Тубероза, Полиантес тубероза

Тубероза, Полиантес тубероза (Polianthes tuberosa, Agave amica) представлява ароматно, цъфтящо растение, което принадлежи към семейство Агавови, Столетникови (Agavaceae, също Asparagaceae и Amaryllidaceae, според някои ботаници). Открита е от изследователи в Мексико още през 1500 г. и е едно от първите цветя, пренесени в Европа, където придобива популярност в Испания. Ефектните цъфтежи обикновено се срещат в Съединените щати в районите на Персийския залив на Тексас и Флорида и се отглеждат с търговска цел в Сан Антонио.

Тубероза е нощно цъфтящо растение, присъщо на Мексико. Ацтеките го наричат "родено цвете". Това е екструзивно растение в индийската митология и култура. Цветята се използват в гирлянди, различни традиционни ритуали, украса и сватбени церемонии. Известно е като Rajnigandha или Raat ki Rani на хинди. Раджнигандха означава ароматна нощ. На бенгалски е известно като Rajoni-Gandha, което означава аромат на нощта. В Китай - Wan Xiang Yu - означава нощен аромат, в Индонезия bunga sedap malam - нощно ароматно цвете и в Куба като azucena.

Традиционно тубероза се използва в Хаваи за създаване на леи и се е считала за погребално цвете във Викторианско време. Ароматът й е описан като екзотичен, сложен, флорален и сладък.

Устройство на тубероза

Изображение: ???? ???, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Билката прораства от луковица. Листата й са линейни, дълги от 30 до 60 сантиметра, широки около 1 сантиметър, яркозелени, струпани в основата на растението. Тези на стъблото са много по-къси. Образува гроздовидни съцветия от големи восъчно бели цветове с височина до 1 м. Цветовете имат фуниевидна форма, ароматни са, групирани по двойки, дълги от 5 до 6 сантиметра. Плодът е капсула. Цъфти в края на лятото. Луковиците на растението са многогодишни и се засяват в наторена почва на слънце.

Култивираната разновидност на тубероза, с двойни цветя „The Pearl“, има по-широки и по-тъмни листа и по-къси цветни шипове, обикновено достигащи само 50-60 см дължина. Съобщава се и за форми на вида с оранжеви цветове.

Разпространение на тубероза

Тубероза е зимоустойчива култура. Расте в органично богати, средно влажни, добре дренирани почви, на пълно слънце. Може да се отглежда и като саксийно растение. Вероятно е родена в Мексико, но не е известно да съществува естествено в дивата природа там днес. Има дълга история на култивиране, датираща от предколумбовите времена. Не може да расте на сянка. Предпочита влажна почва.

Вирее в горещите части на света, освен Мексико, Андите на Южна Америка, Индия и други страни. Смята се, че е пренесена в Индия от Европа през 16 век. Среща се диво в Индия, както и се култивира особено в Карнатака като декоративен вид в градините в Дехрадун. В момента се отглежда в много тропически и умерени страни.

Тубероза е едно от най-ранните култивирани растения. Преди близо 600 години ацтеките са го култивирали. През 1519 г. испанците открили ацтеките да го отглеждат и го отнесли със себе си в стария свят. Когато е въведена в Европа, билката става част от лунната градина (колекция от бели или пастелни цветя), която освобождава интензивен аромат след здрач. Сред избягващите слънцето викториански дами тези градини са били много популярни. Когато става прекомерно много използвано на погребения, растението наистина изпада в немилост.

Използваема част на тубероза

Употребяват се луковиците и цветовете на билката с лечебни и козметични цели. От нея се извлича и етерично масло.

Химичен състав на тубероза

Растението съдържа редица флавоноиди и полифеноли, които могат да бъдат от възможна терапевтична употреба срещу множество болести, произтичащи от или причиняващи оксидативен стрес като диабет, ревматоиден артрит и сърдечно-съдови заболявания.

Вещества в тубероза

• гликозиди;
• сапонини;
• флавоноиди;
• гераниол;
• кемпферол;
• индол;
• метил антранилат;
• ликорин;
• етерично масло - съдържа метил бензоат, бензил бензоатът и пентакозан, туберон, метил антранилат;
• инулин в луковиците;
• 9,11 дехидрохекогенин 3-O глюкоза ксилоза галактозид, кемпферол 3-O, α-D глюкозид, плиантозиди B и C.

Лечебни свойства и приложение на тубероза

Изображение: Poorniaruna, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Билката се употребява при тумори, в козметиката, като слабително и охлаждащо средство, при сексуални проблеми, за подобряване цвета на косата, като повръщателно и диуретично средство, при гонорея.

Фармакологичните изследвания показват, че растението има антимикробни, антиоксидантни, антивирусни, имуномодулиращи, заздравяващи рани при диабет, противовъзпалителни, антиамебни, противоязвени и неврофармакологични свойства. Наличието на биоактивни принципи, комбинирани с традиционните употреби и докладваните фармакологични свойства на растението показват, че растението може да се счита за важен източник на оловни съединения и нови лекарства.

Други свойства на тубероза

• антибактериално;
• противогъбично;
• противораково;
• афродизиак;
• спазмолитично.

Цветята се използват в парфюмерийната индустрия, а също така имат диуретично и еметично действие. Те се приемат като чай в Доминиканската република при здравословни неразположения при жените. Тъй като основната традиционна употреба на растението е срещу гонорея, и тъй като причинителят Neisseria gonorrhea развива антибиотична резистентност, растението може да се окаже нов източник за откриване на лекарства против гонорея.

Луковиците се използват като средство против гонорея, диуретик, повръщане и за лечение на обриви при кърмачета.

Етеричното масло от тубероза, получено от ароматните цветя, е много скъпо. В ароматерапията се използва за справяне с безпокойство, стрес, гняв, объркване, емоционални смущения и безсъние. Установено е, че то е активно срещу грам-положителни и грам-отрицателни бактерии.

Изображение: freepik.com

Състояния и заболявания, при които се прилага тубероза

• анемия;
• катаракта;
• безсъние;
• за релаксация;
• за насърчаване на издръжливостта;
• при лек за грип;
• с цел облекчение на инфекция в гърлото;
• отоци;
• изгаряния;
• рани;
• малария (в Индия).

Начин на употреба на тубероза

• луковиците се използват като лекарство срещу гонорея;
• луковиците се натриват с куркума и масло и се прилагат за отстраняване на малки червени пъпки при новородени;
• луковицата също се втрива на паста със сок от трева Durva (Cynoclon dadylon), която се нанася върху подути възпалени лимфни възли в подмишницата или слабините;
• грудките се правят на лапа и се използват като средство за извличане на гной при циреи и абсцеси;
• извлек - вряща вода (2 чаши), залята с цветя и пъпки (1 чаша), може да се използва външно при акне, разширени пори и мазна кожа;
• отвара - сварете 1500 мл вода с 50 цвята тубероза и оставете да изстине. Използвайте го като средство за промиване на очите при възпаление на очите и катаракта;
• използвайте паста от корени на тубероза върху засегнатите части от подуване и язви;
• за да подобрите издръжливостта, задушете 50 грама грах, 50 цвята тубероза, 100 грама скариди, 1 яйце, 2 скилидки чесън, 10 грама джинджифил в олио. Добавете царевично нишесте, което е разредено и го гответе до готовност;
• при грип сварете 15 грама джинджифил, 20 грама корен от тубероза, 600 мл вода и 2 стръка бял праз с вода, докато остане наполовина. Вземете тази вода два пъти по 150 куб.см;
• сварете 25 грама прясна горчивка, 20 грама корен от тубероза и 600 мл вода, докато остане наполовина. Прецежда се и се пие два пъти на ден (по 150 см3) при лош дъх, болки в гърлото, дрезгав глас и болка при преглъщане на храна;
• при ревматизъм сварете 400 мл вода с 20 г червен джинджифил, 30 г корен от тубероза и кафява захар. Прецедете и приемайте това два пъти на ден.

Кулинарна употреба на тубероза

В Индонезия цветята се готвят в супи или се добавят към индонезийски соев сос. За населението там, те са източник на вода. В Ява също се влагат в супи. Понякога се консумират като зеленчуци.

Други употреби на тубероза

• растението може да се отглежда като стайно;
• култивира се с търговски цели заради ароматните си цветя;
• цветята се използват за направата на артистични гирлянди, флорални орнаменти, букети и бутониери. Дългите цветни шипове са отлично рязано цвете за декорация на маса, когато е аранжирано в купи и вази. Използват се шипове от тубероза като рязани цветя поради възхитителния си вид, сладък аромат и добро качество на запазване. В Индия и Бангладеш те се използват широко за направата на цветни гирлянди, които се предлагат на боговете или се използват като сватбени орнаменти.;
• екстракт, получен от билката, се използва в парфюмерията като средна нотка в парфюмерията.

Етерично масло от тубероза

Изображение: freepik.com

От цветовете на тубероза се получава етерично масло, което се употребява в производството на козметика, парфюми, масла. Използва се във висококачествената парфюмерия. 1150 кг цветя дават 1 кг абсолютно етерично масло. В ароматерапията топлият и съблазнителен аромат на тубероза е полезен като хипнотик за жени, страдащи от безсъние и депресирани с ниско сексуално желание. В Индия неомъжените момичета се съветват да не вдишват аромата му, след като се стъмни.

Невероятният аромат на туберозата се дестилира за употреба в парфюмерията от 17 век, когато цветето е транспортирано за първи път в Европа. Френската кралица Мария Антоанета използва парфюм, наречен Sillage de la Reine или още Parfum de Trianon, съдържащ тубероза, портокалов цвят, сандалово дърво, жасмин, ирис и кедър. Той остава популярна флорална нотка за парфюми, както в самостоятелни туберозни аромати, така и в смесени флорални аромати, но обикновено трябва да се използва умерено, защото есенцията е превъзходна и може да стане болезнена за потребителя.

Етеричното масло от билката се влага в голямо разнообразие от аюрведа лекарства, сладкарски изделия, напитки, паста за зъби и продукти за устна хигиена. Натуралното цветно масло на тубероза днес остава една от най-скъпите суровини на парфюмериста.

Внимание!

Грудката съдържа алкалоид ликорин, който предизвиква повръщане при орално поглъщане.

Заглавно изображение: Swaminathan from Gurgaon, India, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons; Jayesh Patil, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons