Белодробна чума МКБ A20.2

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Чумата е остра инфекциозна зооантропоноза, пренасяна от бълхи и гризачи. Протича с токсиинфекциозен синдром и хеморагично-некротично възпаление на лимфните възли, белите дробове и други органи.

Една от трите основни форми на инфекцията е белодробната чума, при която огнището и основните увреждания са локализирани по хода на белодробните структури. Прогнозата при тази форма е сериозна, като дори на фона на ранно и подходящо лечение се описва летален риск от около пет до десет процента.

Причинител и особености

Белодробната чума представлява тежко протичащо остро инфекциозно заболяване, което може да се развие първично (при първична локализация на болестното огнище в белия дроб) или вторично (при разпространение на бубонна, септична или друга форма на чума).

Характерно за болестния процес е следното:

• специфичен причинител: причинител на заболяването е Yersinia pestis, представляваща Грам-отрицателна бактерия, която принадлежи към семейството Enterobacteriaceae. За първи път е изолирана по време на третата пандемична чума в Хонконг от Александър Йерсин, откъдето получава и наименованието си
• честота и разпространение: заболяването е разпространено в Африка, Южна Америка и Азия, като сред ендемичните райони се включват редица страни в Китай, Перу, Мадагаскар, демократична република Конго, Колорадо, Калифорния и други. Приблизително между хиляда и три хиляди нови случаи се регистрират ежегодно, с периодични епидемични взривове и леталитет, вариращ в значителни граници
• резервоар на инфекцията: резервоар на инфекцията са голямо разнообразие от дребни гризачи, като най-важен резервоар на заразата са плъховете, а преносители са човешката въшка, дървениците и бълхите
• механизъм на заразяване: белодробната чума е силно заразна, като човек се заразява чрез ухапване от бълхите на гризачите, при консумация на недостатъчно добре термично обработено заразено месо, но при белодробната форма на чума заразяването се осъществява по въздушно-капков механизъм и инхалиране на контаминирани пръски при контакт с болни хора и животни
• особености на белодробната форма: една от най-често срещаните клинични форми на заболяването е белодробната чума. Входна врата на инфекцията са дихателните пътища. Наблюдават се първична и вторична белодробна форма в зависимост от естеството на локализацията на първичното огнище

Симптоми

Клиничното протичане при белодробна чума обикновено е остро, с развитие на проявите в рамките на кратък период от време след заразяване и изисква спешна медицинска намеса. Характерните клинични особености на инфекцията включват:

• инкубационен период: времето от заразяване до първите клинични прояви на инфекцията обикновено е в рамките на един до десет дни за първичната белодробна чума, докато при вторичната, при която огнището стартира от друга локация и се разпространява към белия дроб, този период може да е в рамките на няколко часа (например при пациент с бубонна чума само в рамките на няколко часа може да се развият и белодробни увреждания, характерни за инфекцията)
• начални прояви: първичната белодробна чума се характеризира с бурно начало и силно изразени начални токсиинфекциозни симптоми, включително хиперпирексия (увеличена телесна температура), тахикардия, неспокойствие, цианоза, кожни и конюнктивални кръвоизливи и други
• прогресия на инфекцията: към края на първото денонощие се появяват силни бодежи в областта на гръдния кош, изразена тахипнея, задух и кашлица. Болните отделят голямо количество храчки, примесени с кръв. Установяват се физикални данни за пневмония. Тя напредва бързо и се характеризира с възможно разпространение чрез кръвоносната система до други органи и системи. След около 72 часа настъпва респираторен дистрес, сърдечно-съдова недостатъчност с генерализирана цианоза, отслабен пулс, ниско кръвно налягане, супорозно състояние, кръвоизливи по кожата и от вътрешните органи
• вторична белодробна чума: вторичната белодробна чума се развива най-често при бубонната форма поради хематогенното разпространение на чумните бактерии. Има подобна клинична картина, с мълниеносно развитие и по-неблагоприятна прогноза във връзка с дисеминирането на инфекцията
• усложнения: състоянието на болните е изключително тежко, като сред най-често срещаните усложнения се включват дихателна недостатъчност, фистулизация на чумните бубони и развитието на септична чума

Диагноза

Поставянето на диагнозата при белодробна чума се осъществява въз основа на характерните клинико-епидемиологични данни в комбинация с подходящи методи за изолиране на конкретния причинител:

• епидемиологична анамнеза: данни за характерните оплаквания, като клиничните симптоми и признаци винаги трябва да бъдат придружени от типични епидемиологични особености, включително пътуване до район ендемичен за болестта в рамките на 10 дни преди появата на симптоми или пребиваване в такава зона, контакт с болни от чума, заразени животни или очевидна история на ухапвания от бълхи
• клинични находки: необходим е обстоен клиничен преглед с оглед на кожата, палпация на регионалните лимфни възли, аускултация на бял дроб, оценка на общото състояние с цел приблизително определяне тежестта на процеса, подпомагане на диференциалната диагноза и необходимото последващо лечение
• изолиране на причинителя: диагнозата се потвърждава чрез натривка, оцветена по Грам или с метиленово синьо на храчки (съдържат изобилие от чумни бактерии) и по-рядко на кръв. Използват се и серологични методи за диагностика
• образни и инструментални методи на изследване: за определяне тежестта на белодробните увреждания се назначават подходящи образни методи, включително рентгенография на бял дроб (рентгеновите изследвания показват разпръснати бронхопневмонични огнища, кухини или плътни конфлуиращи сенки), компютърна томография, по-рядко ядрено-магнитен резонанс

Диференциална диагноза при белодробна чума се прави с малария и някои други чести инфекции в съответните ендемични райони, различни форми пневмония, грип, рак на белия дроб и други белодробни или системни заболявания.

Лечение

Терапевтичният подход при белодробна чума се определя строго индивидуално, съобразно естеството и тежестта на уврежданията при конкретния случай. Етиологичното лечение е антибиотично, като колкото по-рано стартира антибиотичният прием (за най-добри резултати и подобряване на прогнозата се препоръчва старт на терапията в първите 24 часа от началото на оплакванията), толкова по-добри са резултатите, по-нисък рискът от усложнения и леталитет.

Допълнително се прилагат симптоматични средства, общи мерки и изолация на пациентите:

• антибиотична терапия: за потискане размножаването и убиване на причинителите се прилагат подходящи комбинации от антибиотици, като сред най-често използваните групи са тетрациклини (например доксициклин), аминогликозиди (гентамицин, стрептомицин), някои квинолони (левофлоксацин, ципрофлоксацин), при необходимост се прилагат и амфениколи (хлорамфеникол), сулфонамиди и други
• симптоматично лечение: за подобряване комфорта на пациентите се прилагат противокашлични агенти, противовъзпалителни средства, обезболяващи, лекарства за понижаване на температурата, водно-солеви разтвори, витамини, минерали и други по преценка на лекуващия лекар
• общи мерки и изолация: необходима е задължителна изолация на засегнатите лица, дори само при съмнения за чума преди изготвяне на микробиологичните резултати, като не се допуска посещение от външни лица, а здравните работници следва да носят специални защитни средства и облекло. Необходима е почивка на легло, подходяща хидратация, прием на питателна храна

Прогнозата при белодробна чума е сериозна, като без лечение смъртността може да достигне до 75 процента, а в някои случаи дори провеждането на подходящо лечение се асоциира с висок риск от тежки усложнения и леталитет, изчисляван на около пет до десет процента.

Профилактиката на чума включва някои общи мерки за намаляване риска от заразяване, включително индивидуална изолация на болните, дезинфекция на помещенията, мерки за дератизация на домовете на живущите в ендемичните райони, дезинсекция на огнището в съответния район.

Изображения: freepik.com