Други фобийни тревожни разстройства МКБ F40.8

Тревожните разстройства са група от психични разстройства, които се характеризират със значителни чувства на безпокойство и страх. Тревогата се състои в притеснения за бъдещи събития, а страхът е реакция на текущите събития. Тези чувства могат да причинят физически симптоми, като например ускорен сърдечен ритъм и треперене. Хората често имат повече от едно тревожно разстройство.

Глософобия

Така се нарича страхът от публично говорене, включва се в други фобийни тревожни разстройства. Някои хора имат изолирано само тази специфична фобия, докато други развиват и по-широка социална фобия или социално тревожно разстройство.

Публичните разговори и речи, било то пред група от непознати хора или близка група приятели, е това, което предизвиква безпокойство за говорещия. Той може да се чувства комфортно, ако говори пред група от напълно непознати, но когато става въпрос за реч пред семейство и приятели, безпокойство се увеличава. Някои хора са по-спокойни в големи групи, а други предпочитат да говорят в по-малки. Концепцията за фобията идва като тревожност на страхуващи и срамуващи се, ако говорят пред различни тълпи от хора. Учениците имат страх от грешки, възможността да объркат или просто да бъдат критикувани от аудиторията им. По-голямата част от тревогата, която студентите изпитват относно публични изяви, произтича от предишен опит, който завършва с неуспех или слушателите не проявяват интерес към поставената тема.
Изчислено е, че 75% от всички хора изпитват известна тревожност и нервно напрежение, когато става дума за публично говорене. Ако не се лекува, фобията за тревожност към публично говорене може да доведе до сериозни пагубни последици относно качеството на живот, целите на кариерата и други области. Например, образователните цели, които изискват публично изказване, могат да бъдат оставени неизпълнени.

Въпреки това, не всички хора с тревожност в публичното говорене са непременно неспособни да постигнат работни постижения, въпреки че това разстройство става проблем, когато пречи на болния да постигне или преследва цел, която иначе бих постигнал, ако не съществуваше тревогата.

Симптомите могат да включват:

• изострен слух
• ускорен сърдечен ритъм
• повишено кръвно налягане
• разширени зеници
• засилено изпотяване
• учестено дишане
• втвърдяване на мускулите на врата, горната част на гърба
• сухота в устата

Неконтролируемото треперене също е често срещано и се случва преди ситуацията, предизвикваща други фобийни тревожни разстройства. Симптомите понякога могат да бъдат облекчени или смекчени от лекарства като бета-блокери.

Тревогата на говорещия може също да бъде намалена, ако добре познават темата на разговора си и вярват в нея. Предполага се, че хората трябва да тренират говоренето пред по-малки групи, когато започнат публично говорене. Освен това, приятелски настроените хора в аудиторията, се оказва, че помага.

Обичаен съвет е да се обясни на притеснителните оратори, че не бива да приемат твърде сериозно ситуацията и да им се напомня, че грешките често са незабелязани от публиката. Придобиването на опит в публичното изказване често води до това, с течение на времето безпокойство да става все по-малко затрудняващо ги.

Причините и симптомите на глософобията могат да бъдат свързани по някакъв начин. Ако е имало предишно събитие или обстоятелство, което е довело до това, човек да се страхува да говори пред група хора, то ще се върти непрекъснато в главата им.

Авиофобия

Представлява страх от летене. Страхът е от самолети или друго летящо превозно средство, като хеликоптер. Той също така се нарича летящо безпокойство, летяща фобия, полетна фобия. Около 60% от хората със страх от летене съобщават за някакво друго тревожно разстройство.

Хората със страх от летене изпитват интензивен, постоянен страх или тревожност, когато планират да летят, както и по време на самия полет. Ако имат опция, биха избрали друг вид превозно средство. Излитането, лошото време и турбулентността са особено тревожните аспекти на летенето. Най-екстремните прояви включват пристъпи на паника или повръщане.

Острата тревожност, причинена от летенето, може да се лекува с лекарства против тревожност. Състоянието може да се подобри и от комбинирана терапия медикаментозна с когнитивно-поведенческа.

Дентофобия

Тя представлява страх от зъболекари. Стоматологичните процедури са нещо неприятно за всеки, но след определена граница, състоянието се превръща във фобия. Хората имат опасения, че ще им се случи нещо ужасно и често е съчетано с усещане за загуба на контрол. Характеризира се с изразена и постоянна тревожност по отношение на ясно различими ситуации или обекти (например локални анестетични инжекции) или като цяло при стоматологични условия. Терминът „стоматологичен страх и безпокойство“ често се използва за обозначаване на силни негативни чувства, свързани със стоматологичното лечение при деца, юноши и възрастни, независимо дали са изпълнени критериите за диагностика на дентофобия. Стоматологичната фобия може да включва страх от стоматологични процедури, зъболечение или обстановка, страх от зъболекарски инструменти или страх от зъболекаря като човек.

Хората с дентофобия често избягват зъболекаря и пренебрегват здравето на устната кухина, което може да доведе до болезнени проблеми със зъбите и в крайна сметка да доведе до усложнено посещение при зъболекаря. Този тип тревоги обикновено започват в детството.

За успокоение на пациента може да се прилага анестезия. Мотивацията, подхода и знанията на зъболекаря също за ключов момент. По-тежките случаи се нуждаят от време. Когнитивно-поведенческата терапия намалява страха и увеличава честотата на посещения при зъболекаря.

Хемофобия

Тя е екстремен и ирационален страх от кръв. Тежки случаи на този страх могат да причинят физически реакции, които са нечести при повечето други страхове, по-специално припадъци. Кръвната фобия често е причинена от травма в детска или юношеска възраст. Въпреки че някои предполагат възможна генетична връзка, проучвания върху близнаци предполага, че травматичните събития, а не генетиката, са от по-голямо значение.

Физическите симптоми, предизвикани от тази фобия, могат да включват:

• затруднено дишане
• ускорен пулс
• болка в гърдите
• треперене
• замаяност
• чувство на гадене при вида на кръв или нараняване
• изпотяване

Емоционалните симптоми могат да включват:

• екстремни чувства на безпокойство или паника
• огромна нужда да избягат от ситуации, в които има кръв
• откъсване от себе си или усещане за „нереално“
• чувстват, че са загубили контрол
• чувстват се безсилни над страха си

Стандартният подход към лечението е същият като при други фобии — когнитивно-поведенческа терапия, десенсибилизация и евентуално медикаменти за намаляване на тревожността и дискомфорта.

Никтофобия

Представлява е фобия, характеризираща се с тежък страх от тъмнината. Тя се задейства от изкривено възприятие на мозъка за това какво съществува или би могло да се случи в тъмна среда. Тя може също така да бъде временно проявена, ако човек е неустойчив или уплашен от последни събития или мисли, които мозъкът смята за заплаха (примери могат да включват свидетел на вулгарни действия или свързване на тъмни среди с предишни случки).

Симптомите са подобни на всички други фобийни тревожни разстройства:

• задух
• прекомерно изпотяване
• гадене
• сухота в устата
• треперене
• сърцебиене
• неспособност да се говори или мисли ясно
• усещане за откъсване от реалността
• страх от смърт

Никтофобията може да бъде силно увреждаща физически и психически болния, ако симптомите не бъдат облекчени. Има много видове терапии, които дават резултати. Терапията с експозиция може да бъде много ефективна при постепенно излагане на човек на тъмнина. Към този метод терапевтът може да помогне и със стратегии за релаксация като медитация. Друга форма на лечение е когнитивно-поведенческата терапия. Терапевтите могат да помогнат на пациентите с поведенчески практики, които се извършват ежедневно и през нощта, за да се намалят симптомите. В тежки случаи антидепресантите и лекарствата против тревожност могат да бъдат ефективни за онези симптоми, които не могат да се контролират по друг начин.