Канадски церцис, Церцис канаденсис, Церцис канадски

Канадски церцис, Церцис канаденсис, Церцис канадски (Cercis canadensis) представлява голям широколистен храст или малко дърво. Това е дървото символ на щата Оклахома. Особено се забелязва със зашеметяващите си розово-пурпурни цветя, които цъфтят обилно на голи клони в началото на пролетта (март-април), преди да се появят листата. Класифицира се към семейство Бобови (Fabaceae, Leguminosae).

Устройство на канадски церцис

Изображение: Greg Hume, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Канадският церцис обикновено израства до 10 метра височина. Той обикновено има къс, често усукан ствол и разпростиращи се клони. Едно 10-годишно дърво обикновено е с височина около 5 м. Кората е тъмна на цвят - червенокафява, отначало при младите представители гладка, а по-късно става с дълбоки пукнатини и люспеста повърхност. Клонките първоначално са блестящо кафяви, по-късно стават по-тъмни - почти черни на цвят, тънки и зигзагообразни, на места покрити с малко власинки. Зимните пъпки са малки, закръглени и тъмно червени до кестеняви на цвят. Листата са прости, алтернативно разположени по клончетата, с форма на сърце или широко яйцевидни, с цял ръб, дълги 7-12 см, тънки, подобни на хартия, с остър връх. Долната им повърхност може да е леко покрита с власинки. Имат къса дръжка и ясно изразена средна листна, жълтозелена вена. През есента те стават ярко жълти.

Цветовете са ефектни, леко до тъмно-пурпурно розови на цвят, дълги 1,5 см, появяващи се в съцветия от пролетта до началото на лятото, на голи стъбла, понякога върху самия дървесен ствол. Опрашват се от пчели. Плодовете представляват сплескани, сухи, кафяви, бобовидни шушулки, дълги 5–10 см, неравномерно продълговати и с остър край. Съдържат плоски, елипсовидни, кафяви семена с дължина 6 мм, узряващи през август-октомври месец.

Разпространение на канадски церцис

Изображение: Famartin, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Растението води произходът си от източната част на Северна Америка. Там, на север се разпространява най-много до долината на Охайо. То е открито в гори, гъсталаци, горски полета, варовикови поляни и по скалисти места покрай потоци. В дивата природа церцис канаденсис е често срещано дърво в смесените гори и живи плетове. Изключително много е засаждан като ландшафтно декоративно растение.

Лесно се отглежда в средни, средно влажни, добре дренирани почви при пълно слънце до частична сянка. Частичната сянка е най-добра за него в горещите летни климати. Най-добре се развива при умерено плодородни почви с постоянна влага.

Използваема част на канадски церцис

Приложение намира цялото дърво като декоративно. Отделни негови части имат медицинско приложение - вътрешната част на стволовата кора и корените, а цветовете му се консумират от някои индиански племена.

Химичен състав на канадски церцис

Екстрактът от цветя на церцис канаденсис съдържа антоцианини, зелените развиващи се семена съдържат проантоцианидин, а в узрелите такива присъстват линоленова, алфа-линоленова, олеинова и палмитинова киселини. При нулева влажност семената съдържат 22,9 - 27,5% протеини, 7,7 - 8,8% мазнини и 3% пепел.

Лечебни свойства и приложение на канадски церцис

Изображение: Cercis canadensis, Forest Pansy by Jonathan Billinger, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

Чай, приготвен от вътрешната част на стволовата кора действа силно стягащо. Използва се при лечение на треска, диария и дизентерия, а също така е и народен лек за левкемия. Студената инфузия от корените и вътрешната кора е била използвана за лечение на различни оплаквания в областта на гърдите, включително коклюш и конгестия. Отварата от корените и вътрешната кора на дървото се е използвала от различни индиански племена при обилна секреция в белия дроб, магарешка кашлица, за предотвратяване на гадене и повръщане и за прекъсване на треската. Тя се приемала и при диария, дизентерия и левкемия.

Кората на дървото съдържа значителн количество танин. Поради малкия размер на растението, тя не би могла да се добие в големи количества и да се предлага на пазара, в подходяща форма като дъбилно средство редом с бучиниша и дъба. Ако кората на това дърво влезе в употреба като лекарствен агент, тя задължително трябва да е като стягащо средство. Поради изобилието на други добре познати адстрингенти, които обаче могат да действат по-добре, малко вероятно е то да се използва в медицината в каквато и да е степен.

Изображение: Jay Sturner from USA, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

Според някои научни източници, канадският церцис никога не е бил използван в медицината. Бил е отхвърлен и непризнат като билково лекарство. Други изследвания пък казват следното: „Имам повече от двадесетгодишен опит в използването на Cercis canadensis и мога с увереност да го препоръчам на професията" - лекар изследовател на билката. Установено е, че тя може да се дава на пациенти с раздразнен стомах, без да влошава състоянието им, което го прави много ценен при лечението на диарии. В лечението на хронична диария и дизентерия нейното лечебно действие е най-очевидно. Включена в лекуването на „кървава диария“, се проявява с изключителен успех.

Церцис канаденсис в кулинарията

Американските индианци консумират цветята на растението - сурови или варени, а семената печени. Цветовете имат хубав освежаващ кисел вкус, богати са на витамин С и биват приятно допълнение към салатите. Те могат да се използват и като подправка. Неотворените пъпки се мариноват или използват като заместител на зеленчуци.

Други употреби на растението

Изображение: Linda Hartong, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

Като декоративен вид, канадският церцис се засажда на групи и по-рядко по единично на следните места - тревни паркови площи, като граници на храстовидна растителност, крайбрежни ивици или в дворове, по тротоарното протежение на улици и в каскадни флорални съчетания. Широко засаждан като украса е в Източните Съединени щати. Той е толерантен към широк спектър от условия на живот, не е особено уязвим към насекоми или болести, сравнително лесен за поддръжка и оформя красив храст или малко дърво по време на цъфтеж.

Няма документирани данни за диви животни, които използват плодовете на церцис канадски като храна. Наблюдавани са папагали и фазани, които се хранят със семената им, както и някои гризачи като сиви катерици, белоопашати катерици и др. Цветята на дървото са медоносни.

Кората на младите издънки се използва в изработването на кошници. Дървесината на канадския церцис е тъмночервено-кафява, тежка, твърда, груба, плътно зърнеста.

Внимание!

Съобщава се, че растението съдържа токсичен сапонин, при което трябва с повишено внимание да се използва като билково лекарство.

Заглавно изображение: Photo by David J. Stang, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons