Очанка, Обикновена очанка

Очанка, Обикновена очанка (Euphrasia rostkoviana) представлява тревисто растение с пъстри цветове. Класифицира се към семейство Orobanchaceae. Очанката е медоносно растение.

Устройство на очанка

Изображение: wikimedia.org

Билката достига височина до 20 см. Има къс корен, срещуположно разположени листа, покрити с власинки и назъбен листен ръб. Цъфти в бели малки цветчета, с лилави линии и жълто петно на най нискостоящото венчелистче. Имат 4 тичинки. Плодът представлява разделена на две кутийка, съдържаща много семенца.

Разпространение на очанка

Това растение е широко разпространено по алпийски или субалпийски ливади, където снегът е често срещан, и в пасища в много части на европейските страни. Можем да открием този вид и в Азия, северните части на Америка, в планините на Индонезия и Нова Зеландия и Южна Америка. Отбелязано е разпространението на лечебното растение в умерените Хималаи, от Кашмир до Сиким, Нилгири, Палестина, Израел и до Иран. Растителният материал се събира обикновено в България, Унгария и бивша Югославия. Расте повсеместно, по ливади и пасища, както и в храсталаци.

Използваема част на очанка

С медицинска цел се употребява надземната част на растението.

Химичен състав на очанка

Билката съдържа

• силициева киселина;
• гликозиди;
• етерични масла;
• багрила;
• слуз;
• танини;
• фенолни киселини, фенилпропан и флавоноидни гликозиди, кумарова киселина и флавоноиди: гликозиди на апигенин, лутеолин, кемпферол (кемпферол-3-О-рутинозид), рамнетин и кверцетин-3-О-рутинозид (рутин);
• иридоиди, които са описани като 8-(S)-7,8-дихидро-генипозид, генипозидна киселина, аукубин, каталпол, еуфрозид, евростозид, иксорозид, мусаенозидна киселина;
• фенилетаноиди - вербаскозид, самиозид и красифолиозид;
• фенил-пропаноидни гликозиди - дехидрокониферил алкохол-4-d-глюкозид, еуково-страна (3,4-дихидрокси-4-фенетил-ол-рамнозид (13)-4-О-изоферуоил-d-глюкозид), актеозид;
• фенолни съединения като хидрокситирозол, хлорогенова киселина, кафеена киселина;
• флавоноиди, полифеноли, хидроксилово-канелени производни;
• петнадесет фенолни съединения, кверцетин-3-О-рутинозид и апигенин;
• седем органични киселини - оксалова, аконитна, лимонена, ябълчена, хининова, оцетна и фумарова киселини;
• девет мастни киселини, които се състоят от четири наситени (миристинова, пентадеканова, палмитинова, маргаринова) и пет ненаситени (линолова, линоленова, стеаринова, цис11-ейкозенова, докозахексаенова);
• свободни мастни киселини и два стерола (холестерол и β-ситостерол).

Лечебни свойства и приложение на очанка

Билката се използва в традиционната австрийска медицина вътрешно като чай, или външно като компреси, за лечение на заболявания на очите и стомашно-чревния тракт.

Това е лечебно растение традиционно използвано в Европа за лечение на различни болести, особено за промиване на очите при заболявания като конюнктивит и блефарит, които могат да бъдат свързани с бактериални инфекции. Проведени са изследвания върху химичния състав и антимикробната активност на етеричното масло от очанка срещу някои организми, свързани с очни инфекции: Enterococcus faecalis, Escherichia coli, Klebsiella pneumoniae, Staphylococcus aureus, S. epidermidis, Pseudomonas aeruginosa и Candida albicans. Анализът разкрива повече от 70 съставки в маслото, с n-хексадеканова киселина (18,47%) като основна съставка, последвана от тимол (7,97%), миристинова киселина (4,71%), линалоол (4,65%) и анетол (4,09%). Етеричното масло показва антимикробен ефект срещу всички изследвани организми с изключение на P. aeruginosa. Най-добрата активност се наблюдава срещу всички грам-положителни бактерии, тествани с минимални инхибиторни концентрации от 512 µg/mL.

Свойства на билката; кога се използва?

• противовъзпалително действие;
• подходящ при липса на апетит;
• прилага се при храносмилателни разстройства - намалява повишената киселинност в стомаха;
• употребява се при редица очни заболявания - конюнктивити, възпаление на слъзните торбички и петна на роговицата, катаракта, ечемик (хордеолум);
• действа възстановително при умствена и физическа преумора;
• стомашни заболявания, жълтеница, диабет и заболявания на горните дихателни пътища;
• намалява умората и болезнеността и елиминира сълзене на очите, хрема, причинена от настинка и сенна хрема;
• дрезгав глас.

Иридоидните гликозиди, танините и фенолните киселини са най-важните съединения на това лечебно растение. Тези съединения са известни с противовъзпалителни, стягащи, антиоксидантни, антиапоптотични и слаби антибиотични ефекти. Терапевтичният ефект на E. rostkoviana може да се дължи главно на неговата антиоксидантна, противовъзпалителна и антимикробна активност. Съединения идентифицирани в екстракти от E. rostkoviana - апигенин, лутеолин, кемпферол, кверцетин, кафеена киселина, кумарова киселина и розмаринова киселина могат да бъдат отговорни за антимикробното й действие. Потвърдена е й нейната противогъбична и антибактериална активност срещу грам-положителни и грам-отрицателни бактерии.

Начин на употреба

• вътрешно - отвара, запарка;
• външно - компреси.

Отвара - 1 с.л. се залива с 500 мл вода и се оставя да заври. След прецеждане се пие по 50 мл. преди всяко хранене.

Внимание!

При поемане на големи дози от очанка, съществува риск от токсични прояви!

Заглавно изображение: Enrico Blasutto, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons