Недиференцирана шизофрения МКБ F20.3

Шизофренията е психично състояние, свързано с необичайно изразяване или възприятия за реалността. Това може да доведе до значителна социална или професионална дисфункция. Недиференцираната шизофрения е психично заболяване, при което човек има симптоми на шизофрения, които не могат да бъдат класифицирани в определен подвид.

Шизофренията има многобройни причини, които могат да се различават от човек на човек, включително:

• генетична предиспозиция
• околна среда
• особености на мозъка
• чести злоупотреби с вещества

Докато шизофренията се среща само при 1% от общото население, то рискът се повишава на 10% при хората с роднина от първа степен (родител, брат) имащи това заболяване. Рискът е най-висок, ако еднояйчен близнак има шизофрения. Също така е по-често при хора с болни роднини и от втора степен (лели, чичовци, братовчеди, баби и дядовци).

Недиференцирана шизофрения се отличава от характеристиките на останалите типове, които включват:

1. Параноидна шизофрения — тя се характеризира с необосновано подозрение и параноя. Заблудите са част от нея, обикновено от преследващ характер или често пъти болните проявяват слухови халюцинации. В същото време, други симптоми на шизофрения, като дезорганизирана реч, кататонно или дезорганизирано поведение, не присъстват или са по-слабо забележими от останалите симптоми.
2. Хебефренна шизофрения (известна също като дезорганизирана шизофрения) се характеризира с предимно дезорганизирани симптоми, които включват дезорганизирана реч (непоследователност, неправилна подредба на думи, неорганизирано поведение (трудност при започване или завършване на задача, затруднени решения в социални ситуации), липса на зрителен контакт.
3. Кататонната шизофрения към момента се счита за рядък подтип, защото до голяма степен е резултат от нелекувана шизофрения. В съвременния свят се среща по-рядко сред хората с шизофрения, тъй като възможностите за ранна диагноза и лечение са напреднали. Характеризира се със значително намаление или некоординираност на движението. Човек с кататонна шизофрения може да бъде дори неподвижен, да заеме определена поза продължително време, като всички опити да бъде преместен са безуспешни. От друга страна, може да има прекомерно и привидно безцелно движение. Това включва ехопраксия (имитиране на движенията на други хора). Възможно е да има особености в движението като причудливи гримаси или стереотипни движения (например люлеене, махане с ръце, гризане на нокти).
4. Остатъчната шизофрения е термин, използван за описване на пациент, който понастоящем не преживява забележителни заблуди, халюцинации, дезорганизирана реч или кататонно поведение. Те обаче имат странни убеждения и изкривени разсъждания или продължават да изпитват негативните симптоми на шизофрения (например затруднено внимание, социално изолиране, апатия).

Симптомите се разделят на позитивни и негативни.

• позитивни (явни психотични симптоми, които не се наблюдават при здрави хора) — заблуди, халюцинации, дезорганизирана реч и поведение, нерационално мислене, кататония или други нарушения на движението
• негативни (нарушени емоции и поведение) — социална изолация, монотонна реч и липса на изражение на лицето, трудност при изразяване на емоциите, невъзможност за самообслужване, невъзможност за чувство на удовлетвореност наречено анхедония

Един човек може да бъде предразположен към заблуди, а другият да изпита по-голяма дезорганизация — напълно зависи от личността. Симптомите могат също да бъдат неясни при недиференцирана шизофрения, което затруднява определянето на диагнозата. Разглеждат се като:

1. Заблуди — болният вярва на неща, които нямат основа в действителност. Те могат да твърдят, че някой се опитва да ги отрови чрез храната им, или имат свръхестествени сили като способността да говорят с Бога или да летят.
2. Дезорганизация — в някои случаи хората проявяват изключително неорганизирано поведение, реч и мислене. Те не са в състояние да формулират изречения, които имат някакъв смисъл. Също така скачат в различни теми много бързо. Проявяват безцелно поведение и да стават хиперактивни.
3. Халюцинации — изявяват се в чуване на гласове или виждане на неща, които не се основават на реалността. Халюцинациите могат да включват и други сетива, като например тактилни (например вярват, че нещо ги докосва, когато няма никой наоколо).
4. Липса на енергия — в резултат на негативните симптоми, човек преживяват пристъпи на значително ниска енергия. Енергийните нива могат да бъдат толкова влошени, че да не могат да станат от леглото сутрин.
5. Параноя — в някои случаи хората стават параноични и се чувстват сякаш някой е готов да ги нарани. Това е състояние на интензивна тревога и страх, които, ако не се лекуват, могат да доведат до халюцинации и заблуди.
6. Психомоторно забавяне — липсва им енергия, мотивация и емоция. Те могат да лежат в леглото или да седят на едно място в продължение на часове.
7. Социално изолиране — това се случва, тъй като симптомите стават по-тежки. Хората са недоверчиви към околните. Симптомите обикновено пречат на социалните дейности и те се изолират от обществото.

За уточняване диагнозата на недиференцирана шизофрения се прави както чрез изключване на други медицински нарушения, които могат да причинят поведенчески симптоми, така и чрез наблюдение наличието на характерни симптоми на заболяването. Лекарят търси налудности, халюцинации, дезорганизирана реч или поведение и негативни симптоми, заедно със социална изолация, дисфункция на работното място или в ежедневните дейности в продължение на поне 6 месеца.

В диференциално диагностично отношение, атипичната шизофрения трябва да се разграничи на първо място от останалите видове шизофрения. Понякога болните дават симптоматика, сходна с биполярното-афективно разстройство, по-конкретно маниен тип.

Ранното лечение, дори още при първия епизод, може да означава по-добър дългосрочен резултат. Въпреки че не съществува лечение за шизофрения, много хора с това заболяване могат да водят продуктивен и пълноценен живот ако се контролира правилно.

Възстановяването е възможно чрез различни подходи, включително медикаментозни и рехабилитационни програми. Рехабилитацията помага на човек да възстанови доверието и уменията, необходими, за да живеят продуктивен и независим живот в общността. Разглеждат се следните подходи:

1. Психосоциалната рехабилитация включва програми, които помагат на хората да си възвърнат умения като отговорност, готвене, почистване, управление на бюджета, пазаруване, социализиране, решаване на проблеми и контрол на стреса.
2. Групите за самопомощ осигуряват текуща подкрепа и информация на лица със сериозни психични заболявания от хора, които вече са преминали през фаза на психични заболявания.
3. Програмите за жилищно настаняване предлагат широка гама от подкрепа и надзор през 24-часовото денонощие под наблюдение и оказване на подкрепа, ако е необходимо.
4. Програмите за заетост помагат на хората да намерят работа и да придобият уменията, необходими за конкретна сфера.
5. Психотерапията е вид консултиране, което включва различни форми на разговори, Тя бива индивидуална и групова. В повечето случаи помага адекватно на пациента и членовете на семейството да разберат по-добре болестта и да споделят своите опасения.

Лекарствата често се използват за контрол на симптомите на шизофренията. Те спомагат за намаляване на биохимичния дисбаланс и намаляват вероятността от рецидив. Както всички лекарства, обаче, антипсихотиците трябва да се приемат само под надзора на специалист по психично здраве. Атипичните (или така нареченото "ново поколение") антипсихотици са с по-добра поносимост и по-ниска вероятност от причиняване на някои от тежките странични ефекти, свързани с типичните антипсихотици (дискинезия, дистония, тремор). Има 2 основни вида антипсихотични лекарства:
Типичните ("конвенционални") антипсихотици ефективно контролират "положителните" симптоми като халюцинации, заблуди и объркване на шизофренията. Сред тях спадат:

• Chlorpromazine
• Haloperidol
• Mesoridazine
• Perphenazine
• Fluphenazine
• Thioridazine
• Thiothixene
• Trifluoperazine

Атипичните ("ново поколение") антипсихотици лекуват както положителните, така и отрицателните симптоми на недиференцирана шизофрения, често с по-малко странични ефекти. Някои атипични антипсихотици са:

• Aripiprazole
• Asenapine
• Clozapine
• Iloperidone
• Olanzapine
• Paliperidone
• Quetiapine
• Risperidone
• Ziprasidone

Страничните ефекти са често срещани при прилагането на антипсихотични лекарства. Те варират от леки като сухота в устата, замъглено зрение, запек, сънливост и замаяност, които обикновено изчезват след няколко седмици до по-сериозни странични ефекти като проблеми с мускулния контрол, треперене.