Отровна смрадлика

Отровна смрадлика (Toxicodendron vernix, Poison sumac) представлява храст или малко дърво, с изявени отровни качества, принадлежащо към семейство Смрадликови (Anacardiaceae). Нарича се още thunderwood.

Вид смрадлика с латинско название Rhus copallinum, има подобен външен вид на отровната такава, но е неалергично растение, което расте в цяла Флорида. Тя може да бъде разграничена от отровната смрадлика най-лесно по своите 9-23 листовки, гроздове от червени плодове и цветни части от стъблата.

Устройство на отровна смрадлика

Изображение: James H. Miller & Ted Bodner, Southern Weed Science Society, Bugwood.org, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons

Отровната смрадлика израства на височина от 1,5 до 6-9 метра, в зависимост от вида растеж - храстовиден или дървовиден. Тя се отличава с червеникаво оцветяване на листните дръжки и стъбла. Kората на останалата стъблена част на храста (или дървото) има светло сив цвят, като с остаряване на растението тя придобива по-тъмен цвят.

Листата на отровната смрадлика се състоят от 7 до 13 двойки листенца, завършващи с едно самостоятелно листо на върха им. Листенцата са продълговати, с овална форма, гладки или леко вълнообразни ръбове, остър връх, клиновидна основа и гладка кадифена текстура. Дължината им е от 2 до 4 см, а ширината от 1 до 2 см. В началото на прорастването им (пролетта), те имат ярко оранжев цвят. По-късно стават тъмно зелени и изглеждат като гланцирани по горната им повърхност, а бледо зелени по долната. В началото на есента добиват блестящ червено-оранжев или червеникаво-кафяв нюанс.

Малките, жълто-зелени цветя, се разполагат в съцветия по стройните стъбла, прорастващи от пазвите на листата. Цветята се заместват от плодчета, които са оцветени в цвят слонова кост, кремаво-бял до сив, с големина от 4-5 мм в диаметър и сферична форма. Наподобяват тези на отровния дъб или отровния бръшлян. За разлика от тях, те не са така компактно разположени и висят на гроздове от по 10-12 см дължина.

Разпространение на отровна смрадлика

Изображение: John Barber, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

Обитава блата и други влажни зони, борови гори и сенчести гори от масивни дървета. Родният ареал на разпространение на отровното растение са източните части на САЩ и Канада. Според някои ботаници, отровната смрадлика е един от най-токсичните растителни видове в САЩ.

Химичен състав на отровна смрадлика

Всички части на растението съдържат токсична смола, наречена урушиол (urushiol).

Действие на отровна смрадлика

Изображение: Keith Kanoti, Maine Forest Service, Bugwood.org, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons

Урушиолът причинява дразнене на кожата и лигавиците. При контакт с растението се развива съответно контактен дерматит, който е болезнен и се демонстрира със зачервяване, отоци и обриви - по-малки или по-големи подутини, мехури пълни с течност. Някои хора са много алергични към маслото. При тях, дори малко количество урушиол може да причини сериозни проблеми, като: затруднено дишане, подуване на лицето, устата, гърлото или гениталиите, клепачите, появата и разпространението по цялото тяло на големи секретиращи мехури. Това състояние изисква спешна медицинска помощ. Обривът обикновено трае около 10 дни до 3 седмици. В по-тежки случаи може да се задържи като клинична изява до 6 седмици.

При изгаряне на растителността, вдишването на дима може да предизвика оток на белите дробове, което се демонстрира със силна болка, затруднено дишане и вероятен фатален изход от състоянието.

Лечението при контакт с отровна смрадлика включва: промиване на засегнатия участък с вода, приложение на болкоуспокоителни и антихистаминни средства, приложение на локално лечение със съответните медикаменти и хладни компреси.

От гледна точка на потенциала на урушиола да предизвика контактен дерматит, отровната смрадлика е по-токсична от своите роднини отровен бръшлян и отровен дъб.

Заглавно изображение: Freekee, CC0, via Wikimedia Commons