Мимоза, Срамежлива мимоза

Мимоза, Срамежлива мимоза (Mimosa pudica) представлява храстовидно растение, което се отнася към семейство Бобови (Fabaceae, Leguminosae). Растението е заслужило името си от това, че при докосване на листенцата му или при вятър те се свиват. Това е вид защитна реакция към лоши атмосферни условия и тревопасни животни.

Устройство на мимоза

Срамежливата мимоза достига на височина до 1-1,5 метра. В родния си ареал на разпространение може да се развие и на по-голяма височина, но отглеждана в саксия не става по-висока от 40-50 см. Стъблата й имат изправен растеж отначало, като в по-късните етапи на развитието й се разполагат полегато. Покрити са с малки бодли. Листата й са характерно дълбоко нарязани, отличаващи се с извънредно голямата си, вече спомената по-горе,  чувствителност при допир. Всеки лист се състои от 10 до 26 двойки листенца. Листната дръжка е бодлива.

Изображение: Baluperoth, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Цветовете на мимозата са изключително интересни, състоящи се от множество фини израстъци, подобни на власинки, които завършват на върха с малки белезникави топченца. Цветът е с големина 8-10 мм в диаметър и е оцветен в розово, червеникаво или пурпурно. Цъфти през месеците юни-септември. Плодът й е шушулка, в която се разполагат семенца. Шушулките са събрани на групички от 2 до 8 на брой, дълги 1-2 см, с бодлива периферия. Семенцата са с големина 2,5 мм, оцветени в светло кафяво. Имат твърда обвивка, която затруднява кълняемостта им. Те са по-лесният начин за захващане на растението, отколкото чрез издънки. Мимозата се опрашва с помощта на вятъра и насекомите.

Разпространение на мимоза

Произхожда от Бразилия. В България се внася и използва като домашно саксийно цвете. Широко натурализирана е по целия свят.

Използваема част на мимоза

Употребяват се листата и корените на растението.

Химичен състав на мимоза

Растението съдържа следните вещества

• непротеиновата аминокиселина мимозин;
• триптамини (в корените);
• алкалоиди;
• флавоноиди С-гликозиди;
• стероли;
• терпеноиди;
• танини;
• мастни киселини.

Лечебни свойства и приложение на мимоза

Мимозата притежава следните свойства

• антибактериални;
• антиконвулсивни;
• противозачатъчни;
• противогъбични;
• противовирусни;
  
• антидепресантни;
• свойства на афродизиак;
• свойства на противоотрова;
• седативни;
• повръщателни;
• тонизиращи;
  
• мощно антипролиферативни и апоптотични.

Изображение: Vengolis, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Водни екстракти от корените на растението са показали значителни неутрализиращи ефекти към отровата на вид кобра (Naja Kaouthia). Изглежда, че инхибират миотоксичността и ензимната активност на тази змийска отрова.

В експерименти е установено, че екстракт от срамежлива мимоза помага за регенерирането на седалищния нерв. По същият начин е установено и хипергликемичното и диуретичното й действие. Срамежливата мимоза показва и активност при маточно кървене. Разполага с антихепатотоксичен и антиоксидантен потенциал.

Състояния и заболявания, при които се прилага мимоза

• при нервни разстройства;
• срещу безсъние;
• убива ларвните форми на стронгилоидите за по-малко от час;
• урогенитални заболявания;
• хемороиди;
• дизентерия;
• рани;
• алопеция;
• диария;
• неоплазии.

Изображение: Assafn, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Листа от срамежлива мимоза заедно с листа от други лечебни растения се използват при лечение на хемороиди и инфекции на пикочните пътища. Сокът от тях се прилага при синузит, язви, хемороиди и фистули. Под формата на паста се нанасят локално при подувания на жлези и хидроцеле.

Отвара от корените на билката е ефикасна при уролитиаза и други уринарни оплаквания. С нея се третира дизентерия, треска, сифилис, проказа, стомашни паразитози, венерически болести, ухапвания от насекоми, безсъние, нервност, хемороиди.

В народната медицина, в различни части на света срамежливата мимоза се използва под различни форми при следните заболявания и състояния: с цел повишаване сексуалната потентност при мъже, ухапвания от змии, гаргара при зъбобол, под формата на възглавнички от листа за приспиване на деца и възрастни, локално при циреи.

Приложение на мимозата под формата на паста

Много често използвана е паста от корена на растението пържен в рициново масло. Тя се нанася върху дълбоки рани, като действа кръвоспиращо и ускорява зарастването им. Пастата от корени пържени в топено масло се нанася върху зъби с кариеси за премахване на болката.

Затоплена паста от листата на билката се нанася около фурункули и абсцеси, като помага за тяхното абсцедиране и отстраняване на гнойта. С нея може да се намаже и вече отворен цирей - помага осезаемо за по-бързото му оздравяване. Паста от листа се нанася върху челото при главоболие и мигрена. Паста от листа с мед се предписва за прием два пъти на ден на гладно в продължение на 3-4 дни при болки в стомаха и глисти.

Интересно за мимоза

Растението се храни почти постоянно. То има нужда от хранителни вещества на всеки 1-2 минути. При това, фотосинтезата му се ограничава когато листенцата му са свити, въпреки че тази тяхна способност е вид защитна реакция. Вечер по естествен път те се прибират, като при първите слънчеви лъчи отново се разтварят.

Заглавно изображение: Suyash.dwivedi, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons