Изолиран миокардит МКБ I40.1

Възпалително заболяване на сърдечно-съдовата система с инфекциозен характер, което обхваща сърдечната мускулатура - миокарда, се нарича изолиран миокардит.

Рядка, идиопатична и често фатална форма на дифузен миокардит/вирусен миокардит с неизвестна причина, която не засяга ендокарда и перикарда. Разпознават се два патологични типа. По-честата от двете форми се характеризира с възпалителни интерстициални реакции, свързани с инфилтрация от левкоцити. Втората, грануломатозна форма, е белязана от големи огнища, съдържащи лимфоцити, макрофаги, а понякога и многоядрени гигантски клетки. Заболяването може да се появи на всяка възраст, но най-често се наблюдава при млади и мъже на средна възраст. Когато се свързва с обширни еозинофилни инфилтрации, заболяването е известно като миокардит на Рейнхард.

Етиология

Етиологията на изолирания миокардит е несигурна. Той се среща при пациенти, които нямат друго заболяване, което може да бъде свързано с миокардита. Този миокардит може да присъства и при видимо здрави лица, които в по-малка или по-малка степен внезапно развиват прогресивна миокардна слабост.

Като предполагаеми причини за развитие на изолиран миокардит се смятат:

• ангина - стрептококова или стафилококова
• дифтерия
• петнист тиф
• дизентерия
• скарлатина
• грип
• пневмония
• вирусни инфекции
• микози

При сепсис и обща пиемия може да се развие гноен огнищен миокардит.

Клинична картина

Клиничната картина на изолирания миокардит зависи от степента на засягане на миокарда и се характеризира със следните оплаквания от страна на пациентите:

• задух
• обща слабост
• гадене
• повръщане
• неспокойствие и тежест
• болка в областта на сърцето - зад гръдната кост
• сърцебиене

Болните са с бледа и влажна кожа, понякога с цианотичен оттенък на кожата и видимите лигавици, студени крайници, малък и ускорен пулс и ниско кръвно налягане. При развитие на сърдечната недостатъчност може да се открият набъбнали и разширени шийни вени. Размерите на сърцето може да бъдат леко до значително разширени.

Може да има прекордиална болка. Заболяването се появява на всяка възраст, въпреки че младите хора изглежда по-често засегнати. Следователно, артериосклеротичната болест на сърцето лесно може да бъде изключена. Няма история на ревматична треска. Често пациентите умират внезапно.

Диагноза

Диагнозата на изолирания миокардит се поставя след добре проведена анамнеза по данни на пациента въз основа на неговата клинична картина и оплаквания. Извършва се физикален и инструментален преглед.

От физикалния преглед при аускултация (преслушване) на сърцето се установява:

• тахикардия - повишаване на сърдечната честота над 100 удара в минута
• глухи сърдечни тонове - особено на върха, първи тон може да бъде раздвоен
• галопен ритъм или алтерниращ пулс

При развитие на тежка сърдечна недостатъчност при огледа се установяват отоци по долните крайници, увеличен черен дроб и други.

От инструменталния преглед се извършват следните изследвания:

• електрокардиограма (ЕКГ) - наблюдават се промени в QRS-комплекса - намаление на волтажа, T-вълната - понижава се и става негативна и ST-сегмента - понижава се, често се намират смущения и в сърдечния ритъм - непълен предсърдно-камерен блок, екстрасистоли, дисоциация с интерференция, пълен предсърдно-камерен блок, бедрен блок и други;
• ехокардиография (ЕхоКГ) - дава информация за разширяване на сърдечните кухини и повишаване размерите на сърцето - хипертрофия на сърцето.

Диференциална диагноза при изолирания миокард е необходимо да се извърши със следните заболявания:

• неревматичен остър миокардит
• ревматичен миокардит
• ексудативен перикардит

Лечение

Лечението на изолиран миокардит се състои в пълен постелен режим до преминаване на острите явления на заболяването. Продължителността на постелния режим зависи от тежестта на заболяването - средно от 3 до 6 седмици. Пациентите преминават на безсолна диета. Осигурява се психично спокойствие на пациента.

Използват се следните медикаменти:

• при сърдечна недостатъчност - бета-блокери, калциеви антагонисти
• при ритъмни нарушения - антиаритмични медикаменти
• за повишаване на имунната защита на организма и за борба срещу инфекцията - витамини в големи количества.