Ливадина

Ливадина (Limnanthes alba) представлява цъфтящо, пасищно, диво растение, принадлежащо към семейство Limnanthiaceae. Известно е с общото име бяла ливадина (white meadowfoam). Растението лесно се отглежда и култивира в ареала му на разпространение, от различни земеделски производители.

Устройство на ливадина

Едногодишно растение, достигащо 30 см височина. Растежът му е изправен или полегат. Листната маса е сложна, разделена на няколко сегмента. В повечето случаи всеки един от сегментите е цял, а по-рядко лобиран. Листата са оцветени в светло зелен, тревист цвят.

Цветовете са бели, с чашкоподобна форма, с дължина на венчелистчетата от 1 до 1,5 см. Те са хермафродитни - притежават и мъжки и женски плодни органи, като се опрашват от пчели. Цъфтежът е от май до юни месец. Плодът на ливадината представлява малко орехче.

Разпространение на ливадина

Произхожда от тихоокеанския регион на северозападната част на САЩ (Калифорния и Орегон), където расте във влажни тревисти и гористи местности. Като цяло се развива в лошо дренирани почви.

Вирее до 1200 метра надморска височина, като на някои места от ареала му на разпространение може да достигне и до 1600 метра. Обхватът му на растеж и разпространение понякога е под формата на цели поля от ливадина.

Използваема част на ливадина

Употребява се плодът на билката, от който се добива масло.

Химичен състав на ливадина

Орехчето съдържа приблизително 20% протеин, 25-30% масло (което съдържа над 98% мастни киселини, повечето от които са с над 20 въглеродни атома), 1,56% летливи изотиоцианати. Високата концентрация на въглероден диоксид и мастни киселини в него е уникална.

Лечебни свойства и приложение на ливадина

От плода на ливадината се извлича масло в количество около 20-30%. То е едно от най-стабилните растителни масла, което може да бъде превърнато във восъци и лубриканти. Растението е много чувствително на гъбичката Botrytis cinerea, като през 1982 и 1984 година е било упостошено в големи мащаби още във вегетационният си период на развитие.

Вложена в козметичните продукти, билката притежава добре изразени хидратиращи свойства, помага за запазване на влагата в кожата, засилва блясъка на косата, увеличава влажността на косъма и скалпа.

Свойства на маслото от ливадина

То има бледожълт цвят и се извлича от семена чрез пресоване. Притежава отлични овлажняващи качества, поради това се използва в много хидратиращи козметични продукти. Обикновено не предизвиква дразнене на кожата и е много нежен продукт. Някои проучвания показват, че има антистареещ ефект и такъв помагащ за намаляване появата на фини линии и бръчки. След нанасянето му върху кожата, хидратиращите му свойства се проявяват в следващите 4 часа. Предотвратява прекомерната загуба на влага от кожата и поддържа най-добър, естествен баланс на влажност за нея. Включено в състава на шампоани, то помага за изграждане на здрава, гладка и блестяща коса, като също поддържа необходимата влажност на косъма и скалпа.

В състава на масажни масла и лосиони, той действа омекотяващо и протективно на кожата на цялото тяло. А включен в балсами и червила, маслото лекува и успокоява сухи и напукани устни. Предпазва и кожата и устните от действието на ултравиолетовите лъчи (не трябва да се използва самостоятелно като слънцезащитно средство). Придава по-голяма стабилност на други масла, с които влизат в състава на различни продукти.

Маслото може да бъде заместител на мазнината получена от кашалот. Добиването на животинския продукт застрашава равновесието в природата и популацията на кашалота, затова ливадината се явява удачният негов, алтернативен вариант.

Маслото от ливадина е оценено и като потенциално биодизелово гориво.

Заглавно изображение: Stan Shebs, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons