Двуролев трансвестизъм МКБ F64.1

Формирането на характера на детето още в ранна детска възраст е от съществено значение. Това е важна и отговорна задача на родителите. Те трябва да насочват и развиват различни негови нагласи, трудови навици и дисциплина, които да продължат да се развиват и усъвършенстват в училищната среда, където във възпитанието се включват и педагози.

Често различни нарушения в зряла възраст се дължат на потиснати емоции и преживявания от детството. Особен пример в това отношение са развитието на разстройства на половия идентитет в зряла възраст.

Съществува ясна разлика между полова и сексуална принадлежност.

Сексуалната принадлежност (сексуална идентичност) касае пола, от който конкретният пациент е привлечен чисто сексуално, докато половата идентичност представлява субективното усещане за принадлежност на конкретния пациент към определен пол. Полова роля е термин, въведен за обозначаване на ролята, която въпросният пациент възприема в обществото и с която идентифицира себе си в социалните среди.

В съвременното общество границите, определени в миналото за типично женско и типично мъжко поведение (маниери, начин на общуване, облекло) стават все по-неясни.

Много жени предпочитат да се обличат по-мъжествено (с костюми, с панталони, не носят рокли и поли) и много мъже преоткриват привличането си към розовия цвят, което по никакъв начин не означава, че въпросните лица страдат от разстройство на половия идентитет.

Състоянието протича под различни форми в зависимост от тежестта на проявите, като един от най-леките варианти е така нареченият двуролев трансвестизъм.

При това състояние пациентът (по-често от мъжки пол) изпитва повтарящ се, непреодолим подтик, фантазия или определено поведение, включващо носенето на типични за другия пол дрехи (при мъжете това включва целия арсенал от типично женските аксесоари и дрехи, като рокли, чорапогащник, обувки на висок ток, бижута, грим, докато при жените включва типично мъжки, по-груби дрехи, обувки, прическа, отсъствие на грим).

Пациентите имат нужда да преживеят за кратко удоволствието от принадлежността към другия пол, без да имат необходимост от трайна смяна на пол, без да желаят да се подлагат на хормонална терапия или хирургична интервенция за смяна на пола.

Влизането под кожата и в ролята на противоположния пол не е свързано със сексуална възбуда, което отличава състоянието от различните видове фетишизъм.

Етиологията на състоянието не е напълно изяснена, като се обсъждат биологични, психологични и социални фактори:

• биологични фактори: генетични увреждания (синдром на Turner, синдром на Klinefelter), пренатални хормонални въздействия, конгенитална адренална хиперплазия
• психологични фактори: емоционални и психични травми в детството, проблеми междуличностни взаимоотношения, силен стрес
• социални фактори: влияние на родителите и обкръжението върху формирането на половата идентичност

За развитието на двуролев трансвестизъм допринасят комплексни фактори, оказващи въздействие върху индивида продължително време.

Честотата на състоянието трудно може да бъде точно определена, като по различни данни в Европа състоянието засяга 0.005 до 0.014 процента от мъжкото население и между 0.002 и 0.003 процента от женското население. Възможното е цифрите да са по-високи, тъй като голям процент от пациентите не търсят медицинска помощ.

Клиничната картина показва известна вариабилност при отделните пациенти, но общото между всички тях е чувството, че са различни и желанието да принадлежат към другия пол.

Това силно, непреодолимо желание и невъзможността за публична изява, поради страх от социално осъждане, води до развитие на силен стрес при тези пациенти, причинявайки им изключително затруднения в социалната, професионалната и семейната среда.

Изявата в публичното пространство не е свързана с желание за привличане на внимание, добиване на популярност и други облаги, а е резултат от дълго потисканото желание за идентификация на половата принадлежност.

Пациентите обикновено са хетеросексуални (изпитват сексуално влечение към противоположния пол), но не е изключена вероятността и от хомосексуалност (сексуално влечение към собствения пол).

Често състоянието е обозначавано като травестизъм, женски и мъжки (в зависимост от пола на пациента).

Важно е да се отбележи, че еднократното или краткосрочно желание за принадлежност към противоположния пол не се счита за нарушение. Необходимо е изява на симптомите (непреодолимото желание за принадлежност към другия пол в комбинация с носене на дрехите и аксесоарите, характерни за противоположния пол) в продължение на поне шест месеца.

Несъответствието между половата и сексуалната идентичност трудно се диагностицира.

За по-лесно поставяне на диагнозата са създадени критерии, като е необходимо наличието на повече от един за период, по-голям от половин година:

• силно желание за скриване на собствените първични и/или вторични полови белези
• силно желание за придобиване на външния вид на противоположния пол
• силно желание да бъдат третирани като противоположния пол
• носене на типичните за противоположния пол дрехи, аксесоари и други принадлежности
• убеждение за притежавание на типичните чувства, реакции и поведение на противоположния пол

Диагностицирането на състоянието при възрастните се фокусира върху стреса и затрудненията, който се създават пред пациента при общуването и изпълнението на семейните, социалните и професионалните си задължения.

Диференциалната диагноза налага разграничаване на състоянието от:

• Разстройства на половия идентитет
• Разстройства на сексуалното влечение
• Психологични и поведенчески разстройства, свързани със сексуалното развитие и насоченост

Лечението при двуролев трансвестизъм се определя индивидуално в зависимост от състоянието на болния, тежестта на симптомите и нарушението на социалната му ефективност.

Това състояние рядко се асоциира с крайно поведение от страна на болните (за разлика от проявите при транссексуалност, когато пациентите се подлагат на хормонална терапия и хирургични интервенции за смяна на пола).

Необходима е психотерапия, като към пациентите се подхожда внимателно, тактично, но и с достатъчно авторитет. Важно е пациентите да се чувства сигурно, в безопасност (без риск от подигравки и неуместни коментари за половата им принадлежност).

Подкрепата от страна на семейството и близките приятели е с изключително важно значение за постигане на добри резултати от психотерапията.

При наличие на подлежащи симптоми и заболявания (депресия, тревожност, паник атаки) се препоръчва съответното лечение (приложение на антидепресанти, лечение при тревожност).

Лицата, при които състоянието не води до влошаване на качеството на живот (социална изолация, затруднения в професионален и личен план), не подлежат на терапия, освен ако по собствено желание не потърсят медицинска помощ.