Пикрориза куроа

Пикрориза куроа (Picrorhiza kurroa) представлява многогодишно тревисто растение, което се използва като заместител на индийската тинтява (Gentiana kurroo). Това е едно от най-старите лечебни растения. Известно е с имената Kutki, Katuka, Kuru, Kadu. Принадлежи към семейство Живовлекови (Plantaginaceae). Подобно на много видове лечебни растения, пикрориза куроа е засташена от изчезване поради прекомерното събиране на реколта от нея. Не е широко култивиран, въпреки че това е обсъждан вариант за съхранението й.

Устройство на пикрориза куроа

Корените на растението са твърди, около 15-25 см дълги и пълзящи, вдървесени. Листата са от 5 до 15 см дълги, като почти всички водят началото си от основата на растението. Имат овална форма, с едро назъбен листен ръб, с остър връх, плоски и стеснени към листната дръжка. Цветовете са малки, бели, бледо лилави или пурпурно сини. Представляват цилиндрични шипове, с голи изправени стъбла. Цветята са дълги около 8 мм, 5-сегментирани до средата на цвета и с много по-дълги тичинки от самите тях. Цъфтят от юни до август месец. Плодовете са с дължина около 1,3 см и с овална форма.

Разпространение на пикрориза куроа

Ареалът на разпространение на пикрориза куроа се намира в района на Хималаите от Кашмир до Сиким, на надморска височина от 2700-4500 метра и в Непал, където се установява в изобилие между 3500 до 4800 метра. Расте далеч от населените места и отнема от часове до дни, за да се стигне до местообитанието й.

Използваема част на пикрориза куроа

Използваемите части на билката са нейните листа, корени и кора.

Химичен състав на пикрориза куроа

Растението съдържа горчив гликозид, който се състои от C-9 иридоидови гликозида - пикрозид и кутакозид. От коренът са изолирани няколко много горчиви глюкозида включително киткин и пикроризин, девет кукурбитацинови гликозида, D-манитол, банатова киселина, куткистерол, ванилова киселина и някои стероиди. Picrorhiza kurroa съдържа още апоцинин, мощен противовъзпалителен агент, който понижава агрегацията на тромбоцитите.

Лечебни свойства и приложение на пикрориза куроа

Билката в традиционните китайски и аюрведически системи за медицина, се използва за лечение на черния дроб и на горните дихателни пътища. Смята се, че е особено полезна при бронхиална астма. Традиционните приложения включват лечение на широк спектър от състояния - треска, хронична диария, запек, диспепсия и жълтеница.

Свойства на пикрориза куроа

• антибактериални;
• очистителни (в големи дози);
• слабителни (в по-малки дози);
• горчив тоник;
• хепатопротективни (стимулира чернодробната регенерация);
• антихолестатични (облекчава запушване на жлъчни соли);
• противовъзпалителни;
• антиалергични;
• антиоксидантни;
• модулатор на имунната система и чернодробните ензими.

Корените на растението са горчиви. Те се събират на ръка от октомври до декември месец. Имат дълга история на употреба в индийската аюрведа медицината за лечение на проблеми с храносмилането. Предложени са и други техни приложения, например при астма, увреждане на черния дроб, за зарастване на рани, витилиго, но медицината все още не е доказала убедително ефекта от употребата им при изброените заболявания. Доказано е, че коренището стимулира имунната система и има специфично действие срещу паразита Leishmania donovani, който причинява тропическа болест наречена лайшманиоза.

Пикрориза куроа се смята, че е полезна, като лек за редица автоимунни заболявания (витилиго, псориазис). Тя стимулира и детоксикационните системи на организма и притежава терапевтичен ефект при лечение на вирусни хепатити. Съдържащите се кукурбитацини в билката са силно цитотоксични и имат противотуморни свойства. Тя може да намали нивата на холестерола в кръвта и да понижи времето за коагулация. Традиционно с билката се третират ухапвания от змии и ужилвания от скорпиони.

Дозирането и начинът на употреба на билката трябва да бъде уточнен от лекар или специалист занимаващ се с билколечение.

Заглавно изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons