Пикочен мехур МКБ D30.3

Пикочният мехур представлява кух мускулест орган с резервоарна функция, в който се събира урината. Стената на пикочния мехур се състои от 4 слоя. Вътрешната страна (луменът) е облицована от уроепител, който се състои от седем слоя плоски клетки.
По-повърхностните слоеве съдържат големи клетки с големи ядра. Tези клетки са гъвкави и могат да променят формата си от кубична до плоска, откъдето идва и терминът преходен епител.

Вторият слой под епитела е ламина проприя (lamina propria), която е много добре кръвоснабдена. Дълбоко под нея е третият слой, състоящ се от гладка мускулатура. От мускулния слой е изграден детрузора на пикочния мехур на пикочния мехур. Мускулните влакна на отделните мускулни слоеве обикновено са разположени в различни надлъжни равнини. Мускулатурата на детрузора се слива с капсулата на простатата или с мускулатурата на влагалището и таза.
Четвъртият слой е образуван от съединителна тъкан. Пикочният мехур е екстраперитонеално разположен и перитонеума покрива само купола му.

Подробна информация за анатомичното устройство на пикочния мехур ще намерите в:

»Анатомия на пикочен мехур (vesica urinaria)

В пикочния мехур могат да се открият тумори със злокачествен и доброкачествен характер.
Доброкачествените новообразувания на пикочния мехур се класифицират като доброкачествени епителни тумори и доброкачествени мезенхимни тумори, като над 95% са епителни.

Неоплазмите, произлезли от мезенхим, се диференцират спрямо мускули, нерви, хрущялна тъкан, фиброзна тъкан, кръвоносни съдове и др. Доброкачествените тумори са лейомиом, параганглиом, фибром, плазмоцитом, хемангиом, единичен фиброзен тумор, неврофибром и липом.

Лейомиом

Това е най-често срещаният доброкачествен тумор на пикочния мехур. Хистологично се представя като неинфилтративен тумор на гладката мускулатура, при който липсват митотична активност, атипични клетки и некроза.

Лейомиомът възниква в субмукозата, но растежът може да бъде субмукозен (7%), интравезикален (63%) или екстравезикален (30%).

Изображение: www.sciencedirect.com

Епидемиология

Лейомиомите се срещат еднакво често при мъже и жени. Обхващат възрастта от 22 до 78 години.

Клинична картина

Повечето от тях са малки и безсимптомни и се откриват случайно. Големите обаче се проявяват със симптоми като хематурия, обструкция на пикочния мехур, натиск от обем заемащия процес.

Диагноза

При цитоскопия лигавицата на мехура покрива тумора. Макроскопски се описва като гладка вдлъбнатина на стената на пикочния мехур или абнормна маса в лумена му. Туморът е гладък, твърд и хомогенен (с еднаква плътност навсякъде). При ЯМР цялостно изображението на тумора е по-добро. Лейомиомът е без злокачествен потенциал, но хистологичната оценка е от съществено значение за разграничаването му от добре диференцираният лейомиосарком.

Лечение

Лечението е оперативно.

Неврофибром

Това е рядко срещано заболяване, като пикочният мехур е най-честата локализация от отделителната система за този тумор. Неврофибромът може да е изолирано заболяване или да се прояви в комбинация с неврофиброматоза.

Неврофибромът възниква от нервните плексуси, които се намират в близост до пикочния мехур. Неврофибромите могат да бъдат локализирани, дифузни и плексиформни. Плексиформните се състоят от възелчета по нерва или разклоненията му, напомнящи торба с червеи или възли върху въже. Тези възелчета могат драстично да уплътнят стената на пикочния мехур, да запушат уретралния отвор и да причинят хидронефроза.

Изображение: www.semanticscholar.org

Клинична картина

Най-честите симптоми са хематурия, често уриниране и обструкция на пикочния мехур.

Параганглиом

Това е много рядък тумор на пикочния мехур.

