Фукус, Мехурчесто водорасло

Фукус, Мехурчесто водорасло (Fucus, Fucus vesiculosus) представляват вид кафеви водорасли, принадлежащи към семейство Fucaceae. Най-известните видове фукус са: Fucus distichus, Fucus serratus, Fucus spiralis, Fucus vesiculosus.

Устройство на фукус

Изображение: Ximonic (Simo Räsänen), CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Талусът на водораслите е с неправилна форма, разклонен, сплескан, с различна дължина на основната му средна част. Максималната големина на вида е до 2 метра. По повърхността му са разположени множество газови мехурчета. Фукусът е оцветен в различни нюанси на кафявото, като мехурчетата обикновено са по-светли и с жълтеникав отенък. Видът може да бъде еднодомен или двудомен.

Разпространение на фукус

Откриват се по заливаемите зони на скалистите морски крайбрежия почти по целия свят. Фукус са доминиращи по бреговете на Британските острови, североизточното крайбрежие на Северна Америка и Калифорния.

Използваема част на фукус

Употребява се целият талус.

Лечебни свойства и приложение на фукус

В Шотландия и Норвегия, чак до средата на 19 век, някои видове от водораслите Fucus и представители от други родове водорасли са били събрани, сушени, изгаряни до пепел. След това подложени на обработка, до превръщането им в "келп" - продукт, който представлява калцинирана сода и е по-евтин, отколкото внасяният във Великобритания "Barilla" от Испания. "Келп" се влага в различни индустриални производства.

Водораслите фукус се използват и като тор в земите на разпространението и добивът им. През 2005 г. е обявено, че бактерии, които се отглеждат върху фукус, имат способността да атакува и да убиват MRSAsuperbacterium.

Изображение: W.carter, CC0, via Wikimedia Commons

Най-известният представител на водораслите Fucus е Fucus vesiculosus

Негови синоними на латиница са bladder wrack, bladderwrack, black tang, rockweed, bladder fucus, sea oak, black tany, cut weed, dyers fucus, red fucus, rock wrack.

Талусът му се състои от видна средна жила, която дава разклонения. Разположените по него почти сферични въздушни мехури обикновено са сдвоени и понякога липсващи при младите водорасли. Ръбът на талуса е гладък.

Изображение: Anne Burgess / Bladder Wrack (Fucus vesiculosus)

Разпространен е по крайбрежието на Северно море, Балтийско море, Атлантическия океан и Тихия океан. Честа растителност е по бреговете на Британските острови. Открити са по крайбрежната линия на Европа, Северна Русия, Гренландия, Азорските острови, Канарските острови, Мароко и Мадейра, атлантическото крайбрежие на Северна Америка и прилежащите й острови.

Използва се целият талус на Fucus vesiculosus

Водораслите Fucus vesiculosus съдържат слузести вещества, алгин, манитол, бета-каротин, зеаксантин, йод, бром, калий, летливи масла, както и много други минерали.

Те са природен източник на йод, открит през 1811 година, използващ се широко за лечение на гуша, подуване на щитовидната жлеза - състояния свързани с недостиг на йод. Влизат в състава на множество медикаменти.

Някои хора могат да проявят алергична реакция към йода, съдържащ се във водораслите.

Заглавно изображение: freepik.com