Черен бъз, Свирчовина, Драмбъз, Селешник, Мимер

Черен бъз (Sambucus nigra) представлява храст или ниско дърво, което принадлежи към семейство Мешковицови (Adoxaceae). Растението се нарича още с имената свирчовина, драмбъз, селешник, мимер.

Почитан е в продължение на векове заради широкия спектър на целебни действия, като дори са му преписвани магически свойства. Цветовете и плодовете на черния бъз имат много сходно действие.

Устройство на черен бъз

Черният бъз е широколистен храст или дърво, който се развива с бързи темпове (бързорастящ). Достига около 6-8 м. височина, рядко 10 метра. Стъблото и клоните са сиво-кафяви, с тънка, грапава кора. При младите дървета кората е светлокафява и гладка. При по-възрастните потъмнява и става надлъжно набраздена, с дълбоки лобове. Сърцевината на дървесината е много мека и пореста. Тя лесно се избутва и от клоните се правят свирки и лули (виж "Интересно за черен бъз"). Кореновата система е плитка и силно разклонена.

Листата са сложни, перести. Подредени са в срещуположни двойки, достигащи 20-30 сантиметра дължина. Всеки лист се състои от 5 до 7 (рядко 9) листчета (петури), назъбени по края. На цвят листата са тъмнозелени отгоре и по-светлозелени отдолу. Формата им е елипсовидна. В края на есента окапват, но понякога се случва да изсъхнат на дървото и да презимуват там. Миризмата им е особено неприятна и остра.

Черният бъз има нежни, жълтеникаво-бели (с цвят на слонова кост) цветове, които са събрани в сложни съцветия под формата на метлица. Всички цветчета (а по-късно и плодчетата) попадат в една равнина, поради което се казва, че съцветието е плоско. Цветовете са изградени от 5 венчелистчета, изцяло разделени едно от друго, напълно разтворени, откриващи изцяло тичинките, които също са пет на брой. Плодникът е къс. Цветовете достигат 5-6 мм в диаметър, а цялото съцветие около 10-25 сантиметра. Черния бъз цъфти през пролетта до есента. Цветята са хермафродитни. Опрашват се от пчели, мухи и други дребни насекоми. Цветчетата имат тежка, сладникава, слабо наркотична миризма. На вкус цветчетата са горчиво-сладки.

На мястото на всяко едно цветче се развива малко плодче, достигащо 3-5 мм в диаметър. Отначало плодовете имат зеленикаво-червен цвят, който преминава през различни нюанси на червено-синьо-лилавото, докато достигне окончателният синьо-черен цвят на зрелия плод. Узряването на плодовете става в края на есента. Плодовете са сочни, месести, с характерен аромат и кисел вкус. Плодовете на черния бъз са сформирани във висящи клъстери, като това е най-лесно отличаващия го белег от бъзака, чиито плодчета растат изправени.

Изображение: Willow, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons; Youbadou, CC BY 4.0, via Wikimedia Commons

Разпространение на черен бъз

Смята се, че черният бъз произхожда от Северна Европа и Северна Америка. Сега се среща из целия свят, включително Африка, Северна и Южна Америка, Европа и Западна Азия.

Селешникът предпочита влажни зони, но расте и в най-различни условия, включително сухи плодородните почви. Среща се в покрайнините на горите, шубраци, гъсталаци, крайпътни местности, ливади, ниви, брегове на реки и езера, блата и други зони  до 1500 м. надморска височина. Може да толерира морска експозиция и замърсяване на атмосферата.

Черният бъз се среща често и в крайградските квартали и по селските дворове. Вирее в слънчеви и сенчести места, из храсталаци и градини, покрай огради и често се използва като жив плет.

Използваема част на черен бъз

Използват се главно:

• цветовете на растението, които се берат преди пълното им разцъфтяване, през месеците май-юни; сушат се на сянка или в сушилня до 40 °С; от него се приготвят чайове, отвари, настойки, масла, мехлеми, кремове, тинктури, сиропи, елексири;
• плодовете - събирането на плодовете започва през първите есенни дни; берат се рано сутрин, само добре узрелите плодчета, тъй като неузрелите съдържат токсични цианогенни гликозиди; те се използват за храна, под формата на сладка и конфитюри, както и за приготвянето на сиропи, тинктури, еликсири, чайове, отвари, таблетки за смучене, бои и други;
• листата - намират приложение под различни форми, най-вече с терапевтична цел;
• корените на мимера,
• кората,
• гъбите, които растат по кората му.

Химичен състав на черен бъз

Плодовете съдържат:

• провитамин А;
• багрила;
• каротин;
• витамини от групата В;
• ябълчена и винена киселина;
• желязо;
• захари;
• флавоноиди - антоцианиди, рутин;
• фолиева киселина;
• калий и други.

Цветовете съдържат:

• гликозиди;
• етерично масло;
• витамин С;
• дъбилни и слузещи вещества;
• смоли;
• органични киселини;
• следи от алкалоиди.

Изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Лечебни свойства и приложение на черен бъз

Свойства и действие на растението

Благодарение на високото съдържание на флавоноиди, плодовете на черния бъз действат общоукрепващо и имуностимулиращо, чрез увеличаване на белите кръвни клетки, противовъзпалителните вещества и цитокините в организма. Черният бъз е сред най-често използваните имуностимулатори.

Приемът на черен бъз подобрява отхрачването при възпаления на дихателните пътища. Понижава кръвното налягане и подпомага функцията на черния дроб.

Продължителната употреба на бъзов цвят действа успокояващо върху нервната система.

Всички части на черния бъз се използват с цел регулиране обмяната на веществата.

Свирчовината притежава основно

• пикочогонно,
• потогонно,
• слабително,
• температуропонижаващо,
• антимикробно,
• противовъзпалително,
• имуностимулиращо,
• антитусивно (противокашлично),
• отхрачващо,
• антихистаминно,
• деконгестантно (отбъбващо),
• пречиства кръвта,
• жлъчегонно,
• стягащо,
• антиоксидантно,
• тонизиращо за сърдечно-съдовата, дихателната и лимфната система,
• аналгетично,
• успокояващо действие.

Медицински приложения

Лечебните свойства на черния бъз са описани още от Хипократ. Той го използвал и почитал заради многообразните му терапевтични качества.

И до днес черният бъз се използва успешно в борбата с бактериалните, гъбичните и вирусни инфекции, като:

• грип,
• настинка,
• бронхит,
• синузит,

които причиняват набъбване на лигавиците и образуване на секрети (слуз), които запушват носа и бронхите, затрудняват дишането и водят до усещане за тежест в гърдите. Той успокоява кашлицата и възпаленото гърло, спомага за елиминирането на секретите и подсилва организма, за да се справи с инфекцията.

Черният бъз намира приложение при:

• ангина;
• кашлица;
• прегракнал глас;
• високо кръвно налягане;
• лениви черва и запек;
• пролетна умора;
• отоци.

Изображение: freepik.com

Бъзунякът се прилага още и при: задух, пневмония, туберкулоза, хемороиди, затлъстяване, копривна треска, подагра, простатит, нефрит, цистит, воднянка, ушни и очни инфекции, херпес.

      Приложения на кората

Вътрешната част на кората се събира от млади дръвчета през есента, като се препоръчва да се изсуши на слънце. Тя е диуретик, силно очистително, а в по-големи количества действа като средство за повръщане. Използва за лечение на запек и артритни състояния.

Приготвена на мехлем, смесена с вазелин, тя се използва за лечение изгаряния, херпес, стари рани, кожни раздразнения и други.

      Приложения на листата

Листата могат да се използват както пресни, така и изсушени. За сушене те се събират в периоди на ясно време, през юни и юли.

Приети вътрешно листата действат успокояващо и като силно очистително, но са по-дразнещи от кората. Инфузия от листата се прилага при воднянка.

Листата имат потогонно, диуретично, отхрачващо, очистително и хемостатично действие (кръвоспиращо) при външна употреба.

Има данни за приложение на сокът от пресни листа при възпаления на очите, макар рискът от раздразнение да е съществен.

Унгвент приготвена от пресни зелени листа (традиционно известен като Unguentum Sambuci Viride) може да се използва за лечение на подути, измръзнали места, навяхвания, контузии и рани. Той действа омекотяващо на кожата.

При сваряване на листата в ленено масло се правят успокояващи компреси за хемороиди.

Старите билкари препоръчват прилагането на пресни листа от черен бъз при нервно главоболие. За тази цел листата се загряват между две горещи плочи и след това се поставят върху челото.

Прясно смачкани листа се поставят в носа, за да се спре кървенето.

      Външни медицински приложения на черния бъз

Външното приложение на бъзуняка се изразява в правене на бани и компреси при заболявания и състояния като:

• ревматизъм,
• подагра,
• възпаление на очите,
• червенка,
• изгаряния,
• хемороиди,
• дерматити,
• болки в ушите,
• навяхвания и натъртвания.

Промивките са особено ефективни, когато инфекцията е с бактериален, вирусен или гъбичен произход.

За външна употреба се използват предимно цветовете на черния бъз, макар и някои лечебни рецепти да включват прилагане на сварени плодове под формата на лапа. Те също така се използват за получаване на успокояващи лосиони.

Други приложения

• Във фармацевтичната индустрия

Плодовете и цветовете на черния бъз се използват за направата на имуностимуланти за деца и възрастни.

Те са достъпни под формата на сиропи, чайове, капсули, таблетки за смучене, желирани таблетки (дъвчащи), сашета, лосиони.

Изключително подходящи са за подсилване организма на малките деца, като за целта се препоръчва приемът им да започне в началото на есента (или края на лятото) и да продължи през целия зимен период.

• Кулинария

Всъщност сиропът и сладкото от черен бъз могат свободно да се похапват. Те са особено вкусни и ароматни.

• Парфюмерия и козметика

Цветовете на селешникът намират приложение в парфюмерията.

• Репеленти

Цветовете и листата на черния бъз може да се използват вместо нафталинови топчета, за отблъскване на насекомите. По същия начин действа и отварата от тях, като с нея може също така да се напръскат растенията срещу вредители.

• Бои

Плодовете на растението се използват за производство на бои. В зависимост от метода, който е използван, може да се добие сива, лилава или черна боя. Така много лесно се боядисва текстил, като техниката се използва особено често при боядисване не копринени шалове.

За целта предвидените за боядисване тъкани се поставят в тенджера с вряща вода, заедно с намачкани плодове черен бъз. Времето за боядисване зависи от желания цвят, като за много тъмни нюанси на лилавото може да се оставят дори цяла нощ. Имайте предвид, че след изсъхване цвета става малко по-светъл.

С плодове на бъз може да се боядисва косата в черен цвят и то по естествен, щадящ начин.

До миналия век в много френски училища децата са използвали мастило направено от бъз.

Изображение: freepik.com

Начин на употреба на черен бъз

Важно! Препоръчително е цветовете и плодове да се консумират след топлинна обработка. Освен неприятния им вкус в сурово състояние, те съдържат токсични химикали (включително цианогенни гликозиди), които се неутрализират при термична обработка.

Чай от плодовете на черния бъз

С тази рецепта може да си направите вкусен и стимулиращ сетивата чай от плодовете на черния бъз.

Необходими съставки:

• 500 мл вода;
• 2 с.л. сушени плодове черен бъз;
• ¼ ч.л. канела на прах;
• ½ чаена лъжичка куркума на прах;
• 1 чаена лъжица суров мед (по желание).

Приготвяне:

• Първо сложете водата и бъза в малка тенджера.
• Добавете куркумата и канелата.
• Оставете да заври, намалете огъня и оставете да къкри за около 15 минути. Това помага да се извлекат полезните съставки на бъза.
• Отстранете от огъня и оставете да се охлади за около 5 минути.
• Прецедете през фина цедка и изсипете в отделни чаши.
• След като се охлади още малко, добавете мед.

Може също така да си приготвите по-голямо количество, да го налеете в шише или буркан и да го съхранявате в хладилник за ден-два. Чаят е вкусен и студен, а по желание може да му се добави джинджифил, лимон, мента.

Изображение: freepik.com

Чай от цветовете на черния бъз

Чаят от плодовете на черния бъз предизвиква силно потене и е отлично средство срещу грип. За да го приготвите използвайте рецептата:

• запарка - около 1 супена лъжица изсушени цветове се запарва с 300 мл. вряла вода. Кисне 1 час. Пие се по 1 кафена чашка, преди ядене, 3 пъти на ден.

При простуда се приготвя чай от равни части цвят от бъз, цвят от липа и листа от мента. Действието му е загряващо и изпотяващо.

Сокът от плодовете му е традиционно средство срещу настинка. Той може да се приготвя и в домашни условия.

При запек се взема по 1 чаена лъжичка, няколко пъти на ден мармалад (сладко), приготвен от плодовете на бъза (вижте рецептата по-долу).

От кората на бъза се приготвя чудесен мехлем, който е изключително ефикасен при стари рани, екземи, омекотяване на кожата и други:

• сварява се зелената част на кората, докато се получи мек екстракт. След това се смесва с вазелин.

Домашен сироп от сушени плодове черен бъз с мед

Този сироп е особено ефективен при борбата с настинката и грипа, като увеличава силата на организма и намалява тежестта на симптомите. Важно е приемът да започне още при първите индикации за инфекцията.

Съставки:

• 1/2 чаша сушени плодове на черен бъз
• 2 чаши филтрирана вода
• 1 чаша мед (при алергия към меда може да се използва меласа или кленов сироп)

Начин на приготвяне:

• Водата се оставя да заври, след което се прибавят сушените плодчета и се разбъркват. След като водата отново заври, котлонът се превключва на по-ниска степен и се оставя да къкри около 30-45 минути - докато течността остане наполовина.
• Тенджерката се маха от котлона и се оставя да се охлади на стайна температура - докато достигне около 40°C.
• Съхранявайте в хладилник около 1 месец или замразете, за увеличаване на трайността.

Дозировка:

Възрастни и деца над 4-годишна възраст: Вземете 1 супена лъжица (приблизително 15 мл) четири пъти дневно.

Деца 1-4 години: 1 и 1/2 чаени лъжички (приблизително 7 мл) четири пъти дневно.

Деца под 1-годишна възраст: Продукти с мед не трябва да се дават на деца под 1-годишна възраст.

Сиропът може да се приема и превантивно, като дозата е 2 с.л. за възрастни на ден и една чаена лъжичка за деца.

Сироп от пресни плодове бъз

Ако разполагате с пресни плодове черен бъз, може да използвате и следната рецепта за сироп. Тя се приготвя със захар и може да се съхранява за много по-дълъг период от време.

Продукти:

• 1кг пресни плодове от бъз;
• 1 литър вода;
• 500 гр захар;
• сокът от 1 лимон.

Приготвяне:

• Отстранете плодовете от клонките с помощта на вилица и ги поставете в тенджера, заедно с водата. След като заврат, намалете котлона  и варете за около 15-20 минути - докато плодовете омекнат.
• Извадете плодовете и ги прекарайте през домашна преса за храна или ги смачкайте с вилица. Прецедите през фина цедка.
• Върнете сока в тенджерата, добавете захарта и варете на умерен огън за 15 минути, докато сиропът се сгъсти.
• Добавете изцеден лимонов сок. Охладете напълно.
• Налейте в бутилки или буркани и съхранявайте в хладилник.

Изображение: freepik.com

Сладко от черен бъз

Въпреки, че не е съвсем традиционно, от лековитите плодчета може да си направите и вкусно сладко. То е особено ароматно и се съчетава прекрасно със сладолед, палачинки, гофрети или просто намазано на филийка хляб.

На някои може да не се харесат малките семчици, но ако сте свикнали с тези в малиновото сладко, то си заслужава да опитате и това от черен бъз.

А ето и рецептата:

Необходими продукти:

• 1 кг черен бъз плод;
• 600 г захар;
• 1 зелена ябълка, не съвсем узряла;
• сокът от 2 лимона.

Приготвяне:

• Използвайте вилица за да отделите малките плодчета от стъблата - по този начин премахването на плодове е по-лесно.
• Обелете и ябълката, след което я нарежете на малки кубчета.
• Поставете черния бъз в тенджера и разбърквайте. След като плодовете отделят своя сок, добавете ябълката. Оставете да заври.
• Намалете огъня, добавете захарта и лимоновия сок. Варете на слаб огън за 45 минути, като често разбърквате често, докато сладкото се сгъсти.
• Напълнете сладкото в сухи бурканчета, след което ги стерилизирайте за 10 минути.
• Оставете ги с обърнати капачки за 12 часа.

Сладко от черен бъз с анасон и портокалови корички

За нея са Ви необходими следните продукти:

• 8 чаши плодчета черен бъз;
• 6 чаши захар;
• 1/4 чаша ябълков оцет;
• 8 шушулки звездовиден анасон;
• настърганата кора на голям портокал.

Приготвяне:

• Поставете всички съставки в голяма тенджера. Оставете бавно да заври, като разбърквате непрекъснато, докато захарта се разтвори.
• След като плодовете заврат, те започват да отделят пяна. Продължете да разбърквате.
• След като образуването на пяна се преустанови, са необходими още около 10 минути, докато сместа се желира. Не спирайте да бъркате, за да не загори.
• Сладкото се сваля от огъня и се тества дали е достигната точката на желиране - поставете половин лъжица от сладкото върху извадена от фризера чиния и изчакайте да се изстуди. Ако консистенцията не отговаря на вкуса Ви, върнете тенджерата отново на котлона и продължете да варите няколко минути. Проверете отново.
• След достигане на желаната от вас консистенция, премахнете сладкото от котлона и го сипете в горещи буркани.
• Стерилизирайте за 10-15 минути и обърнете с капачките надолу.

Интересно за черен бъз

Интересни факти за дървото

Интересно за него е, че от стъблата му се правят свирки, след като се отстрани меката им вътрешност. От тук черният бъз е спечелил името си "свирчовина".

Калифорнийските индианци предпочитали именно това дърво за направата на лули за пушене на билкови смеси. За целта те взимали паднали клони от черния бъз и избутвали сърцевината му с помощта на пръчка от дърво с по-твърда дървесина, като например планински махагон (Cercocarpus betuloides). През първите няколко употреби дима не се вдишвал, докато се опуши дървото.

Кухи тръби от клони на черен бъз се използвали и за разпалване на огъня - с помощта на концентрираната струя въздух при вдухване, тлеещият пламък лесно се разгорявал.

При пробиването на малки дупчици върху повърхността от клоните на черния бъз се получавали страхотни музикални инструменти.

Децата си изработвали от тях тръбички, за изстрелване на грахови зърна или малки топчета.

Що се касае за плодовете, те са ценни не само за хората. Плодовете на черния бъз са изключително важни за оцеляване популацията на редица видове птици, включително на голямото черноглаво коприварче и други пойни птички.

Легенди и поверия

• Легендата за Пазителката на черния бъз - Elder Mother

Изображение: freepik.com

В английския и скандинавския фолклор се разказва за пазителката (майката) на черния бъз, известна като Elder Mother (Англия), Old Lady (Линкълншир), Hylde-Moer (Дания). Според легендата горската нимфа живее в ствола и клоните на дървото. Тя има силата както да помага и защитава, така и да причинява зло.

Силата на Elder Mother превръща даровете на дървото (цветове, плодове и листа) в целебни блага. Така например листата могат да защитят дома или човека от зли духове, като за целта трябва да се изсушат и провесят над вратата или да бъдат носени около врата.

Особено добра поличба е, ако черният бъз израсне близо до жилището, като близостта на дървото до дома ще защити домакинството.

Когато обаче човек иска да се възползва от даровете на дървото, преди да ги откъсне, трябва да поиска разрешение от горската нимфа. За целта той коленичи и с наведена глава изрича думите:

"Пазителке на бъза, дай ми малко от твоето дърво и аз ще ти дам от мен, когато се превърна в дърво."

Всичко това трябва да бъде съпроводено от думи и чувство за благодарност.

Който не го стори, бива преследван и измъчван от нея. Същото може да сполети и хората, които отсичат дървото или го изгарят.

Истината е, че дори и до днес, хората изпитват страх от отсичането на тези дървета, опасявайки се да не ги достигне лош късмет.

• Други легенди и поверия за черния бъз от цял свят

Черният бъз има силна духовна история в много култури и е свързан с редица поверия и легенди.

Така например се смята, че използването на дървото за горене носи изключително лош късмет, а пламъците му примамват самия Дявол.

Засаждането на дървото близо до къщата пък пропъждал злите духове и вещици.

Носенето на клонка цвят в косите пази от нараняване и лошо настроение.

В една приказка от Нортхемптъншир се разказва за мъж, който счупил пръчка от черния бъз, при което в мигом дървото прокървило. По-късно той срещнал местната вещица и видял, че тя е с окървавена превръзка на ръката.

В Дания се смята, че ако поставиш клонка от черен бъз в устата си, това ще прогони злите духове. Хората вярвали, че по този начин се лекува зъбобол.

Датчаните също така разказват, че който пренощува под клоните на черния бъз в нощта на празника на лятното слънцестоене (Sankthans - аналог на българския Еньовден), ще види краля на Елфите и неговото войнство. За целта той трябва да си измие очите с капчици роса, събрани от листата на дървото.

Подобно поверие съществува и в Шотландия, където обаче се смята, че това може да се случи през нощта на 31-ви октомври, срещу 1-ви ноември или т.нар. Сауин (Samhain), от който произлиза днешния Хелоуин (Halloween).

В Англия се е смятало, че черният бъз никога не може да бъде ударен от мълния и че носенето на клонки от дървото може да защити своя притежател от ревматизъм.

Земеделските производители пък го използвали за защита на животните си от зло, чрез поставяне на кръст, направен от клонките на бъза над техните навеси и хамбари.

В някои славянски страни, като Русия например се смята, че дървото има силата да предотвратява злото.

В Сицилия се твърди, черният бъз има силата да се предпазва от змии и да прогонва крадците.

Сърбите включват клонки от черния бъз в сватбените си церемонии, като вярват, че това ще им донесе късмет и успех.

В Тирол (една от деветте федерални провинции на Австрия) смятат, че ако над пресен гроб се засади храст черен бъз, подрязан във формата на кръст и той цъфне, това е знак, че душата на погребания е щастлива.

В някои народности от падналите клони на дървото, след пълното им изсъхване, се правят церемониалните инструменти за привикване на духовни същества.

Важно!

Всички части на черния бъз съдържа цианогенни гликозиди, които могат да бъдат токсични за коне, ако бъдат погълнати. Кората съдържа също кристали калциев оксалат.

Също така не се препоръчва катеренето по дървото, тъй като клоните му се чупят лесно, особено при по-възрастните екземпляри.

Противопоказания

Билкови лекарства, съдържащи бъз трябва да се избягва от бременни и кърмещи жени, тъй като няма достатъчно информация по отношение на тяхната безопасност.

Да не се използват при пациенти с тежки бъбречни заболявания, запушени жлъчните пътища или големи камъни в жлъчката. Пациентите с инсулинозависим диабет и тези, страдащи от автоимунни заболявания като лупус или ХИВ/СПИН трябва да се консултират с лекар преди употреба.

Възможни взаимодействия

Препаратите с черен бъз могат да взаимодействат с имунопотискащи средства и диуретици. Може също така да намалят степента на усвояване на опиатни лекарства.

Внимание!

Листата, кората и плодът на черния бъз приети в по-голямо количество действат токсично. При някои хора може да предизвикат алергични реакции.

Заглавно изображение: H. Zell, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons