Сибирски лук

Сибирски лук (Allium schoenoprasum) е луковично тревисто многогодишно растение. Принадлежи към семейство Amaryllidaceae (Кокичеви). Нарича се още див лук, резанец, шивес, салатен лук, планински лук. Растението произлиза от Сибир, Китай или Гърция. Билката е култивирана в Европа още през Средновековието. Използването й датира от 5000 години. Римляните са вярвали, че растението може да облекчи болката от слънчево изгаряне или възпалено гърло. Смятало се е, че изсушените листа, поставени около домовете на хората, отблъскват болести и зло. През ХІХ век нидерландските фермери са хранели крави с билката, за да дадат различен вкус към млякото.

Устройство на див лук

Изображение: Salicyna, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Сибирският лук нараства на височина от 30 до 50 сантиметра. Луковиците са дълги 2-3 см и широки 1 см. Стъблото е кухо и тръбесто, с дължина до 50 см. Текстурата му се променя в зависимост от цъфтежа. По принцип стъблата са меки, но точно преди цъфтежа стават твърди. Листата са по-къси от стъблото, но отново са кухи и тръбести. По това Allium schoenoprasum се различава от чесъна.

Цветовете са бледо лилави, със звездовидна форма, с ширина 2 см, с 6 венчелистчета и 6 тичинки. Те са групирани в съцветия от 10-30 цвята. Насочени са нагоре или са извити навън. Мирисът на цвета отблъсква по-голяма част от насекомите. Прашникът на цвета е с розов или червен цвят. Семената се произвеждат в малка капсула с три вдлъбнатини, която се развива през лятото. Те са черни и леко набръчкани. Плодовете се намират в сухия съцветия, заобиколен от сиво-кафявите, устойчиви венчелистчета. Той е малък, овален, с диаметър 3 см и 3 лъскави черни семена във вътрешността. Растението има декоративна стойност.

Разпространение на планински лук

Allium schoenoprasum е устойчиво на студ, трайно насаждение, което се засажда в ранна пролет. Разпространено е в тропическите и субтропическите области на двете полукълба. Предпочита огрявани от слънце места. Почвата на която се развива трябва да е влажна, плодородна и богата на минерали.

Използваема част на сибирски лук

• листа;
• цветове.

Химичен състав на резанец

• калций;
• фосфор;
• сяра;
• цинк;
• желязо;
• фолиева киселина;
• витамин А, витамин С, витамин К;
• алицин;
• холин.

Лечебни свойства и приложение на сибирски лук

Изображение: Qwert1234, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Сибирският лук се използва в кулинарията и за медицински цели. Лечебните свойства на растението се дължат на алицинът, съдържащ се в него. Може да се каже, че той е магическата съставка на растението. Allium schoenoprasum е познат като природен антибиотик.

Свойства на див лук

• естествен антибиотик;
• ефективен антисептик;
• стимулира костния метаболизъм;
• понижава усвояването на холестерола;
• понижава кръвното налягане;
• противогъбично;
• противотуморно. В много проучвания е установена връзката между приема на алицин и развитието на рак. Смята се, че алицинът, който се съдържа в сибирския лук и в други билки, значително намалява риска от развитие на рак.
• подобрява настроението и паметта. Това свойство на Allium schoenoprasum се дължи на съдържащия се в него холин. Холинът е прекурсор на невротрансмитера ацетилхолин в мозъка. С ацетилхолинът са свързани настроенито, паметта, обучението и още много други функции. В допълнение холинът участва в поддържането на структурата на клетъчните мембрани, подпомага предаването на нервните импулси и намалява хроничното възпаление.
• облекчаване на депресивни състояния - дължи се на фолиевата киселина;
• антиоксидантно действие;
• имуностимулиращо действие;
• антиатерогенно действие;
• противовирусно действие;
• подобрява храносмилането;
• забавя стареенето;
• стимулира растежа на здрава коса.

Заболявания, при които се използва сибирски лук

• заболявания на сърдечно-съдовата система;
• проблеми със зрението;
• акне и кожни раздразнени;
• проблеми с храносмилането;
• остеопороза;
• бактериални инфекции;
• вирусни инфекции;
• заболявания, причинени от гъбички;
• ревматоиден артрит;
• рак;
• кашлица;
• ангина;
• астма.

Начин на употреба

• паста от планински лук - нарежете на ситно и стрийте листата на лука. Получената паста може да се използва външно при кожни наранявания, поради своето антибактериално и противогъбично действие.
• сок от сибирски лук - сокът, изцеден от листата, може да се използва за почистване на рани, с цел предпазване от бактериални и гъбични инфекции.
• запарка от листа на резанец - залейте 20 грама листа с 400 милилитра вряща вода. Прецедете и го изпийте.
• маска за лице със сибирски лук - пасирайте листата на билката с 50 мл вода. Нанесете на лицето. Оставете да престои 5 минути, след това измийте с топла вода и нанесете хидратиращ крем.
• консумация в прясно състояние;
• в кулинарията.

Изображение: Ivar Leidus, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Allium schoenoprasum е широко използван в кулинарията. Растението се влага в сосове, пресни салати, в ястия с яйца, крема сирене, картофи, пилешко и телешко месо. Нарязаните листа могат да се смесят с цедено мляко и подправки и да се поднесат като допълнение към печени картофи. Свежите листа са отлични за производството на билкови оцети и ароматизирани масла. Цветовете също имат мек и приятен вкус и могат да се използват за поръсване на салати.

Сибирският лук е много красива билка. Можете да я използвате за декорация на терасата или градината.

Заглавно изображение: Captain-tucker, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons