Транссексуалност МКБ F64.0

Въпреки закостенелите схващания от не чак толкова далечното минало съществува разлика между полова идентичност и сексуална идентичност.

Половата идентичност характеризира принадлежността на индивида към определен пол, не само въз основа на чисто физическите първични и вторични полови белези, но също и въз основа на неговото възприемане и принадлежност към конкретен пол.

Сексуалната идентичност се отнася до привличането на индивида към конкретен пол, сексуалните и романтични чувства към представителите на същия или друг пол.

В последните години във връзка с настъпващите промени се въвежда термина полова роля, която представлява половата идентичност на конкретния индивид, която той представя пред обществото и социалните среди.

Обикновено е налице съответствие между полова, сексуална идентичност и полова роля (биологичните представители на мъжкия пол се възприемат като мъже и се привличат сексуално от жени, което е в унисон с половата им роля, а биологичните представители на жените се възприемат като такива, привличат се от мъже и в обществото изпълняват своята всъщност биологична полова роля).

Но какво се случва при несъответствие между половата и сексуалната идентичност?

Съществуват множество дебати по този въпрос, като настоящият материал няма за цел да дискриминира по какъвто и да е начин.

При наличие на ясно изразено несъответствие между половата и сексуалната принадлежност се говори за разстройства на половия идентитет, които протичат в различни форми и с различна тежест.

При транссексуалност е налице непреодолимо желание на конкретното лице за принадлежност към противоположния пол, изразен дискомфорт за принадлежност към собствения пол, което в комбинация с неразбирането и осъждането от обществените среди (както и семейната, приятелската, професионалната среда) води до изразен стрес, напрежение и депресивни епизоди.

За постигане на комфорт със собствената полова принадлежност пациентите прибягват до различни методи, като например смяна на името, хормонална заместителна терапия, хирургични интервенции за смяна на пола.

Според последното издание на Международната статистическа класификация на болестите и свързаните с тях здравни проблеми (International Statistical Classification of Diseases and Related Health Problems) състоянието се класифицира в групата разстройства на половия идентитет, която от своя страна се причислява към разстройства на личността и поведението в зряла възраст, част от по-голямата група на психични и поведенчески разстройства.

Класификацията сама по себе си предизвиква многобройни ожесточени дискусии по отношение на причисляването на състоянието към психичните разстройства.

Необходими са задълбочени проучвания в областта, поради неясния характер на възникване на състоянието. Именно във връзка с етиологичните причини някои страни (например Франция) премахват транссексуалността от списъка с психични заболявания.

Няма единодушно становище по отношение на причините за възникване на състоянието, като се коментират следните възможни фактори:

• биологични фактори: различни увреждащи въздействия по време на ембрионалното развитие
• генетични фактори: по-рядко се спрягат като причинители поради ниската честота на съответните аномалии, като например синдром на Klinefelter, синдром на Turner
• социални фактори: привържениците на тезата за социалното въздействие смятат за отключващ фактор влиянието на семейната и обкръжаващата среда, наличието на проблеми взаимоотношения, налагането на определени предразсъдъци
• психологични фактори: широката обхватност на термина включва различни емоционални, психични и дълбоко травмиращи проблеми от ранното детство (или на по-късен етап), преживян силен стрес
• невробиологични фактори: проучвания в областта показват връзка между определени невробиологични промени, настъпващи в конкретни зони на мозъка в процеса на ембрионалното развитие (активиране или потискане на соматостатин-експресиращи хормони), водещи до промени в половата и сексуалната идентичност

Теорията за невробиологичните фактори, повлияващи ембрионалното развитие, събира все повече привърженици.

Така например резултати от проучвания с интерсексуални момчета, подложени в най-ранна възраст на оперативна интервенция и превръщането им в момичета, както и последващото им отглеждане и възпитание като момичета, показват, че въпреки оперативната намеса, социалните и психологични фактори, лицата се възприемат като момчета или казано по друг начин: независимо от опитите за превръщането им в момичета, техния мозък си остава мъжки.

Най-вероятно подобни невробиологични промени (а не психични) са в основата на транссексуалността, но са необходими допълните, в големи мащаби проучвания за доказването им.

Честотата на състоянието трудно може да бъде определена, като стойностите варират в различните страни. По различни данни броят на биологичните мъже, които се възприемат като жени е по-висок от броя на биологичните жени, възприемащи се като мъже.

Клиничните прояви са различни и силно вариабилни при отделните лица в зависимост от тежестта на състоянието, която се определя съгласно скалата на Benjamin (Sex Orientation Scale или наричана още Benjamin scale), чиято основна цел е разграничаване на транссексуалността от двуролев трансвестизъм в зависимост от склонността и желанието на пациентите да се подложат на хирургична интервенция за смяна на пола:

първа група:

• псевдо трансвестизъм: не желаят да се подлагат на операция за смяна на пола
• фетишистки трансвестизъм: категорично отказват оперативна интервенция
• истински трансвестизъм: не желаят операция, но идеята им изглежда атрактивна

втора група:

• транссексуалност, нехирургична: идеята им изглежда атрактивна, въпреки което по различни причини не е допустима

трета група:

• транссексуалност, умерено изразена: подлагат се на хирургична интервенция за смяна на пола
• транссексуалност, силно изразена: неотложно приложение в най-кратки срокове на хирургични манипулации за смяна на пола

Основните разлики между транссексуалност и трансвестизъм е липсата на желание на лицата от втората група за трайна смяна на пола.

Скалата на Benjamin в съвременното общество намира слабо приложение, тъй като въпросните състояния рядко са повод за поставяне на диагноза от медицински специалисти.

Свободната воля на всеки гражданин му дава правото да се идентифицира полово, по начин по който се чувства комфортно.

Транссексуалността не е въпрос на избор, а нейната изява е резултат от дълго потискан стрес и борба с желанието за социално възприемане.

Лицата обикновено в продължение на много години са потискали непреодолимото си желание за принадлежност към другия пол във връзка с общественото мнение, семейната и професионалната среда.

Потискането на това желание обикновено води до депресивни епизоди, тревожност, различни зависимости (към наркотични средства, алкохол), както и в по-екстремните случаи до суицидни мисли и действия.

Изразявайки себе си по начина, по който лицата се чувстват (обличането на типично женски дрехи, обувки, аксесоари, грим от мъжете и представянето в мъжки вид на жените) води до изразено облекчение на съпътстващи стрес и депресия.

Основните характерни прояви при транссексуалност включват:

• желание за потискане и скриване на собствените първични и вторични полови белези
• желание за придобиване и притежание на половите белези на противоположния пол
• усещане за принадлежност към противоположния пол

Лицата експресират себе си по различен начин, като това може да включва обличане като противоположния пол, придобиване на характерния външен вид за противоположния пол, смяна на името, подлагане на хормонална терапия за придобиване на някои от характерните вторични полови белези на другия пол, както и подлагане на хирургична интервенция за смяна на пола (смяна на първичните полови белези).

При лицата с подлежащи симптоми и болестни състояния, като например депресивни епизоди, генерализирана тревожност, панически атаки, нарушения на съня в резултат от стреса, свързан с невъзможността да покажат своята истинска полова идентичност, се препоръчва провежда на подходяща, строго индивидуална терапия.

В зависимост от състоянието на пациентите се прилагат подходящи антидепресанти, лечение при тревожност, седативни лекарства и сънотворни средства, психотерапия.

За намаляване на риска от развитие на усложнения (тежка депресия, суицидни мисли и действия) се препоръчва своевременно оказване на адекватна подкрепа на съответните лица, като семейната и близката приятелска среда оказват голяма роля.

Независимо дали състоянието се възприема като болестно или не негативното отношение, критика и дискриминация няма да помогнат, а напротив, може да нанесат по-големи вреди и да подтикнат лицата към пагубно за тях поведение (социална изолация, различни зависимости).