Епидемиология

Възрастовият диапазон, който засяга, е от 10 до 78 години, като се среща по-често при жени. Характеризира се с освобождаване на катехоламини по време на уриниране при 50% от пациентите с това заболяване.

Изображение: www.sciencedirect.com

Клинична картина

Симптомите включват силно главоболие, тревожност, изпотяване, хематурия, тремор и високо кръвно (хипертония).

Диагноза

Параганглиомът възниква от клетки в мускулния слой (детрузора) и може да се появи навсякъде в пикочния мехур. При цитоскопия се откриват малки, единични уплътнения на субмукозата или възелчета на субмукозата. Биопсията може да причини отделяне на катехоламини и да доведе до хипертонична криза.

Параганглиомът на пикочния мехур обикновено е твърда хомогенна или лобулирана, добре очертана маса.

Лечение

Лечението се състои в локална ексцизия, последваща адренергична блокада с лимфаденектомия ако лезията е инвазивна. До момента няма надеждни хистологични критерии за отдиференциране на доброкачествена лезия от злокачествена, затова се препоръчва наблюдение на пациента в дългосрочен план.

Хемангиом

Хемангиомът на пикочния мехур е рядко заболяване, което се среща във всички възрасти, но около 50% се срещат в ранна детска възраст. При възрастните средната възраст е 58 години, като по-често засяга мъжете. Заболяването се презентира с болезнена макроскопска хематурия.

Макроскопски туморите са малки, със среден размер от 0,7 см. Повечето са единични, широко разположени маси на съдовете на пикочния мехур. При цитоскопия се откриват като лобулирана синкавочервена лезия. Хемангиомите са хиперваскуларни маси, диагнозата им се поставя след извършването на биопсия.

Изображение: www.scielo.br

Единични фиброзни тумори

Представляват изключително редки мезенхимни тумори с фибробластна диференциация. По-малките тумори могат да са безсимптомни, но големите е възможно да се проявят с често уриниране или усещане за абнормна маса.

Изображение: www.scielo.br

Когато пикочният мехур съхранява урина, неговото затваряне се осигурява от външни и вътрешни сфинктери. Вътрешният сфинктер е продължение на мускулния слой на пикочния мехур. Когато пикочният мехур е пълен симпатиковите нерви карат сфинктера да се свие и да затвори уретрата. Външният сфинктер е играден от мускулна група, разположена на разстояние на вътрешния сфинктер.

При съхранение на урина налягането в проксималната част на уретрата трябва да бъде по-високо от налягането в пикочния мехур, за да се предотврати инконтиненцията (неволево изпразване на мехура). Когато трябва да започне изпразване на мехура започва инхибиция на сигналите от симпатиковата нервна система, настъпва отпускане на сфинктера, което води до по-ниско уретрално налягане, след което и мехура се изпразва.

Съществува разнообразие от аномалии в регулацията на детрузора и сфинктера.

• При диссинергия от хипорефлекторен тип се наблюдава намалена релаксация на сфинктера по време на микция и повишена активност на пикочния мехур. Резултатът е трудно изпразване на пикочния мехур, болните се оплакват от чести позиви за уриниране и инконтиненция.
• При диссинергия от хипорефлекторен тип се характеризира с увеличен обем на пикочния мехур и нарушената му контракция по време на уриниране. В мехура има остатъчна урина вследствие, на, което често се откриват бактерии в урината. Пациентите уринират трудно, като след уриниране остава чувството за неизпразнен мехур.
• При детрузорната хиперрефлексия се наблюдават нормотонични и синергични сфинктери. Характеризира се с дневна инконтиненция на урина и намален обем на пикочния мехур.
• При детрузорната хипорефлексия се наблюдава рядко уриниране, голям пикочен мехур с различно по количество остатъчна урина. Диагнозата се поставя вследствие на множество вторични инфекции.

Заглавно изображение: DBCLS ??TV, CC BY 4., via Wikimedia Commons