Циния

Циния (Zinnia) е род растения от семейство Сложноцветни. Те са едногодишни, храстовидни или полухрастовидни растителни видове.

Цинията е едно от най-лесните за отглеждане едногодишни цветя, които носят експлозия от цветове, където и да се отглеждат. Процесът продължава от късна пролет до първите слани през есента. Пеперудите и колибри са привлечени от веселите цветя, които цъфтят в почти всеки ярък цвят, който може да си представите. Растежът им е бърз, което ги прави чудесен избор за първите производители на цветя. Имат огромно разнообразие от размери и устройство на съцветието.

Експеримент на борда на Международната космическа станция, показва способността на циниите да растат и да цъфтят в безтегловна среда. Името на рода почита немския майстор ботаник Йохан Готфрид Зин (1727-59).

Устройство на циния

Изображение: Colifaturansa, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Повечето видове циния имат изправени стъбла, но някои от тях дават разклонения през определени разстояния или се изкривяват по време на растеж. Те обикновено варират на височина от 10 до 100 см височина. Листата са противоположно поставени по стъблата, с форма, варираща от линейна до яйцевидна, и цвят, вариращ от бледо до средно зелено. Членовете на рода се отличават със своите единични цветя с дълги стъбла, които се предлагат в различни ярки цветове. Имат широка гама на външен вид - от един ред венчелистчета до форма на купол. Циниите могат да бъдат бели, жълти, оранжеви, червени, лилави, люлякови или да носят смесица от цветове.

Разпространение на циния

Цинийте воят произходът си от храстови и сухи тревни площи в район, простиращ се от Югозападните Щати до Южна Америка, с център на многообразието в Мексико. Цинията е въведена в Европа в началото на 1700-те.

Използваема част на циния

Растението има декоративна стойност. Не е известно негово медицинско приложение.

Приложение на циния

Циниите лесно се отглеждат. Венчелистчетата им могат да приемат различни форми като единичен ред с видим център, многобройни редове с център, който не се вижда, и венчелистчета, които са някъде по средата с многобройни редове, но видими центрове.

Изображение: Yusuf Akgul, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

За предпочитане е циниите да се развъждат от семена, тъй като те не харесват да бъдат присаждани. Подобно на маргаритките, циниите предпочитат да имат пълна слънчева светлина и достатъчно вода. В предпочитаните условия те ще растат бързо, но са чувствителни към замръзване и следователно ще загинат след първата слана на есента. Издържат на горещи летни температури. Отглеждат се в плодородна, богата на хумус и добре дренирана почва, в район с пълно слънце. Те ще прорастват всяка година. Над 100 сорта са произведени от началото на селективното развъждане през 19 век.

В Америка способността им да привличат колибри се счита за полезна като защита срещу белите мухи и следователно циниите са желано придружаващо растение, което предпазва околната растителност от вредители.

Растението дава изключително богати на краски цветове и височина на самото него. Сред другата растителност лесно се отличава. Поради това често се използва във флоралната декорация на паркове и градини, освен в домашните цветни лехи.

Заглавно изображение: Maurice Flesier, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons