Карите, Ший, Маслено дърво

Карите (Butyrospermum parkii, Vitellaria paradoxa, Shea tree) е вековно дърво, което е представител на семейство Илипе (Sapotaceae). В Африка то е смятано за свещено и името му буквално в превод означава „живот“. Среща се още под наименованията - ший (шеа) и маслено дърво.

Устройство на карите

Изображение: Akiwumi, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Масленото дърво е силно разклонено с гъста, полусферична корона. Височината му достига от 7 до 15 метра. Стволът на зрелите дървета е с около 3-4 метра дължина и диаметър вариращ от 30 до 100 сантиметра. Кората на дървото е дебела и огнеустойчива. Листата са твърди, кожести с елипсовидно-продълговата форма. Цветовете са кремаво-кафяви и са групирани в гроздовидни съцветия. Дървото ражда първите си плодове на възраст между 10 и 15 години. Животът и плодовитостта на карите продължават до 200 години. Зрялата ядка е бадемоподобна и тъмнозелена на цвят. Периодът на зреене е от 4 до 6 месеца. Плодът се състои от зелен месокарп и плодова пулпа. На вкус е сладък и притежава висока хранителна стойност. Карите се размножава чрез семена, като на всеки килограм плод се добиват приблизително около 400 грама сухo семе.

Разпространение на карите

Родината на масленото дърво е западноафриканската савана. Среща се в западноафриканските страни - Сенегал, Буркина Фасо, Кот д'Ивоар, Мали, Гана, Того, Бенин, Нигерия, Камерун, Нигер и на изток в Судан, Уганда и Етиопия. Карите се намира само в диворастящо и не може да се култивира.

Използваема част на маслено дърво

Употребяват се всички части на дървото. Най-широко приложение намират плодовете (ядките), тъй като от тях се добива масло. То намира широко приложение медицината, козметиката ароматерапията и кулинарията.

Химичен състав

Сърцевината на плода притежава висока хранителна стойност, - 0,7-1,3 грама протеини и около 40 грама въглехидрати. В ядките се съдържат още аскорбинова киселина, микроелементи (желязо, калций), витамини от група B. В някой страни цветовете на дървото са предпочитани за консумация, поради високото съдържание на въглехидрати. Маслото от ший е съставено предимно от триглицериди и мастни киселини от които: олеинова, стеаринова, палмитинова, линолова и линоленова. Средно в маслото от карите се съдържат около 8% несапонифицирани химични вещества. Те представляват обезмаслени фракции, състоящи се от феноли, токофероли, терпени (алфа-амирин, лупеол, бутироспермол, перкеол), стероиди (кампестерол, стигмастерол, бета-ситостерол, алфа-спинастерол) и въглеводороди. Други важни съставки в маслото са витамините A,E, F, колаген и алантоин. Благодарение на тях маслото от ший е ценна суровина в козметичната индустрия.

Лечебни свойства и приложение на карите

Изображение: Marco Schmidt[1], CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Масленото дърво е един от най-значимите източници на растително масло в селските райони в Западна Африка. Дървото е почитано от много племена като свещено. Използва за украса на ритуални зали и за помазване. В някой области на Африка листата от маслено дърво са окачвани по вратите, за да предпазват новородените от зли сили. Някой африкански общности употребяват клоните на дървото за покриване на покойниците по време на тяхното поклонение. В Гана отвара от млади листа на карите се прилага като парна баня за лечение на главоболие. Дървесината на масленото дърво притежава изобилно количество сок, който намира приложение в производството на гума и каучук. Полученият латекс от кората се нагрява и се примесва с палмово масло и по този начин се произвежда лепило. Африканските музиканти Бобо използват латекса, за да запълват пукнатините на барабаните си. В Африка голяма част от произведеното масло се употребява с домакински цели, но значителна част от добива се изнася за търговия в Европа и Япония.

Лечебни свойства на карите

• противовъзпалително;
• антимикробно;
• антиоксидантно;
• тонизиращо кожата;
• регенерира и подмладява кожата;
• омекотяващо;
• регенериращо;
• подхранващо;
• хидратиращо.

Заболявания и състояния, при които се прилага ший

• рани;
• суха кожа;
• слънчеви изгаряния;
• изтощена и суха коса;
• пърхот;
• ухапвания от насекоми;
• кожни обриви;
• акне;
• изгаряния;
• белези;
• стрии;
• артрит;
• болки в мускулите.

Масло от ший (шеа)

Изображение: Ruky Wunpini, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Маслото от карите е произведено от ядките на масленото дърво. Представлява суровина, която е предназначена за вътрешна и външна употреба. Доказан е положителният му ефект върху общото здравословно състояния на организма. Маслото от шеа е едно от най-употребяваните за подхранване на косата, кожата и ноктите. Мазнината се извлича от ядките и се обработва по различни начини, които целят максималното запазване на полезните й свойства. В Европа и Северна Америка маслото от карите е често срещана съставка в козметични продукти. Нерафинираното масло има срок на годност около 2 години при правилно съхранение. То трябва да бъде съхранявано на сухо и хладно място. При подлагане на температурни колебания се променя консистенцията му, с което постепенно се намалява силата на активните съставки.

Начин на употреба

Съществуват много разнообразни рецепти за употреба на масло от шеа. Редовното му използване подпомага за справянето с различни проблеми като крехка и суха коса, склонна към накъсване, пърхот и косопад. Прилагането на масло от карите в чист вид или под формата различни маски в комбинация с други съставки видимо подобрява състоянието на косата.

Лосион за коса с масло от шеа

2 супени лъжици масло от карите
1 чаена чаша кокосово мляко
1 супена лъжица мед
2 супени лъжици алое вера гел

Посочените съставки се смесват до получаването на хомогенна смес. Съхранявайте лосиона в затворен стъклен съд в хладилник. Препоръчително е да нанасяте върху косата поне 60 минути преди отмиване.

Внимание!

Маслото от шеа е безопасно за употреба. Възможни странични ефекти са алергични реакции при чувствителна кожа. Прекомерното използване на маслото от карите в кулинарията може да доведе до затлъстяване, поради високата концентрация на мазнини в състава му.

Заглавно изображение: Amuzujoe, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons