Хипертония, дължаща се на ендокринни нарушения МКБ I15.2

Повишаването на артериалното кръвно налягане при развитие на някои заболявания на ендокринните жлези, се нарича хипертония, дължаща се на ендокринни нарушения. Този вид хипертония се отнася към вторичната артериална хипертония. Честотата на вторичните хипертонии се движи между 5 и 10 %.

Причина за развитието на хипертония, дължаща се на ендокринни нарушения имат следните заболявания на жлезите с вътрешна секреция:

• акромегалия - повишена продукция на растежен хормон, най-често от тумор в предния дял на хипофизната жлеза. Акромегалията протича с артериална хипертония, причина, за което е обемното натоварване на кръвообращението и покаченото периферно съдово съпротивление;

• феохромоцитом - тумор на хромафинната тъкан на медуларната част на надбъбрека, продуциращ норадреналин и адреналин. Феохромоцитомът протича с постоянна или пристъпна (в 1/3 от случаите) артериална хипертония, дължаща се на усилено катехоламиново излъчване;

• първичен хипералдостеронизъм - наблюдава при аденом на надбъбречната кора - синдром на Coon. Наличието на артериалната хипертония (особено при жени), придружена с необяснима хипокалиемия, хипернатриемия и метаболитна алкалоза, насочва към хипералдостеронизъм. Повишените стойности на алдостерон се съчетават с ниска ренинова активност;

• хиперглюкокортицизъм - включва няколко форми на надбъбречна хиперфункция, общото за които е увеличената секреция на кортизол. Хиперглюкокортицизмът чрез високата кортизолова секреция води до артериална хипертония, чиято генеза се доказва с дексаметазонов тест.

Клиничната картина при хипертония, дължаща се на ендокринни нарушения, включва като основен симптом - високото артериално кръвно налягане. Други оплаквания от страна на пациентите могат да бъдат:

• безсъние;

• неспокойствие;

• сърцебиене;

• повишено потоотделяне.

Към клиничната картина се наслагват и клиничните симптоми от страна на съответното ендокринно смущение.

Диагнозата на хипетония, дължаща се на ендокринни нарушения се поставя след добре снета анамнеза по данни на пациентите и техните оплаквания. Извършват се и тестове, чрез които се диагностицират повишените нива на някои хормони - растежен хормон, катехоламини - адреналин и норадреналин, алдостерон, кортизол.

Лечението на акромегалията включва селективна транссфеноидална операция при пациенти с хипофизни аденоми. Медикаментозното лечение включва аналог на соматостатина. С излекуването на акромегалията, артериалната хипертония изчезва. В останалите случаи се извършва оперативно отстраняване на туморното образувание.

Още информация по темата може да намерите в: 

» Високо кръвно