Цер

Цер (Quercus cerris) представлява широколистно, листопадно дърво, което е вид дъб и се класифицира към семейство Букови (Fagaceae). Видът не е защитен от Закона за биологичното разнообразие. Дървото е с максимална продължителност на живот от 600-700 години. Бива наричан още турски дъб и австрийски дъб.

Устройство на цер

Изображение: Rosser1954 Roger Griffith, Public domain, via Wikimedia Commons

Церът разполага с много силна коренова система и тъкани богати на вода. На височина израства от 25-30 до 35-40 метра. Стволът му нараства до максимален диаметър от 2 метра. Има сива кора с отличаващо се набраздяване, като в дълбочината на браздите се наблюдава червеникаво оцветяване. Младите клони са покрити с власинки и имат ръбеста повърхност. Листата му са продълговати, прости, с лъскава горна повърхност, тъмно зелени отгоре и по-светли на цвят отдолу, с дълбоко нарязан листен ръб. Долната им повърхност е гъсто овласена. Достигат до 15 см дължина и от 7 до 8 см широчина. Разполагат със звездовидни власинки и от 6 до 12 двойки листни вени. Около пъпките си има шиловидни израстъци, които са целогодишни. Дървото цъфти в периода от май до юни месец. И мъжките и женските цветове са разположени на едно дърво. Мъжките образуват реси, а женските са събрани на групички от 2 до 4 цветчета. Околоцветникът на мъжките цветове е жълто-зелен, а женските се отличават с малиновочервеният си цвят и зелен околоцветник. Цветовете сe опрашват с помощта на вятъра.

Плодът на цера представлява жълъд, който узрява за около 18 месеца след опрашването. Разположени са по единично или до 4 на едно място, като са без дръжки. Качулката им е покрита с шиловидни, разперени люспи и има дълбочина от 2 см. Големината на жълъда е от 2,5 до 4 см дължина и 2 см ширина. Жълъдите от първата година са много горчиви, но се ядат от сойки и гълъби; катериците обикновено ги консумират само когато са изчерпали други хранителни източници.

Разпространение на цер

Роден e в Югоизточна, Централна Европа и Мала Азия - Франция и Италия, Румъния, Гърция, Турция, Сирия и Ливан. Тук обикновено това е един от доминиращите широколистни дървесни видове в смесени горски насаждения. Дървото е с изключително малки претенции към условията на живот. Може да вирее както при влажен така и при сух климат и почви. Предпочита по-сухите и топли условия за развитието си. Като почвен състав се развива на всякакъв вид почви, като особено добре вирее на сиви и канелени горски. При много ниски температури водата в дървото замръзва, което причинява неговото напукване. Новопоявилите се пукнати са входна врата за вредители по дървесния вид.

Изображение: Karduelis, Public domain, via Wikimedia Commons

Обхватът на видовете се простира до Северна Европа и Британските острови преди ледниковата епоха, преди около 120 000 години. Той е въведен отново в Обединеното кралство и в Ирландия през осемнадесети век като декоративно дърво. Неговите дъбови ябълки осигуряват ранна храна за птиците. Турският дъб е широко засаден и е натурализиран в голяма част от Европа. Това отчасти се дължи на сравнително бързия му растеж., способността му да хеджира и декорира околната среда.

В България е установен до 1200 метра надморска височина, предимно в Тунджанската хълмиста равнина, Североизточна България, Предбалкана, Дунавската равнина, Източна Стара планина и Странджа, по-рядко в останалите райони.

Използваема част на цер

Цялото растение се употребява като декоративно, за хеджиране и за добив на дървесина. Жълъдите му се прилагат в кулинарията, а части от растението, които се използват с медицински цели са листата, кората и дъбовите ябълки, всички богати на танин.

Химичен състав на цер

Всички части на растението съдържат танини, особено много в неговите жълъди. Заради това те трябва да се обработят преди да бъдат приготвени за консумация.

Танините са с ниска токсичност и поради горчивия си вкус и стипчивост е малко вероятно да се консумират в големи количества. Ако обаче се приемат в излишък, те могат да причинят болки в стомаха; запек, последван от кървава диария, прекомерна жажда и прекомерно уриниране.

Лечебни свойства и приложение на цер

Изображение: wikimedia.org

Билката се добива от дивата природа главно за местно използване като храна, лекарство и източник на материали, въпреки че понякога това се прави с търговска цел заради дървесината му. Често се отглежда като декоративно и дава добра сянка. Растението се използва в традиционната средиземноморска медицина за лечение на различни заболявания, включително като антиинфекциозен агент. Установено е, че действа отрицателно върху популярния патоген Staphylococcus aureus.

Дъбови ябълки

Дъбовите ябълки са израстъци, които понякога се произвеждат в голям брой по дървото и са причинени от активността на ларвите на различни насекоми. Насекомите живеят вътре в тях, получавайки хранителните си вещества от там. Когато ябълката се пукне и насекомото я напусне секретът, съдържащ се в тях, може да се използва като богат източник на танин, който би могъл да се включи и в направата на багрило. Всички дъбови ябълки, произведени на дървото, са силно стипчиви и могат да се използват за лечение на кръвоизливи, хронична диария, дизентерия, като измиване на порязвания и рани, като вода за уста за лечение на зъбобол или проблеми с венците и т.н.

Церът в кулинарията

При някои видове, особено много от тези, класифицирани като „бели дъбове“, семената са с ниско съдържание на танини и имат повече или по-малко сладък и приятен вкус. Семената на повечето видове обаче имат много горчив вкус, особено поради наличието на танини. При тези видове има различни процеси, които могат да премахнат или поне да намалят количеството на тези горчиви вещества.

Жълъдите на този вид дъб могат да се консумират варени. Могат да се сушат, смилат на прах и да се използва за сгъстяване в яхнии и т.н. или да се смесва със зърнени храни за приготвяне на хляб. Семето съдържа горчиви танини, които могат да бъдат извлечени чрез старателно измиване на семената в течаща вода, въпреки че при този начин на обработка много минерали също ще бъдат загубени. Може да отнеме няколко дни или дори седмици, за да се извлекат танините правилно от семената. Един от методите е да ги увиете в платнена торбичка и да ги поставите в поток. Така процесът на извличане се осъществява по-бързо. Един прост тест за вкус може да покаже кога танинът е извлечен от жълъдите. Традиционен метод за обработването им е заравянето им в земята през зимата. Покълналото семе се изкопава през пролетта, когато вече е загубило по-голямата част от танините си. Печените жълъди са заместител на кафето.

Изображение: Димитър Найденов / Dimìtar Nàydenov, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons; Димитър Найденов / Dimìtar Nàydenov, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Сушенето на семената и смилането им на прах преди накисване във вода ускорява процеса. Най-бързият метод е да използвате гореща вода, като сварите праха и няколко пъти смените водата, докато спре да горчи. Като алтернатива можете да използвате студена вода, която по-бързо извлича танините. В този случай накисвате прахообразното семе в студена вода за 12 - 24 часа, след което изхвърляте водата. Повторете този процес няколко пъти, докато водата вече не е горчива.

Сладката течност, която се отделя от стъблата на дървото при тяхното увреждане от насекоми се нарича мана, която има свойството да се втвърдява. Тя е годна за консумация и се продава на местните пазари в Иран. Може да се свари в сироп и да се използва за подслаждане на храна.

Други употреби на цер

Листата, кората и дървесината се използват търговски като източник на танини.

В миналите години дървесината е била използва за направата на железопътни траверси и все още се използва за производство на дървен материал в източната част на гамата му, където качеството на дървесината е най-високо. Като цяло тя не е широко употребявана. Това се дължи на факта, че тя е сравнително нетрайна и има характерна неприятна миризма. Освен това, за разлика от тази на другите дъбове, тя няма ядро. Става приложима, ако се обработи с химически средства. При сушене се нацепва и има ниска технологична стойност. Дървесината се оценява от производителите на колесници, стругари и производители на шкафове. Използва се главно за изработката на нискокачествени предмети, за направата на кофраж. Не е желателна употребата й като дървен материал в строителството. Тя е предпочитано гориво - изгаря добре и отделя много топлина. Използва се и за производството на дървени въглища.

Церът често се използва като декоративен вид, заради добре оформената си корона. Жълъдите на цера се използват за храна от някои видове животни.

Изображение: Димитър Найденов / Dimìtar Nàydenov, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons; BrankaVV, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons; StejarMasiv, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Дървото е пионерски вид и е в състояние бързо да колонизира откритите площи, което го прави полезно за залесяване, контрол на ерозията и опазване на почвата. Издържа на замърсяване на въздуха, относително поносим е към суша и има привлекателен външен вид. Церът обича светлина, но е в състояние да расте и на сянка, през която преминава определено количество светлина. Развива се на широк спектър от почви, стига условията да не са твърде сухи.

Чашките на жълъдите могат да се ползват като декоративни копчета. Мулчирането с листата му отблъсква охлювите, тревите и т.н., въпреки че не трябва да се използват пресни такива, тъй като те могат да възпрепятстват растежа на младите растения.

Дървото има полезна роля в опазването на почвата, контрола на ерозията и възстановяването на голи почви поради своята богата коренова система и способността за бързо установяване и растеж в редица почвени типове и условия.

По крайбрежните планински вериги на Черноморския бряг, Quercus cerris е доста инвазивен вид, образуващ бързо гори след изсичането на такива. Той има огромен капацитет на регенерация, дължащ се на смукателните способности на кореновата му система и лесното установяване на млади разсади.

Кората може да се използва като корк, който е с малко по-ниско качество от този, който е получен от Quercus suber. Първото премахване на кората от по-старите дървета е крехка и твърда, но второто премахване на кората няколко години по-късно е с добро качество, като е мека, еластична и гъвкава.

Заглавно изображение: Franz Xaver, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons