Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на канабиноиди МКБ F12.-

Канабиноидите образуват семейство от съединения, получени от растения (фитоканабиноиди) и синтетични производни с множество биологични ефекти и терапевтични приложения в централната и периферната нервна система. Канабиноидът е един клас от различни химически съединения, които действат върху канабиноидните рецептори в клетките, които променят освобождаването на невротрансмитери в мозъка.

Препаратите Cannabis sativa L. се използват в медицината от хилядолетия. Въпреки това, вероятността за опасност от психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на канабиноиди, доведе до забрана за прилагането на марихуана в повечето страни през 1930 г. Въпреки лекото пристрастяване към канабиса и възможното засилване на пристрастяването към други вещества, когато се комбинира с канабис, терапевтичната стойност на канабиноидите е твърде висока, за да бъде оставена настрана.

Многобройни заболявания, като анорексия, повръщане, болка, възпаление, множествена склероза, невродегенеративни нарушения (болест на Parkinson, болест на Huntington, болест на Alzheimer), епилепсия, глаукома, остеопороза, шизофрения, сърдечно-съдови заболявания, се лекуват или имат потенциал да бъдат лекувани с канабиноидни агонисти. С оглед на много ниската токсичност и обикновено доброкачествените странични ефекти на тази група съединения, пренебрегването или отричането на клиничния им потенциал е неприемлив. Вместо това трябва да се работи за разработването на по-селективни агонисти на канабиноиден рецептор и сродни съединения, както и за нови лекарства от това семейство с по-добра селективност, модели на разпространение и фармакокинетика.

Има някои отрицателни ефекти от употребата на канабис, различни от пристрастяването. Повечето от тях са свързани с промени на вниманието и когнитивните функции или други невропсихологични и поведенчески ефекти.

Също така съществуват доказателства, че употребата на канабис може да предизвика остра шизофренична психоза. Амотивационният синдром е хронично психично разстройство, характеризиращо се с различни промени в личността, емоции и когнитивни функции като липса на активност, апатия, притъпен афект, неспособност за концентрация и смущения в паметта. Синдромът е описан за първи път през 60-те години на миналия век сред пациенти с анамнеза за дългогодишна употреба на канабис.

Канабисът се използва от хилядолетия като облекчаващо болката вещество. Доказателствата сочат, че канабиноидите могат да се окажат полезни при контролиране на болката чрез инхибиране на предаваните нервни импулси.
След употребата на канабис се проявява симптоми, които засягат поведението, физическите, когнитивните и психосоциалните аспекти на живота на човека. Симптомите включват възбуда, кървави очи, предизвикателства при решаване на проблеми и параноя. Употребата му е свързана и със съпътстващи проблеми с психичното здраве, като разстройства на настроението и тревожността, а преустановяването на употребата на канабис се превръща в трудна задача за някои хора.
Най-малко два от следните признаци, се проявяват в рамките на 2 часа от употребата на канабис:

• свиване на зениците
• повишен апетит
• сухота в уста
• тахикардия

Употребата на канабис в ранна възраст, може да има сериозни последици за депресията и тревожността на по-късни етапи от живота. Има доказателства, че употребата на канабис по време на юношеството, в момент, когато мозъкът все още се развива, може да има вредни ефекти върху развитието на нервната система и по-късно на познавателното функциониране. Мозъкът не е напълно развит, докато човек достигне възрастовия диапазон от 22-27 години. Прекомерната употреба на марихуана може да навреди на това развитие.

Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на канабиноиди, водещи до клинично значимо увреждане или дистрес, което се проявява с поне 2 от следните, възникващи в рамките на 12-месечен период:

1. Често се приема в по-големи количества или за по-дълъг период от време, отколкото е било предвидено.
2. Съществува постоянно желание или неуспешни опити за намаляване и контрол на употребата.
3. Голяма част от времето се изразходва за дейности, необходими за получаване на канабиноид, използването му или възстановяване от последиците.
4. Силно желание за употреба.
5. Повтарящата се употреба на канабиноиди води до неизпълнение на основни задължения на работното място, в училище или вкъщи.
6. Продължаването на употребата на канабис, въпреки наличието на постоянни или повтарящи се социални или междуличностни проблеми, причинени или изострени от ефектите на канабиса.
7. Важни социални, професионални или развлекателни дейности се отказват или отлагат.
8. Повтаряща се употреба на канабиноид в ситуации, в които тя е дори опасна.
9. Употребата продължава, въпреки че е налице постоянен или повтарящ се физически или психологически проблем, който вероятно е причинен или изострен от приема на канабиноид.
10. Толерантността, е значително увеличена, изисква се по-голямо количество за постигане на желан ефект.
11. Абстиненция при прекратяване на употребата. Следва пореден прием, който тушира симптомите.

Продължителната употреба на канабис води до фармакокинетични промени (свързани с това как лекарството се абсорбира, разпределя, метаболизира и екскретира) и фармакодинамичните промени (как лекарството взаимодейства с целевите клетки) към тялото. Тези промени изискват от потребителя да консумира по-високи дози от лекарството, за да постигне желан ефект (известен като по-висока толерантност), засилвайки метаболитните системи на организма за елиминиране на лекарството по-ефективно.

В рамките на седмица след спиране на тежка, продължителна употреба на канабиноиди, се развиват поне 3 от следните признаци:

• раздразнителност, гняв или агресия
• нервност или тревожност
• труднено заспиване, безсъние, смущаващи сънища
• намален апетит или загуба на тегло
• безпокойство

Най-малко един от следните физически симптоми, причиняващ значителен дискомфорт: коремна болка, треперене, изпотяване, треска, втрисане или главоболие.

Признак на зависимост към канабис е, че на пристрастеният му отнема много повече време да се възстановява след употреба. Хората, които са зависими от канабис, нямат възможност сами да спрат или намалят употребата му. Симптомите на абстиненция могат да се появят при половината от пациентите, лекувани за заболявания, свързани с употребата на канабис. Тези симптоми включват дисфория (тревожност, раздразнителност, депресия, безпокойство), нарушен сън, стомашно-чревни симптоми и намален апетит. Повечето симптоми започват през първите 6-7 дни на въздържание и приключват след няколко седмици.

Други психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на канабиноиди включват:

1. Делириум след интоксикация (отравяне) от канабис — влошава се вниманието, намалена е способността за фокусиране и поддържане, както и осъзнаване (ориентация към околната среда), засилва се и нарушението в познавателните способности, които включват дефицит на памет, дезориентация.
2. Психотично разстройство, предизвикано от канабис — наблюдават се заблуди и халюцинации. Симптомите продължават значителен период от време (около месец) след преустановяване на интоксикацията. Стига се до клинично значим дистрес или затруднения в социални, професионални и други важни комуникативни области.
3. Индуцирано от канабис тревожно разстройство — преобладават паника и тревожност. Подобно на психичното разстройство, симптомите продължават дълго, нарушават нормалния ритъм на живот.
4. Разстройство на съня, предизвикано от канабис — видно и тежко нарушение в съня. Симптомите се развиват скоро след интоксикация или рязко спиране на приема.

Психиатричните пациенти могат да използват медикаментозен канабис, за да повлияят симптомите си в положителна посока, или по време на активно психиатрично лечение. Канабиноидите могат да бъдат открити в урината 1-5 дни след употреба, но се задържат до 21 дни при хора, които хронично използват марихуана. Анализът на кръвта също е предпочитан метод за откриване и интерпретиране на ефектите от употребата.

Съветите на лекарите за намаляване на тютюнопушенето и консумацията на алкохол имат реално въздействие върху поведението на пациентите. Действителната терапевтична доза за употребата на канабис на всеки пациент, може да помогне за свеждане до минимум психиатричните последствия, намаляване на зависимостта от опиоидни аналгетици. Предизвикателство към съвременната психиатрия е да признае употребата на канабис, да се застъпва за изследвания, които запълват пропуските в познанията ни относно лечебните й цели, да признава, че съществуват както рискове, така и ползи за психиатричните пациенти.