Ориз

Ориз (Oryza sativa) е едносемеделно едногодишно растение. Принадлежи към семейство Poaceae (Житни).

Оризът дълго време е бил основна храна на хората. Употребата му датира от 2500 г. пр.Хр. Смята, се че произлиза от Китай. Започвайки от там, култивирането му се разпространява в цяла Шри Ланка и Индия. По-късно започва да се отглежда в Гърция, района на Средиземно море, южна Европа и северна Африка. Оризът е неразделна част от фолклора на много култури. В Китай се смета, че растението е дарът на животните. Легендата разказва, че след катастрофално наводнение всички растения са били унищожени, но един ден едно куче донесло оризови семена, висящи от опашката му. Хората ги посадили и гладът изчезнал.

Устройство на  бял ориз

Oryza sativa обикновено е едногодишна трева, въпреки че някои сортове са целогодишни. Геномът му е съставен от 12 хромозоми. Растенията обикновено растат в купчина вертикални колони (стръкове) до 2 метра височина. Кореновата система е добре развита и се състои от два основни типа корени: основни и възлови. И двата типа корени растат на дълбочина до 80 сантиметра.

Листата да зелени, дълги, плоски и заострени. Цветовете са групирани в широки, разклонени клъстери (съцветия). Всеки цвят съдържа 6 тичинки, двуместен прашник и една яйцеклетка. От един цвят се развива едно зърно. Семената са обвити от обвивка, която след бране се отстранява. Съществуват няколко сорта Oryza sativa, които се различават по цвят, размер и форма на зърното, както и по екологични изисквания и сезонност.

Изображение: Miya, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Фази на растеж на ориз. Необходими са от 3 до 6 месеца за развитието на едно оризово растение. Времето на растеж зависи от разнообразието и условията на околната среда. Оризът преминава през четири основни фази на растеж - фаза на покълване, вегетативен и репродуктивен растеж и узряване. Фаза 1 се нарича още кълняемост на ориза. Тя започва, когато от семената започват да излизат първите издънки и корени. За да се случи това, оризовите семена трябва да абсорбират определено количество вода и да бъдат изложени на температура от 10 до 40  градуса. Вегетативната фаза (втора) се характеризира с нарастване на растението на височина и развитие на листа. Третата фаза е репродуктивната. По време на този етап се наблюдава задебеляване на стъблото и начало на цъфтежа. Етапът на зреене започва след завършване на цъфтежа и след оплождането. По време на тази фаза оризът узрява и е готов за бране (събиране).

Използваема част на ориз

Употребяват се семената (зърна) на растението.

Разпространение на ориз

От ранна история в азиатските райони, оризът се е разпространил и сега се отглежда на всички континенти, с изключение на Антарктида. Растението е в състoяниe да се развива в широк спектър от климатични условия - може да се отглежда на места с много валежи или в пустинни райони, но култивирането му е доста трудоемко. Днес по-голямата част от целия произведен ориз идва от Китай, Индия, Индонезия, Пакистан, Бангладеш, Виетнам, Тайланд, Мианмар, Филипините и Япония. Азиатските фермери все още заемат 92% от общото производство на ориз в света. В България растението също се отглежда, най-вече в Пловдивска и Старозагорска област. Смята се, че в страната се получава най-вкусният ориз, защото се напоява с екологично чисти води.

Класификация на ориз:

• Бял ориз. По-голяма част от обвивките са отстранени, останал е само средния по големина слой, който се характеризира с високо съдържание на въглехидрати и протеини. Съдържа 242 калории на 100 грама. Белият ориз е отлична за консумация храна след тежка тренировка, защото спомага за бързото запълване на изгубените запаси от захар и въглехидрати.
• Кафяв ориз. Получава се след минимална преработка. При този вид е отстранена само обвивката, оризовите трици в сърцевината са запазени. Тази структура го прави по-здравословен от белия ориз. Има орехов вкус. Времето необходимо за приготвяне на кафявия ориз е два пъти повече от това на белия. Кафявият ориз съдържа 216 калории на 100 грама. Той е добър източник на магнезий, фосфор, селен и други. Спомага за понижаване на холестерола и риска от диабет и рак;
• Червен ориз. Прилича на кафявия, съдържа около 200 калории на 100 грама. Червеният му оттенък идва от антиоксиданти, наречени антоцианини. Те спомагат за намаляване на възпалението, алергичните реакции.;
• Черен ориз. Известен също като "забранен ориз", тъй като е бил отглеждан и сервиран само за императорите в Китай преди много години.

