Цитомегалвирусна мононуклеоза МКБ B27.1

Инфекциозната мононуклеоза, известна още като жлезна треска, болест на целувките и болест на Pfeiffer, в малък процент от случаите се причинява от human cytomegalovirus (CMV), представител на семейството на херпесните вируси, като се развива цитомегалвирусна мононуклеоза.

Макар и срещана относително рядко в клиничната практика, тази форма на инфекциозна мононуклеоза има своето място и значение, като познаването на особеностите в протичането, диагностицирането и лечението е ключово за благоприятния изход от болестта.

Болестта представлява остра вирусна инфекция, с разнообразни клинични прояви и характерни лабораторни находки.

Много голям процент от човешката популация се заразява с този вирус до достигане на зряла възраст, като само малка част от засегнатите лица развиват видими клинични прояви.

Вирусът се съдържа в сълзите, слюнката, кръвта, урината, като показва относително слаба устойчивост във външната среда и нисък контагиозен индекс.

За заразяване е необходим тесен контакт с болен човек (наименованието болест на целувките произлиза от най-честия механизъм на предаване на болестта).

Възможно е развитие на инфекцията по вертикален механизъм, след заразяване на плода вътреутробно от инфектирана майка.

Инфекцията принадлежи към антропонозите (заболявания, при които единствен източник на заразяване са здравите хора или безсимптомните носители на вируса).

Боледуват представителите на всички възрасти, без съществени различия по отношение на раса, етнос и пол. Засягат се предимно младите хора, най-често войници, ученици, студенти, а при малките деца болестта обикновено протича леко, с грипоподобни прояви.

Продължителността на инкубационния период (необходимото време от проникването на етиологичните причинители в организма до развитието на първите забележими клинични прояви) варира в рамките на една до две седмици (обикновено между 5 и 15 дни), като при някои пациенти се наблюдава по-продължителен инкубационен период (до 30 дни).

Предразполагащи фактори, улесняващи развитието на инфекцията, са наличието на имунен дефицит (независимо от етиологията, но най-често при болни от СПИН), след трансплантация на органи, след продължителна терапия с кортикостероиди, антибиотици или химиотерапевтици.

Симптоми при цитомегаловирусна мононуклеоза

Инфекцията при една част от засегнатите пациенти започва с така наречените продромални прояви, които предшестват клиничните признаци и включват умерено повишение на телесната температура, общо неразположение, слабост и повишена уморяемост, главоболие, грипоподобна симптоматика.

Инфекциозната мононуклеоза, причинена от цитомегалвирус, протича с развитие на характерна триада от симптоми в комбинация с различни полиморфни промени, засягащи различни органи и системи.

При почти всички пациенти е налице изразен фебрилно-интоксикационен синдром, ангина и уголемяване на лимфните възли в областта на шията.

Гърлото обикновено е болезнено, зачервено, с увеличени тонизли, покрити с белезникав налеп. При наличие на обширни налепи по тонзилите е възможно затрудняване на дишането (особено при малки деца), промяна в говора, който става назален и гъгнив.

Ангинозната симптоматика се предшества от лимфонодулопатия, като се засягат главно шийните, тилните и подчелюстните лимфни възли, като големината им варира, консистенцията им е мека и липсва болезненост.

При разпространение на процеса се развива генерализирана лимфонодулопатия с обхващане на множество групи лимфни възли.

Често се засягат черният дроб и слезката с развитие на хепатомегалия и спленомегалия (увеличаване на размерите им), като при една част от болните се наблюдава иктер (жълтеница).

Рядко се наблюдават кожни промени, най-често под формата на скарлатиноподобен или морбилоподобен обрив.

В зависимост от локализацията на процеса и преобладаващите клинични прояви се различават следните форми на болестта:

• ангинозна: доминират ангинозните промени
• гландуларна: с развитие на локализирана или генерализирана лимфонодулопатия
• субклинична: с леки общи прояви
• хепатална: налице е картина на остър вирусен хепатит
• пулмонална: доминират белодробните промени, включително бронхит, пневмония, ателектаза
• неврологична: засяга се в различна степен централната или периферната нервна система, с развитие на полиневрит, менингит, енцефалит, парези, миелит
• кардиална: при засягане на сърдечно-съдовата система се развива обикновено миокардит с характерните за него симптоми

Диагностициране на цитомегаловирусна мононуклеоза

Клиничният полиморфизъм, характерен за инфекциозната мононуклеоза, много често затруднява поставянето на диагнозата.

Разпитът (епидемиологична анамнеза за контакт с болен от мононуклеоза, данни за субективните оплаквания и тяхната давност) и физикалният преглед на пациента (установяване на лимфонодулопатия, ангина, повишена телесна температура) в някои случаи са достатъчно информативни и насочват към инфекцията, но често се твърде общи и неспецифични.

Характерни са лабораторните находки, като след настъпването на седмия ден от заболяването настъпва лимфомоноцитоза и наличие на плазматизирани моноядрени клетки, като техният брой достига до 50 % от общия брой клетки.

Този признак се счита за отличителен за жлезната треска.

Възможно е наличие на тромбоцитопения, увеличаване на серумните трансаминази.

Потвърждаване на диагнозата се извършва след доказване на причинителя, което се осъществява с помощта на различни серологични и имунологични тестове.

Необходимо е различаване на инфекцията от много други идентично протичащи заболявания, като най-често диференциалната диагноза включва:

• дифтерия
• морбили
• токсоплазмоза
• вирусен хепатит
• ангина с различна етиология (бактерии, вируси)
• левкемия
• сепсис

Лечение на цитомегаловирусна мононуклеоза

Лечението при цитомегаловирсна мононуклеоза е предимно симптоматично и патогенетично.

Противовирусните средства (ацикловир, валацикловир) са ефективни само при някои форми на болестта (менингит, полиневрит, хепатит, хематологични усложнения).

Използват се нестероидни противовъзпалителни средства, кортикостероиди, в някои случаи и антибиотици (за профилактика при висок риск от вторични бактериални инфекции).

Симптоматично се назначават различни видове аналгетици и антипиретици, по преценка на лекуващия лекар и подходящи витаминни добавки, билки, лечебни растения и други.

При всички пациенти е необходим постелен режим, подходяща диета (прием на пълноценни храни, богати на минерали, витмаини, аминокиселини и есенциални нутриенти), адекватна рехидратация на организма.

Прогнозата при цитомегаловирусна мононуклеоза обикновено е благоприятна, като при по-малко от 5 % от всички случаи се развиват тежки усложнения, каквито са руптурата на слезката, неврологични, хематологични, стомашно-чревни усложнения.

При голям процент от пациентите болестта преминава леко, без необходимост от хоспитализация и в рамките на няколко дни до няколко седмици.