Ку-треска МКБ A78

› Въведение

› Причинител и заразяване

› Симптоми при остра Ку-треска

› Симптоми при хронична Ку-треска

› Диагноза

› Лечение

› Прогноза

Въведение

Инфекцията Ку-треска представлява остро или хронично протичащо бактериално заболяване с причинител Coxiella burnetii. Има ниска честота, като се среща предимно сред професиите, при които има тесен контакт със селскостопански животни или животински продукти. Инфекцията протича с изключително голямо разнообразие от оплаквания, поради което често се диагностицира погрешно и е налице риск от усложнения от различно естество.

Причинител и заразяване

Специфичен етиологичен причинител на инфекцията от Ку-треска е Coxiella burnetii, представляващ полиморфен, пръчковиден, Грам-отрицателен микроорганизъм, доста устойчив на външни влияния и дезинфекционни средства. Отделя ендотоксин, който от своя страна става причина за някои от симптомите и усложненията на инфекцията. Култивира се на тъканни култури, кокоши ембриони и различни животни, особено морски свинчета.

Резервоар на инфекцията са домашни и диви животни, птици и кърлежи. В кърлежите инфекцията се предава трансовариално, те служат и за вектори при предаването на заразата от дивите на домашните животни. В животните инфекцията протича най-често инапарентно или като лека форма, която нерядко предизвиква аборти с раждане на нежизнеспособни потомци.

Заразяването на хората настъпва по множество механизми:

• алиментарен: при консумиране на контаминирано мляко, млечни продукти или месо, термично недобре обработени, особено при пиене на сурово мляко
• през кожа и лигавици: при контаминиране на кожата и лигавиците с околоплодни води при израждане на болни животни или при контакт с контаминирани животински продукти
• аерогенно: заразяване по инхалаторен път е възможно при близък контакт с болни животни, вдишване на прах от контаминирани кожи, вълна, перушина, слама и други
• трансмисивно: при ухапване от заразени кърлежи също е възможно заразяване на човек, но като цяло този механизъм на предаване се счита за рядък

Заболяването има предимно професионален характер, боледуват животновъди, кланични работници или работници, обработващи кожи, вълна, месо, мляко и други.

Входна врата на инфекцията е лигавицата на храносмилателната и дихателната система или кожата. Проникналите микроорганизми попадат в лимфните съдове и след това в кръвообращението. Последва локализация в ретикуло-ендотелната система, където патогените се размножават по време на инкубационния период. Началото на клиничните прояви се манифестира с повторно попадане на масивно количество рикетсии в кръвообращението и дифузия в ретикуло-ендотелната система, съдовете и вътрешните органи (респираторна система, черен дроб, слезка, миокард, нервна система). В тези органи настъпват възпалителни и дистрофични промени. При разграждането на попадналите в кръвта патогени се отделя ендотоксин, който предизвиква дифузни неспецифични промени (съдовооточни, функционални, дистрофични).

Симптоми при остра Ку-треска

Ку-треската протича в две клинични форми в зависимост от особеностите и давността на болестния процес, а именно остра и хронична.

Острата форма започва след инкубационен период от 3 до 32 дни, средно около 15 дни. Заболяването протича в три периода, включващи:

• начален период: започва най-често остро, внезапно, но са възможни и продроми с 2-3 дни субфебрилна температура, обща отпадналост, мускулни и ставни болки, безапетитие. Наблюдава се внезапно и бързо повишение на температурата, силно главоболие, ставни и мускулни болки, ретробулбарни болки, подчертана слабост, безапетитие, гадене, световъртеж, обилни изпотявания. Появява се дразнеща кашлица. Налице е краниофарингеален синдром със силна инекция на конюнктивите, хиперемия на лицето и шията, зачервяване на гърлото, енантем по мекото небце
• разгар на инфекцията: започва след 3-4 дни. Симптомите от първия период продължават, но към тях се прибавят симптоми от пораженията на различни органи, включително ринит, фарингит, трахеобронхит, кашлица със слузни храчки, болки зад гръдната кост. Характерно е наличието на хепатоспленомегалия (увеличение размерите на черния дроб и слезката). Възможни са сърдечни увреждания, засягане на нервната система, увреждания на пикочо-половата система, стомашно-чревни симптоми, тромбофлебити, артрити, дребни макулозни и макулопапулозни обриви и други
• реконвалесцентен период: започва 2 до 4 седмици след началото на инфекцията. Температурата постепенно се нормализира, изчезват токсичните прояви, нормализират се черният дроб и слезката, болните започват да се хранят, но още се чувстват отпаднали, уморяват се лесно при физически усилия. При около 20 процента се развива синдром на хроничната умора

Острата форма на инфекцията крие риск от различни по вид и тежест усложнения, във връзка с което е необходима незабавна медицинска консултация при поява на първите признаци на болестта.

Може да протече леко, умерено или тежко, а в много редки случаи може да протече и фулминантно с внезапно начало, екстремно висока температура, бързо влошаване на състоянието и полиорганни усложнения. Настъпва замъгляване на съзнанието, гърчове, прояви на токсиинфекциозен шок. Без лечение, леталният изход при фулминантната форма настъпва за няколко дни.

Симптоми при хронична Ку-треска

Хроничната форма на Ку-треска пред последните години показва тенденция към повишение на честотата. Клиничните прояви са нехарактерни и трудно се поддават на лечение. Представя се най-често със следните клинични манифестации:

• хроничен ендокардит: това е най-честата проява на хроничната Q-треска (над две трети от всички случаи). Развива се изключително при болни с предшестващо увреждане на клапите, при клапни протези. Може да се развие след остра форма или да започне като първично хронично заболяване. Клинично протича като подостър бактериален ендокардит с неясно начало, продължителна висока температура, промени в характера на сърдечните шумове, постепенно влошаване на общото състояние, характерни промени при ехокардиографията
• хроничен бронхит и хронична пневмония: развива се най-често след неправилно или недостатъчно лечение на острата форма. Кашлицата персистира, болните отделят оскъдно количество слузни храчки, понякога с жилки кръв, появяват се спастични симптоми и дихателна недостатъчност, температурата е умерено повишена
• хроничен хепатит: много рядка форма, при която болните имат продължително фебрилно състояние, хепатомегалия и субиктер или лек иктер. Общото състояние постепенно се влошава. При чернодробна биопсия се доказва грануломатозен хепатит, от пунктата се изолира причинителя
• други манифестации: описани са и хронични миокардити, остеомиелити, остеоартрити, тиреоидити и други

Хроничната форма често остава продължително време недиагностицирана във връзка с неспецифичното протичане и ниската честота на Ку-треската като цяло.

Диагноза

Поставянето на диагнозата при Ку-треска често е трудно и изисква целенасочен подход, обстоен разпит и преглед и назначаване на подходящи изследвания за потвърждаване на причинителя. С най-голямо значение в диагностичния процес са следните методи на изследване:

• разпит и преглед: важно значение имат оплакванията от висока температура, втрисане, интоксикационен синдром в комбинация с данни за употреба на сурово мляко и недобре термично обработено месо, близък контакт с домашни животни, особено през родилния им период. Необходимо е уточняване на налични подлежащи заболявания и предшестващи интервенции, включително увреждане на сърдечните клапи, аневризми, съдови протези и други
• кръвни изследвания: назначават се разширени кръвни изследвания с цел оценка на налините органни увреждания, като най-чести находки са левкопения или лека левкоцитоза, повишение на някои чернодробни ензими, повишени нива на маркерите на възпалението, промени в нивата на тромбоцитите и други
• микробиологични изследвания: диагнозата се потвърждава чрез изолиране на агентите от храчки, кръв или други материали (клапни проби при операции, материал от чернодробна биопсия), но това се извършва само във високоспециализирани лаборатории. Рутинно диагнозата се потвърждава чрез серологични изследвания, като ELISA, имунофлуоресцентен тест, PCR и други
• други изследвания: може да се наложи назначаване на допълнителни изследвания с цел установяване на наличните органни увреждания

Диференциална диагноза е широка и налага различаване от грип, орнитоза, лептоспироза, бруцелоза, остри вирусни хепатити, коремен тиф, сепсис, туберкулоза, бактериална пневмония, малария, Марсилска треска и други.

Лечение

При съмнение за Ку-треска болните се хоспитализират незабавно в инфекциозно отделение. Налагат се режим и диета, както при болни с висок фебрилитет.

Най-общо изборът на лечение се определя от възрастта и общото състояние на пациента, особеностите на инфекцията (остра или хронична), наличието на развили се полиорганни увреждания.

Най-често терапията при Ку-треска включва:

• етиологично лечение с антибиотици: етиологичното лечение на острата форма се провежда с тетрациклинови препарати, квинолони, рифампицин, макролиди, хлорнитромицин в обичайни дозировки, като курсът на лечение е обикновено в рамките на една до две седмици. Хроничните форми се третират най-често с антибиотични комбинации, включващи квинолони и тетрациклини, макролиди и тетрациклини, рифампицин и квинолони, като курсът на лечение е продължителен, обикновено в продължение на няколко месеца
• патогенетично лечение: при нужда се прилагат патогенетични средства, включително венозни вливания на глюкозни и солеви разтвори, глюкокортикоиди, витамини, хепатопротективни средства и други
• симптоматични средства: съобразно оплакванията при всеки отделен пациент могат да се включат подходящи антипиретици (за понижаване на температурата), аналгетици (обезболяващи), отхрачващи и други лекарства

Профилактиката включва изолация на болните и наблюдение на контактните. Необходима е текуща дезинфекция на болничната стая, носене на маски от обслужващия персонал. Заболелите животни се лекуват, а оборите се дезинфекцират. Млякото и месото, добито от болни животни, се подлага на специална термична обработка.

Прогноза

Прогнозата на острата форма обикновено е добра, особено при навременно, подходящо и достатъчно продължително лечение. Рискът от хронифициране и усложнения се счита за нисък.

Хроничната форма се поддава трудно на лечение, като без лечение или при неподходяща терапия хроничният ендокардит може да завърши фатално при над половината от пациентите. При хронична Ку-треска, особено при лица с компрометирана имунна система, е възможен рецидив и е необходимо продължително проследяване.

Изображения: freepik.com