняване най-често се прилагат някои от следните методи:

• Ларингоскопия - ендоскопски метод на изследване на ларинкса и неговите структури. При ларингоскопията се въвежда тънка тръба през носната или устната кухина, на върха, на която има източник на светлина и камера. По този начин се прави детайлен оглед на ларинкса.
• Образно изследване - тъй като, се касае за патологично състояние, засягащо меките тъкани на ларинкса, метод на избор са:

1. компютърна томография (КТ на шия)
2. ядрено-магнитен резонанс (ЯМР)

Диференциална диагноза

Заболяването се проявява клинично с неспецифични симптоми, които могат да са част от симптомокомплекс на множество други заболявания на ларинкса. Сред тях са:

• Парализа на гласните връзки
• Полип или възел на гласните връзки
• Остър и хроничен ларингит

Лечение

Първата стъпка в лечението на оток на ларинкса е спирането на всички вредни фактори, които могат да са основната причина за самия едем (тютюнопушене, алергия, стомашен рефлукс). При пациенти дългогодишни пушачи, прекратяването може да бъде изключително трудно. При тези пациенти отокът може да персистира, докато не се преустанови тютюнопушенето.

За справяне с алергиите, се използват най-често кортикостероидни медикаменти или антихистамини. Въпреки тяхната употреба, е нужно избягването на директен контакт с алергена, довел до самата алергична реакция. При наличие на гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ) се използват различни лекарствени средства за намаляване на киселинността на стомашното съдържимо. Сред тях са инхибитори на протонната помпа, H2-блокери и др.

Ако изброените по-горе средства не въздействат върху състоянието, се пристъпва към хирургично лечение. Като първи метод на избор, особено при оток на Райнке, е микроларингоскопските методи на лечение. Правят се микроскопични разрези около самите гласни връзки, като трябва да се внимава да не се засегнат. Това би довело до влошаване на симптомите и различни усложнения като цикатрикс на гласните връзки.

Препоръчва се и следоперативна гласова терапия, която цели пълното възстановяване силата на гласа.

Изображения: freepik.com