Съдържа 200 калории на 100 грама и има повече ползи за здравето от кафявия. Богат е на фибри, антиоксиданти, фитонутриенти, фитохимикали, витамин Е, желязо и хранителни вещества. Подпомага за лечение на хипертония, сърдечно-съдови заболявания и диабет.;

• Жасмин - съдържа около 200 калории на 100 грама и е добър източник на витамини от групата В.;
• Басмати - дългозърнест ориз, с енергийна стойност около 190 калории на 100 грама;
• Японски - високоенергиен продукт - около 300 калории на 100 грама.

Какъв ориз да изберем - бял или кафяв?

Изображение: © 2009 Jee & Rani Nature Photography (License: CC BY-SA 4.0), CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Оризът е здравословна храна, от гледна точка на това, че не съдържа глутен. Химичният състав и гликемичният индекс на ориза зависят от начина на преработката му. Гликемичният индекс (0 до 100) отразява действието на въглехидратите върху нивата на глюкоза в кръвта и секрецията на инсулин. Храните с висок GI се усвояват бързо и повишават нивата на глюкоза и секреция на инсулин. Въглехидратите с нисък гликемичен индекс водят до по-малки колебания. Техният прием е една от тайните на дългосрочното здраве. Кафявият ориз е с по-нисък гликемичен индекс (GI=50) от белия (GI=72). Предимствата му пред белия са много, което го прави по-здравословен. Кафявият ориз е много богат на селен и намалява риска от развитието на често срещани заболявания. Също така се характеризира и с високо съдържание на манган, който е от полза за нашите нервни и репродуктивни проблеми. Този вид ориз подпомага отслабването. Това му свойство се обуславя от високо съдържание на фибри и от това, че се счита за пълнозърнест. Кафявият ориз е много богат на антиоксиданти и е перфектна храна за бебета.

Химичен състав на ориз

• въглехидрати. Нишестето е основният резервен въглехидрат на този вид зърна. Той се състои от 25% амилоза и 75% амилопектин. Освен това оризът съдържа полизахариди, различни от нишестето, като например хемицелулози. Концентрациите на моно-, ди- и тризахариди в ориза са сравнително ниски.;
• протеини. Съдържанието им е 0.7%. Те са вторият най-важен компонент на ориза след въглехидратите.;
• витамин А;
• витамин С;
• витамини от група В;
• липиди;
• неразтворими фибри;
• неорганични елементи (натрий, калий, цинк, кобалт, селен, манган, желязо).

Лечебни свойства и приложение на ориз

Основното приложение на ориза е консумацията му като хранително вещество. За много народи той е основна и традиционна храна. Употребата му се препоръчва при хора предразположени към стомашно-чревни разстройства. Лабораторните изследвания показват, че оризовите продукти могат да имат противоракови свойства и потенциал за лечение на други състояния като диабет, бъбречни камъни и сърдечни заболявания. Лечебните свойства на ориза варират в зависимост от използваните видове. Много от полезните съединения, присъстващи в кафявия ориз, отсъстват от високо рафинирания бял ориз. Растението намира приложение и в промишлеността.

Свойства на ориз

• подходящ при хора с наднорменото тегло;
• повлиява високото кръвно налягане. Този ефект се дължи на ниското съдържание на натрий. Смята се, че кафявият ориз е една от най-добрите храни за хората страдащи от хипертония. Натрият може да причини свиване на съдовете и увеличаване на натоварването на сърдечно-съдовата система.
• повлиява сърдечно-съдовите заболявания;
• антипиретик;
• противовъзпалителен ефект;
• подпомага лечението на диария;
• подхранва кожата. Тази активност се дължи на съдържанието на протеини. Основните действия са овлажняващи, подобряващи еластичността и укрепващи. Функциите на протеините са тясно свързани с молекулното им тегло. Нискомолекулните белтъци действат като хидратиращи агенти и се характеризират с голяма проникваща сила. Високомолекулните оказват своят ефект върху роговия слой на кожата, като я правят по-гладка и матова.
• подхранва косата, като я прави по еластична и здрава;
• стимулира микроциркулацията;
• подобрява обмяната на веществата;
• стимулира активността на невротрансмитерите;
• източник на много енергия. Оризът е богат на въглехидрати. Той действа като гориво на организма и спомага за нормалното функциониране на мозъка.;
• подпомага за поддържането на чревния баланс.

Изображение: freepik.com

Заболявания, при които се прилага ориз

• стомашно-чревни разстройства;
• кожни заболявания;
• рак на гърдата;
• затлъстяване - консумира се кафяв ориз;
• бъбречни заболявания;
• болест на Алцхаймер;
• хипертония;
• хроничен запек;
• заболявания на сърдечно-съдовата система.

Начин на употреба

• оризово брашно - не съдържа глутен;
• масло от оризови трици;
• отвара от ориз - оризова вода;
• в хранителната индустрия - основна храна на почти 2 милиарда човека. Най-големи световни производители - Индия и Китай;
• в козметиката.

Други приложения на ориз. В някои части на света люспите и зърната от ориз се използват като пълнеж на легла, горива и строителни плоскости. Слама от оризови стъбла се използва за храна на животни и за производство на хартия. 

Оризова вода

Оризовата вода е изключително полезна напитка, богата на хранителни вещества. Тя се получава при накисване на оризовите зърна, преди готвене или чрез събиране на нишестената вода след кипене на врящия ориз. Консумацията на оризова вода помага на тялото и ума да се отпуснат от напрежението и стреса. Поради наличието на големи количества витамини, минерали и аминокиселини, тя играе ролята на естествен противовъзпалителен агент. Тя подпомага натрупването на мускулна маса и здравето на кожата и косата.

Масло от оризови трици  

Изображение: freepik.com

Изборът на мазнина, която да използвате в кухнята е ключов момент в здравословния начин на живот. Според диетолози маслото от оризови трици е най-здравословното сред другите мазнини. Оризовите трици съдържат до около 25% влакна, за които е известно, че спомагат за усвояването на мазнините в червата. То също така намалява нивата на холестерола в кръвта, подпомага храносмилането и може да се използва като леко слабително. Маслото от оризови трици съдържа витамин Е и минерали. Витамин Е е мощен антиоксидант, който подпомага за редуциране на риска от развитие на рак и други заболявания. Маслото от оризови трици има лек аромат и неутрален вкус. Това го прави подходяща добавка за различни видове ястия и към диети.

Оризово брашно

Оризовото брашно е прахообразен продукт, който се произвежда от оризовите зърна. То намира много приложения, защото подхранва кожата, има овлажняващи и противовъзпалителни свойства. Начин на употреба:

• UV защита. Смесете малко ориз на прах със студено мляко, за да образувате гъста паста и нанесете върху лицето си. Оставете го за 15 минути. Изплакнете със студена вода. Правете това поне веднъж седмично. Ще забележите, че кожата ви озарява след един месец употреба.;
• за премахване на тъмни кръгове. Пригответе гъста паста, като използвате банан, рициново масло и оризово брашно. Използвайте я като маска за очи или я нанесете върху засегнатата област.;
• с цел избелване на кожата. Смесете оризовият прах с мед и извара. Нанесете на цялото си лице и шия и изчакайте да изсъхне напълно. Измийте с хладка вода. Тази маска ще направи кожата ви мека и блестяща.;
• при бръчки, акне и възрастови петна. Смесва се една чаена лъжичка оризово брашно със сок от краставици или с лимонов сок, за да се образува паста. Нанася се върху лицето и се оставя да изсъхне.

Употреба на ориз в домакинството

Оризът намира широко приложение в бита и домакинството. Използва се за почистване на стъклени бутилки и вази, на ръжда и други. Още по-голяма употреба намира в кулинарията. Оризът може да бъде добавен към широка гама ястия. Освен това в сварена форма той е много подходящ за различни декорации.

Внимание!

Употребата на бял ориз не се препоръчва за хора, които страдат от диабет или намален глюкозен толеранс (пред диабетно състояние)! Консумацията му може да доведе до усложнения!

Заглавно изображение: Augustus Binu, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons