Други манийни епизоди МКБ F30.8

Биполярното разстройство, наричано преди това маниакална депресия, е психично заболяване, което причинява екстремни промени в настроението, включващи емоционални върхове (мания или хипомания) и спадове (депресия). Други манийни епизоди са група състояния, които са част от биполярното афективно разстройство. Психичните заболявания са все по-разпространени и ранното диагностициране и лечение представляват основна цел на съвременните психиатрични практики.

"Манията е състояние на висока енергия, висока активност и по-малко нужда от сън", казва Igor Galynker. „Хората проявяват необичайно поведение и могат да имат завишено мнение за себе си.” При тежки манийни епизоди, се стига до халюцинации и психоза. Всеки човек преживява манийния епизод по различен начин, с различно маниакално поведение, мисли и чувства, които варират значително.

Когато човек е депресиран, той се чувства тъжен, безнадежден и губи интерес или удоволствие към повечето дейности. Когато настроението се измести към мания, той става еуфоричен, пълен с енергия или необичайно раздразнителен. Тези промени в настроението оказват влияние върху:

• съня
• енергията
• активността
• преценката
• поведението
• способността да се мисли рационално

Рисковите фактори за развитие на маниен епизод от биполярен произход включват:

1. Близък роднина, от първа линия (родител или брат) с биполярно разтройство.
2. Периоди на силен стрес — смърт на любим, опожаряване на дома или друго травматично събитие.
3. Злоупотреба с наркотици или алкохол.

Манийните епизоди могат да се появят рядко или няколко пъти в годината. Манията и хипоманията са два различни вида епизоди, но имат еднакви симптоми. Манията е по-тежка от хипоманията и причинява по-осезаеми проблеми на работното място, училище и социални дейности, както и трудности в отношенията. Манията може също да предизвика прекъсване на връзката на болния с действителността (психоза) и да изисква хоспитализация.

Клиничната картина на манията е представена от следните характерни симптоми за болния:

• щастлив, еуфоричен с чувство за благополучие
• неудържимо развълнуван, сякаш не може да изкаже думите си достатъчно бързо
• раздразнителен и превъзбуден
• повишена сексуална енергия
• лесно се разсейва, мислите му се “състезават“, а той не може да се концентрира
• много уверен или приключенски настроен
• чувстват се недосегаеми и безсмъртни
• виждат или чуват неща, които другите хора не могат (халюцинации)
• по-активни са от обикновено
• казват или правят неща, които са неподходящи и извън характера на ситуацията
• понякога болният е груб или агресивен
• злоупотреба с наркотици или алкохол
• харчат прекалено много пари или по начин, който е необичаен за тях
• загуба на социални задръжки

Около 3/4 от маниакалните епизоди включват заблуди, при които човекът наистина вярва в идеи, доказано лишени от разум и логика. Болните се хвалят с невъзможни способности, неизмерна сила или творчески таланти, присъщи на гений, дори самите те се представят като такъв. Те са толкова сигурни в своите грандиозни сили, че изискват и околните да ги следват и да им се подчиняват.

За да се постави диагноза други манийни епизоди, то болният трябва да има поне 3 от следните характеристики:

1. Необичайно оптимистичен дух.
2. Повишена активност, енергия или емоционална възбуда.
3. Преувеличено чувство за благополучие и самоувереност (еуфория).
4. Намалена нужда от сън (безсъние).
5. Необичайна разговорливост.
6. Състезателни мисли.
7. Разсеяност и трудна концентрация.
8. Импулсивно вземане на решения – например ненужни скъпоструващи покупки или неразумни инвестиции.

Най-удачно е лечението да се ръководи от лекар, който специализира в диагностицирането и лечението на психичните заболявания (психиатър). Биполярното разстройство е състояние през целия живот. Лечението е насочено към контролиране на симптомите. В зависимост от индивидуалните нужди, лечението варира:

1. Медикаменти. Често трябва да се започне с приемане на лекарства, които моментално да стабилизират настроението на болния.
2. Поддържаща терапия. Биполярното разстройство изисква лечение през целия живот с медикаменти, дори по време на периоди, когато човек се чувства по-добре. Хората, които пропускат поддържащо лечение, са изложени на висок риск от рецидив на симптомите или незначителните промени в настроението се превръщат в мания.
3. Дневни програми за лечение. Тези програми осигуряват подкрепата и консултациите, от които се нуждае болния, докато овладява симптомите си.
4. Лечение на евентуална злоупотреба с вещества. Ако болния има проблеми с алкохола или наркотиците, ще се нуждае от лечение и в тази посока. В противен случай може да бъде много трудно да се контролира биполярно разстройство.
5. Хоспитализация. Лекарят може да препоръча хоспитализация, ако поведението на засегнатия се оцени като опасно. За такова се приема желанието за самоубийство или се откъсването от реалността (психоза). Получаването на психиатрично лечение в болница може да помогне за спокойствие, сигурност и стабилизиране на настроението.

В частност за манийни епизоди съществуват медикаменти, които могат да лекуват тези епизоди, докато други видове са насочени само за предотвратяването му, но няма да помогнат за лечението. Освен това, някои лекарства, използвани за лечение на биполярно разстройство, като антидепресанти, също могат да предизвикат маниен епизод, а много лекарства дават странични ефекти.

Психотерапията е ценна, защото помага на болния да приеме и разбере ситуацията си, както и да идентифицира първите признаци и поведение на рецидивни епизоди. В това могат да се включат и близки на болния, семейната подкрепа е от изключително значение за бързото справяне с епизода.

Ако не се лекуват, други манийни епизоди могат да доведат до сериозни проблеми, които засягат всяка област от живота на болния, например:

• Проблеми, свързани с употребата на наркотици и алкохол.
• Опити за самоубийство или суицидни мисли.
• Правни или финансови проблеми.
• Влошаване на личните взаимоотношения.
• Проблеми в работата или в училище.

Няма сигурен начин за предотвратяване на манийни епизоди на биполярно разстройство. Въпреки това, провеждането на лечение при най-ранен признак на психично разстройство може да помогне за предотвратяване на биполярно разстройство или други психични състояния, които се появяват като резултат от влошаване на състоянието.

1. Откриването на симптомите в началото може да попречи на епизодите да се влошат.
2. Избягване употребата на наркотици и алкохол, тъй като те влошават симптомите.
3. Лекарствата се примат точно както е указано. Болните се изкушават да спрат лечението, когато се почувстват добре, но това е грешна стъпка. Спирането на лекарство или намаляване на дозата самостоятелно може да доведе до абстиненция или влошаване на симптомите.