Саргасум

Саргасум (Sargassum) е род кафяви водорасли, които принадлежат към семейство Саргасови (Sargassaceae). Саргасовите водорасли наброяват около 150 вида. Почти всички представителите на рода се развиват прикрепени към дъното на водния басейн. Когато биват откъснати те плуват по повърхността му, но губят способността си да се размножават.

Изображение: rjsinenomine, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

Плътната водораслова маса осигурява среда за група морски животни и растения, много от които не се срещат другаде. Плаващи саргасум се простират на километри през океана. Водораслите осигурява храна, подслон и места за гнездене, като носят със себе си масив от същества като риби, морски костенурки, раци, скариди, червеи и др. Саргасумът е дом и храна на новоизлюпените зелени морски костенурчета, които все още не умеят да плуват. През целият си живот те консумират големи количества от това морско богатство. Храна е и за морски птици и пеликани.

Когато загубят своята плаваемост, този вид кафяви водорасли потъват на морското дъно, като осигуряват енергия под формата на въглерод на риби и безгръбначни животни в морските дълбини. Sargassum е важно допълнение към източниците на храна, достъпни в дълбокото море.

Поради своето екологично значение, Sargassum е бил определен като "Essential Fish Habitat", при което места от разпространението му се определят като специални защитени зони. Въпреки това местообитанията на водораслите са слабо проучени, поради трудността за вземане на проби от тях. Необходими са допълнителни изследвания, за да се изучи и защити този природен ресурс.

Устройство на саргасум

Изображение: Bogdan Giu?c? (Bogdan Giu?c? (talk)), Public domain, via Wikimedia Commons

Талусът на водораслите изглежда като храст, достигащи дължина от средно два метра (максимален размер - 10 м). При повечето видове саргасуми се наблюдава развитие чрез прикрепване на талуса, чрез коренова част към дъното на водния басейн или околни части в изкуствено създаден такъв. Развива многогодишни клончета с листовидни израстъци и други по тях подобни на гроздови зърна. След като клончетата биват унищожени, от кореновата част (rhizoids) на саргасум се развиват шиповидни израстъци.

Водораслите обикновено са кафяви или тъмно зелени на цвят. Представителите, които са снабдени с газови мехури, им помагат за поддържане листата на повърхността, като по този начин се улеснява процеса на фотосинтеза. Много от тях имат груба лепкава консистенция и здраво и гъвкаво тяло, което помага да издържат на силни водни течения.

Гроздовидните образувания по крайните разклонения на водорасловите клончета представляват въздушни мехурчета. Още откривателят на Северна и Южна Америка Колумб, виждайки тези водорасли ги нарича "salhatso", което на португалски означава "гроздове".

Структурата на основните клонове на младите талуси се състои от близки редици плътно свързани клетки, като при по-старите клонове ядрата се разпада и се образува кухина с хлабаво преплетени нишки. Растежът на клоните се осъществява чрез разделяне на апикална клетката на младите филизи.

Размножаването на саргасум е безполово (вегетативно) и полово. В оохония (oohoniyah) се съдържа едно яйце. След период на зреене на яйцето то бива оплодено, като се превръща в зигота, от която прораства водораслото. След като се закрепи към субстрат чрез ризоидите си, от майчиното растение се развиват други талусни единици.

Разпространение на саргасум

Водораслите виреят в морските тропични и субтропични ширини. Обитават всички световни океани освен Арктика. Sargassum може да бъде открит да плува на повърхността на Тихия, Атлантическия и Индийския океан, но няма да ги видите в най-южната част от водната шир на Земята. Рядко някои видове се откриват в моретата на северните райони. В моретата на Далечния Изток са установени 7 вида саргасум.

Обитават плитки води и коралови рифове. Сарагасумът е известен със своя наподобяващ планктон вид на развитие. Всички представители на семейство Сарагасови се прикрепят за субстрат, като така живеят и се размножават. Само два вида - S. natans и S. fluitans се възпроизвеждат вегетативно и никога не се свързват с морското дъно по време на целия им жизнен цикъл.

Изображение: Ocean Explorer/NOAA, Public domain, via Wikimedia Commons

По време на пътешествията си отвъд Атлантика, Христофор Колумб бил изумен от откритата плаваща маса от водорасли на изток до Азорските острови. Тя приличала на килим от малки жълти гроздове, при което той и екипажът му ги наричат "sargazo" - генерично наименование на испански за водорасли с кафяв цвят и очевидно със стъбло и корен. Разпределени в топлите води на океаните, образуват така наречените "саргасови морета" или "океански ливади", които затрудняват движението на корабите. Най-известното от тези морета носи името Саргасово море и се намира в Атлантическия океан. Има площ от около 2 милиона квадратни мили. На това място в океана са наблюдавани огромни плаващи във водата гроздове от саргасови водорасли. Тези линии от саргасум могат да се простират на километри по протежение на водната повърхност. Често се събират на големи кичури, причина за което са силните ветрове и действието на вълните свързани с Гълфстрийм. В по-голяма степен морето се състои от два вида водорасли: Sargassum natans и Sargassum fluitans, които вероятно произхождат от Карибите.

Флорида и нейните по-малки острови са добре известни с голямото количество саргасум, който покрива бреговете им. Течението Гълфстрийм е втората най-голямата концентрация на саргасум в света.

Използваема част на саргасум

Употребява се целият водораслов талус.

Химичен състав на саргасум

В тропическите видове саргасум, които са често преференциално консумирани от растителноядни риби и ехиноиди, се съдържат относително ниско ниво на феноли и танини.

Лечебни свойства и приложение на саргасум

Освен от естествените източници, този вид водорасли се набавят и чрез отглеждане, като целта е направата на лекарстава от тях. Така например в традиционната китайска медицина се предлага прах от водораслите, който се разтваря в топла вода и се пие като чай. Прилага се най-често с цел отхрачване.

Отново в традиционната китайска медицина саргасум се използва от осми век. Водораслите са източник на йод, който се включва в лечението на гуша, болести на щитовидната жлеза, и като диуретик. Прилагали са ги и при херния и оток на тестисите.

Тези кафеви водорасли се използват за производство на торове, фуражи, брашна, хранителни добавки. В Югоизточна Азия, поради засилената им употреба някои видове вече не съществуват.

Изображение: Mediasagax, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Интересно за саргасум

Учени от проекта "Wild Dolphin", разработват преводач за звуците на делфините. През август 2013 година директорът на проекта Денис Херцинг плува в Карибско море с група делфини, които наблюдава от 25 години. Херцинг е носел със себе си прототип на преводача за делфини, наречен "Cetacean Hearing and Telemetry" (CHAT), който е разработен от Тад Старнър от Технологичния институт на Джорджия. Устройството превело изсвирването на един делфин като “саргасум”.

През лятото на 2015 г, големи количества различни видове Sargassum са открити натрупани покрай бреговете на много от страните, окъпани от Карибско море. Някои от най-засегнатите острови и региони са карибското крайбрежие на Мексико, Доминиканската република, Барбадос и Тобаго. Изхвърлените на брега водорасли започват да гният, като от тях се разнася зловонна миризма. Това явление оказва отрицателно влияние върху туризма на засегнатите страни и територии.

Изображение: Al Kordesch, CC0, via Wikimedia Commons

Изследователите казват, че огнището Sargassum започна през 2011 г, но то е станало по-лошо през годините. Има няколко фактора, които могат да обяснят разпространението на Sargassum в района през последните години. Те включват повишаването на температурата на морската вода и промяната на морските течения, поради изменението на климата. Също така, хранителни съставки от земеделски торове и отпадни води от градовете, които се озовават в морето, биха могли да засилят цъфтежа на водораслите.

В Тобаго, правителството насърчава земеделските производители да използват вида като тор, поради високото му съдържание на хранителни вещества и въглерод. Отлична тор е и за ерозирали и изхабени плажни ивици.

Водораслите служат като буфер на плажа, като намаляват вълновата и ветровата ерозия. Те също така пазят пясъка в дюните, като ги правят по-устойчиви. По-малко ерозия означава повече пясък по плажовете и повече удоволствие за плажуващите и най-вече за децата.

Сред водорасловата маса на саргасум живее вид риба, чиято окраска се слива с тази на водораслите. Нарича се риба саргасум и обитава саргасумите в субтропичните океани. Известна е още с имената морски дявол и риба жаба. Плува, приплъзвайки се между листата на водораслите.

Заглавно изображение: VELY Michel, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons