Песъчар

Песъчар (Ammophila arenaria) е вид тревисто растение, което вирее сред крайбрежните морски пясъци и се класифицира към семейство Житни (Poaceae). Билката е известна с наименования като европейска мармарова трева, трева на плажната ивица, тревна площ, европейска плажна ивица, европейска бряг, морска тръстикa . Тя е един от двата вида от рода Ammophila.

Устройство на песъчар

Това е многогодишна трева, която образува твърди, издръжливи кичури от изправени стъбла с височина до 1,2 метра. Тя расте от мрежа от гъсти коренища, които й придават здрава котва в пясъчния субстрат и позволяват да се разпространява. Тези коренища могат да нарастнат странично до 2 метра за шест месеца. Една група може да произвежда 100 нови издънки годишно. Коренищата понасят потапяне в морска вода и могат да се откъснат и да плуват в теченията, за да установят тревата на нови места. Листата й са дебели и покрити с бяла восъчна кутикула. Те са дълги до 1 метър и са със заострени върхове. Има цилиндрично съцветие с дължина до 30 сантиметра. Цъфти от юли до август, а семената му узряват от август до септември месец.

Разпространение на песъчар

Ammophila arenaria е европейско и северноафриканско местно растение. Той е роден на бреговете на Северна Африка, Европа и Западна Азия, където расте в пясъците на дюните. Среща се в Австралия, Канада, Чили, Фолклендските острови, Нова Зеландия, Южна Африка и САЩ. Адаптиран е към местообитания, съставени от изместващи се, натрупващи се пясъчни пластове, както и от стабилизирани дюни. Растението е с изразена инвазивност по Тихоокеанското крайбрежие на Северна Америка. Мармаровата трева е умишлено и широко култивирана на плажовете в Южна Австралия като стабилизатор на пясъка. За своето развитие предпочита песъчлива, добре дренирана, влажна почва. Расте и на сянка, на суха почва, както и понася морска експозиция.

А. arenaria също е призната като един от най-проблематичните вредни плевели по крайбрежието на Калифорния. Тази адаптирана към пясъка трева е въведена в плажовете на западната част на Северна Америка през средата на 19-ти век, за да се осигури стабилизиране на песъчливите дюни. Тя бързо се разраства и сега може да се намери от Калифорния до Британска Колумбия. Тревата е инвазивна в местните екосистеми, формирайки плътни монотипни насаждения, които изтласкват местната растителност, намаляват видовото разнообразие на местните членестоноги и покриват жизнено важни пясъчни участъци, използвани за гнездене от застрашената западна снежна клонка (Charadrius nivosus). Разпространението на растението е променило топографията на някои калифорнийски плажни екосистеми, особено в пясъчните дюни. Наличието на тази трева е основна причина за унищожаването на естествените местообитания на дюни в Орегон и Вашингтон през 20-ти век.

Няколко метода са били използвани при опитите за ликвидиране на тревата в Калифорния, включително ръчно издърпване, изгаряне, механично отстраняване, последвано от напояване със солена вода и приложение на глифозат. Проучванията за намиране на най-добрите методи продължават.

Песъчарът е не само инвазивен в Калифорния, но също така е силно инвазивен плевел в крайбрежните райони на Нова Зеландия и Западна Австралия, където е въведен за същата цел както в Калифорния, за да стабилизира дюните, но се оказва, че вреди на местни растителни видове.

Ammophila arenaria е многогодишно растение, което може да живее много години в земята. Расте предимно през пролетта. През есента почти спира растежа си. През зимата, тъй като температурата е много ниска, растежът й е много бавен, но въпреки това не спира.

Това растение е силно адаптивно в пясъка, като може да издържи заровено в него повече от една година. За разлика от друго растение, което ще умре в пясъка, това растение ще удължи листата си, когато се зарови с пясък.

Съцветията му започват да се развиват през есента на втората година след поникването. Плодът става зрял през септември, а семената поникват през следващата пролет. То има ниска жизнеспособност на семената - те са с ниска способност за оцеляване поради изсушаване, заравяне в пясъците и ерозия. Основен орган за неговото възпроизводство са коренищата, които се разпръскват по брега от вятъра и водата.

Приложение на песъчар

Песъчарът се използва предимно в бита на хората. Цъфтящите му стъбла и листа се употребяват за направата на сламени покривки, кошнички и метли. За производство на хартия се използват влакна от стъблото на растението, а коренищата му за направата на въже и рогозки.

Стъблата се събират през лятото, нарязват се на използваеми парчета и се накисват за 24 часа в чиста вода преди обработка за 2 часа с калцинирана сода. Разбийте влакната в топкова мелница за 1? часа. Влакната дават тъмнокафява хартия.

Това растение има обширна коренова система и расте естествено в пясъчните дюни по крайбрежието, където е много важно за неговото действие на свързване на дюните и следователно позволява на други растения да растат. Често е засаждано в пясъчни дюни и други подобни местообитания за контрол на ерозията.