Канадска сангвинария

Канадска сангвинария (Sanguinaris canadensis, Bloodroot) представлява многогодишно пролетно растение, единствен представител на род Sanguinaria. Класифицира се към семейство Макови (Papaveraceae). С обещаващите си биологични свойства продуктите, съдържащи S. canadensis, се използват in vivo като добавки към фуражи за животни, стоматологични антибактериални средства, хомеопатични средства за лечение на артрит и билкови медикаменти за лечение на рак на кожата. Въпреки това, употребата на терапевтични средства, съдържащи билката, е противоречиво. Предназначени за прием през устата такива са в клинична употреба, но впоследствие се установява, че предизвикват левкоплакия и се изваждат от продажба. Като самостоятелно администрирано лечение на рак на кожата, локални терапии с тях са свързани с токсичност и терапевтични неуспехи.

Устройство на канадска сангвинария

Билката има гъсто коренище, с къси и дебели основни корени и множество тънки и дълги разклонения. Коренът е дълъг от 2,5 до 10 см и дебел около 4 см в диаметър. При прекършване от него изтича червено-оранжева течност, която съдържа редица химически вещества, основни от които са алкалоиди.

Изображение: Jay Sturner from USA, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

Канадската сангвинария достига от 30-40 до 60 см височина. При пречупване стъблата й отделят млечен сок с портокалов или червен цвят. В основата на стъблото се развива едно листо или няколко, с от бъбрековидна до сърцевидно-продълговата форма, разделени на открояващи се дялове. Имат от 5 до 7 листни вени, които са изразени на долната повърхност на листата. Тя е оцветена в сиво-зелено, а горната в светло зелен цвят. Листните дръжки са дълги до 15 см. В началото на прорастването им, листата обгръщат цветните стъбла.

Цъфти в бели цветове, разположени поединично на цветна дръжка. Рядко могат да се развият в съцветие до 3 на брой. Цветната чашка е с дължина до 1 см, а венчелистчетата до 3 см. Те биват от 6 до 12 на брой, с продълговата форма, нееднакви и неравни. В центъра на цветчетата са съсредоточени множество на брой жълти тичинки. Цъфтежът се наблюдава от март до май месец, в зависимост от района на разпространение на билката.

Плодът на канадската сангвинария предствлява вретеновидна шушулка, с два заострени края. Дълга е от 3,5 до 6 см и се отваря от основата си. Съдържа семенца с червено-оранжев до черен цвят, белезникав гребен по единия ръб на семенната капсула и форма подобна на око.

Разпространение на канадска сангвинария

Родина на билката е източната част на Северна Америка. Предпочита сенчестите места - идеална за засаждане под широколистни дървета. Може да се отглежда на кисели, торфени и богати на хумус песъчливи почви с неутрална реакция. Расте по бреговете на потоци, в гъсталаци и ливади, в разрушени сгради, в наводнени места.

Използваема част на канадска сангвинария

За медицински цели се употребява коренът на растението. При пречупване от него също се отделя червеникав или с цвят на портокал секрет, подобно на стъблата на билката. Оттам идва и другото нейно название - Bloodroot - кървав корен.

Химичен състав на канадска сангвинария

Изображение: Myric, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Всички части на растението съдържат мощни токсични алкалоиди, с най-висока концентрация - в коренищата му. Особено такъв е сангвинаринът (sanguinarin).

Лечебни свойства и приложение на канадска сангвинария

Сангвинаринът е компонент на някои лекарства за кашлица. В народната медицина се използва като тонизиращо средство, аналгетик, сърдечен стимулант, за лечение на язви и изгаряния, срещу вътрешни паразити, при треска, възпаление на белите дробове и при множество други заболявания.

Свойства на канадска сангвинария

• противоракови - основават се на съдържанието на веществата сангвинарин, хелеритрин, малки кватернерни бензофенантридинови алкалоиди и протопинови алкалоиди;
• вазодилататорен;
• противовъзпалителен;
• противоинфекциозен.

Как действа билката и при какви заболявания се прилага?

• облекчава напрежение и запушване в основата на носа;
• помага при сенна хрема;
• помага при кихане, силна суха кашлица;
• повлиява остри бронхо- и пневмопатии;
• облекчава състояния като езофагит и парене в стомаха с кисел рефлукс;
• повлиява положително симптомите на мигрена;
• прилага се за лечение на фарингит и туберкулоза;
• проявява тропизъм върху лигавиците, особено тези на дихателните пътища;
• препоръчва се при аменорея, топли вълни и сърцебиене - симптоми на настъпващ климактериум при жената.

Изображение: Slayerwulfe, CC0, via Wikimedia Commons

В аптечната мрежа, канадската сангвинария се предлага под формата на хомеопатично лекарство.

Днес билката е съставна единица на продукти предназначени за хигиена на зъбите и устната кухина. Употребата на сангвинарин в продуктите за хигиена на устната кухина е свързана с развитието на премалигнена перорална левкоплакия, която може да прерастне в рак на устната кухина. На 24 ноември 2003 г. Colgate-Palmolive Company коментира с меморандум към Американската администрация по храните и лекарствата, че тогава предложените правила за нивата на сангвинарин в продуктите за измиване на уста и зъби са били по-ниски от необходимото. Това заключение обаче е противоречиво.

Действие на алкалоидите в сангвинария

От растението се изолират бензилизохинолинови алкалоиди, предимно токсинът сангвинарин. Алкалоидът убива патогенни клетки при изследвания с животински модели. Тези резултати налагат използването му като домашно средство за лечение на рак на кожата. Локалното му приложение върху тумора не гарантира цялостно отстраняване на злокачествената тъкан. В последствие тя може да се появи отново или да метастазира.

Изображение: Eric Hunt, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Изолираните алкалоиди от корените на сангвинарията преди повече от 50 години, все още не са основа за производството на медикаменти. Вместо това, те са свързани с клинична токсичност, варираща от развитието на левкоплакия до некроза и раково заболяване на устната кухина и неуспех при лечението му. S. canadensis съдържа осем изохинолинови алкалоида при биологично значими концентрации, включително шест кватернерни бензофенантридини алкалоида - сангвинарин, хелеритрин, сангвилутин, хелилутин, сангвирубин, хелирубин (sanguinarine, chelerythrine, sanguilutine, chelilutine, sanguirubine, chelirubine) и два протопинови алкалоида - протопин и алдриптопин (protopine, aldryptopine). Повечето доклади относно тези алкалоиди обсъждат техните противоракови ефекти, особено за сангвинарин и хелеритрин, въпреки че са идентифицирани антимикробни, сърдечносъдови, невростимулиращи и противовъзпалителни техни свойства. Съставът на растителния екстракт е с вариация на биологично активните алкалоиди в S. canadensis, което допринася за тези непредсказуеми клинични ефекти. Известно е, че редица фактори, сред които зрелостта на растенията, сезонът на реколтата, средата на растеж и генетиката, оказват влияние върху състава и концентрацията на тези алкалоиди. Bloodroot, събрани от отделни географски местоположения, могат да проявят значителен вариационен диапазон на профила на алкалоидите, който например може да се изразява в достигане на 15-кратно различие в концентрацията на сангвинарина. Такива вариации биха могли по невнимание да се пренесат към терапевтични продукти, където концентрацията на активните съединения трябва да бъде прецизна, за да се постигнат желаните клинични ефекти, но не и да превишава нивата, които биха могли да причинят токсичност у пациента.

Изучаването на молекулното действие на фитохимикалите в канадската сангвинария, подпомага идентифицирането на потенциалните й приложения и механизмите на токсичност. Откриването на техните синергични и антагонистични ефекти може да улесни разработването на полифармацевтични продукти с по-ниска токсичост.

Алкалоидите притежават още невротрансмитерно, локално анестетично, действие върху стомашно-чревния тракт и коагулационни ефекти. Изследванията in vitro и in vivo идентифицират протопина и аладриптопина като мощни инхибитори на ацетилхолинестеразата. Хелеритринът е изследван като фармакологичен агент за лечение на инсулинова резистентност. Протопинът има потенциално приложение като невропротективен агент при инсулт и като антидепресант. Установено е, че протопинът намалява нивата на глутамат в мозъка с 23% чрез увеличаване на 1,6 пъти глутамат дехидрогеназата (GDH). Глутаматната ексцитотоксичност и претоварването с калций са включени в патофизиологията на инсулта. Протопинът изглежда повишава активността на супероксид дисмутазата в серума, което предполага, че неговият невропротективен ефект е частично свързан с неговите антиоксидантни свойства. Протопинът също се предлага като лечение на разстройства на настроението, тъй като изглежда, че инхибира както транспорта на серотонина (SERT), така и норадреналиновият транспорт (NERT). Сангвинаринът блокира никотиновите рецептори. Алкалоидите имат още локален анестетичен ефект. 1% - ов разтвор на тези вещества има по-силен локален анестетичен ефект, отколкото прокаин с подобна концентрация.

Изображение: Erutuon, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Изглежда, че алокриптопин индуцира релаксиращ ефект върху илеума на морско свинче чрез инхибиране на фосфодиестеразата, но оказва съкращаващ ефект, чрез взаимодействието му с алфа-адренорецепторите, върху пикочния мехур. Протопинът е слаб антихолинергичен алкалоид, който е 660 пъти по-слаб от атропина, но все пак има антиспастичен и релаксиращ ефект върху гладкия мускул. Също така изглежда действа върху тромбоцитите, като селективно инхибира синтеза на тромбоксан А2. Сангвинаринът блокира мускариновите рецептори и инхибира продукцията на тромбоксан В2.

Употреба на билката в миналото

Индианците са смесвали отделеният от корените екстракт с мазнина и орехово масло и са рисували по телата си с получената смес. На нея се преписвани магически свойства и е използвана като любовен еликсир. Племената са използвали червения корен и като средство за спиране на повръщане и като такова за предизвикване на същото. Други с него са лекували хемороиди, коремни спазми, бучки в коремната област, менструални смущения, ревматизъм и треска, наранявания, гангрена и изгаряния.

Канадската сангвинария се е прилагала за лечение на настинки и умора, дифтерия и туберкулоза. За тази цел върху кубче кленова захар се капва от билката. Големи дози биха предизвикали отравяне, затова се дозира в съвсем минимални количества.

Други употреби на канадска сангвинария

Някои хранителни добавки за животни, разпространявани и продавани в Европа, съдържат сангвинарин. Влага се в тях като заместител на антибиотиците. Употребата им повлиява живото тегло на прасета, бройлери и тилапия, като го покачва. Проведени са изследвания, че продължителното третиране на животните с препарати съдържащи сангвинарин не оказва токсичен ефект върху тях. Във ветеринарната медицина, екстракти от билката се използват за локално третиране на саркоиди по конете. Но резултатът от това лечение е, че туморите рецидивират или метастазират. Прилаган е интрамускулно при кучета с неоплазии, но това е последвано от усложнения.

От коренът на растението се добива популярно червено естествено багрило, използвано от местни американски художници. Може да се използва и като средство за отблъскване на насекоми.

Внимание!

Предозираният вътрешен прием на екстракт от канадска сангвинария може да предизвика повръщане и загуба на съзнание.

Заглавно изображение: Cephas, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons