Италиански змиярник

Италиански змиярник (Arum italicum) представлява вид цъфтящо, тревисто, многогодишно растение от семейство Змиярникови (Araceae).

Устройство на италиански змиярник

Изображение: Consultaplantas, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Този вид змиярник израства на височина от 30 до 46 см. Цъфти през пролетта (от април до май месец), с бели до кремообразно-бели цветя, които се превръщат в ефектни червени плодове. Съцветието излъчва лоша миризма за хората, но въпреки това привлича опрашващи насекоми. Листната маса остава постоянна, само по изключение при големи студове може да повехне. Листата прорастват от основата на растението. Имат копиевидна форма и дълги дръжки. Подвидът на растението - Arum Italicum subsp. Italicum 'Marmoratum', има бели ивици по горната повърхност на листата.

Разпространение на италиански змиярник

Той е роден в средиземноморския регион (Южна и Западна Европа, Северна Африка и Близкия изток). Натурализиран е във Великобритания, Холандия, Крим, Кавказ, Канарските острови, Мадейра, Азорските острови, Аржентина и на разпръснати места в Съединените щати. Arum italicum може да бъде инвазивен в някои области и може да хибридизира с Arum maculatum. Расте при частична до пълна сянка, в гори, нарушени градски райони, дворове, крайречни и влажни зони. Въпреки, че обича влагата е издържливо растение на суша. Натурализирано е в някои части на Югоизточна Австралия. Също така е осезаемо натурализиран в югозападната част на Западна Австралия.

Отглежда се като декоративно растение. През 1778 г. Ламарк забелязва, че съцветието на това растение произвежда топлина. За градината са разработени многобройни сортове, от които A. italicum subsp. italicum „Marmoratum“ е награден с наградата „Градински заслуги“ на Кралското градинарско дружество.

Италианският змиярник се счита за екологичен плевел във Виктория и като появяващ се или потенциален екологичен плевел в Западна Австралия и Нов Южен Уелс. Той е избягал от градините и нахлува по бреговете на рекички, из между крайречната растителност и градските храсталаци. Той е регистриран в консервационни зони във Виктория и Нов Южен Уелс.

Използваема част на италиански змиярник

Изображение: [[:User:ErbanorErbanor 10:13, 21 September 2007 (UTC)|ErbanorErbanor 10:13, 21 September 2007 (UTC)]], Public domain, via Wikimedia Commons

С декоративна цел се използва цялото растение като посадъчно, а не като рязан цвят. За медицинска употреба коренището се събира, измива обилно, обелва се и се нарязва на половина по дължина, след което се оставя да изсъхне. Най-доброто време за прибиране на коренището е през март, като през този месец то има най-висока концентрация на активни вещества.

Химичен състав на италиански змиярник

Листа, плодове и коренища съдържат съединения, които ги правят отровни. По-специално, листата са богати на оксалова киселина. Съдържа конин, ароин, гликозиди, които произвеждат циановодородна киселина след като попаднат в стомаха. Поглъщането на плодове, които са ефектни и червени, може да доведе до фатални последици за бебета и малки деца. Като общо правило, за възрастни е препоръчително да се избягва консумацията. Коренищата са богати на нишесте, понякога съдържащи до 70% такова. В листата и грудките също се открива тип гликозиден сапонин.

Амини, изолирани от растението са - изобутиламин, диетиламин, етиламин, диметиламин, метиламин, 2-аминоетанол, 1,2-пропанедиамин, хексанедиамин, агматин, кадаверин, хистамин; 6 нови хидропероксистерола; каротеноиди - 18 нови съединения; акумулира цинк, кадмий и мед; мастни киселини извлечени от семената на билката - 21 киселини.

Лечебни свойства и приложение на италиански змиярник

Първоначално билката е била използвана като декоративна земна покривка, но се счита за инвазивна поради трудности при контролирането на способността й да се разпространява бързо. Това е отровно растение, което навлиза в гори, крайречни области, градски райони и влажни зони. Всички негови части могат да предизвикат дразнене или заболяване на кожата както за хората, така и за дивите животни. Изключително трудно е да се контролира, бързо се разпространява както от семена, така и от фрагменти от корени, и може да засенчи други растения. Птиците също помагат в разпространението му, разнасяйки семена на далечни места посредством фекални маси.

Изображение: Photo by and (c)2007 Derek Ramsey (Ram-Man), GFDL 1.2, via Wikimedia Commons

Леко токсично, леко слабително, леко отхрачващо средство е. Билката е популярно използвана като отхрачващо средство и като цяло за борба с бронхиалните неразположения. Дълго време се е прилагала и като слабително средство. Също така й се приписват терапевтични ефекти при мазоли и брадавици. Изгарянията бързо се лекуват с наложени върху тях пресни листа от змиярника. По същия начин, има посочени в литературата мехлеми от италиански змиярник, с които се лекуват обриви и язви.

Всички части на растението са активни, особено коренищата и плодовете. Традиционно се е използвало срещу чревни паразити, но в съвремието не се прилага като такова. В хомеопатията билката се употребява за лечение на възпаления на устата и простуда на горните дихателни пътища.

Корените на италианския змиярник са се използвали за пране на дрехи, но поради това, че дразнят ръцете употребата им е спряла.

В Ирак се използват листата на билката като храна. В Италия се употребяват листата, грудките и коренищата при следните състояния и заболявания: рани, контузии, разстройства на централната нервна система, брадавици, ревматични болки; както и за храна на прасетата. Испанците прилагат листата, грудките и околоцветника при кожни раздразнения и скелетно-мускулни болки. В Турция се употребяват листата, цветята, грудките и плодовете при хемороиди, заболявания на половата система при жената, хепатит, мускулна болка, рак, екзема. Arum italicum е по-подходящ за локално приложение при ревматична болка, като може да провокира еритема или дори увреждане на кожата.

Начин на употреба

• лапа от италиански змиярник - парченце коренище се наситнява в хаванче до образуване на пастообразна маса. Пастата се разстила върху калозното образование, брадавицата или абсцеса. Покрива се с превръзка, а приложението се подновява 2 пъти на ден.

Кулинарна употреба на италиански змиярник

Изображение: Orchi, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Корените на билката могат да се консумират варени. Процесът намаля токсичността им. Коренищата също се готвят като храна, като този процес осигурява унищожение на токсините в тях. Токсичността се дължи на вещество, което лесно се разлага и изчезва чрез топлина или сушене. След като това съединение напълно бъде унищожено, грудките стават годни за консумация. Растението съдържа кристали на калциев оксилат. Те причиняват изключително неприятно усещане, подобно на прилепнали в устата и езика игли, ако се консумират сурови, но лесно се неутрализират чрез изсушаване или готвене или чрез накисване във вода. Коренът трябва да бъде добре изсушен или варен преди консумация.

Внимание!

Токсичността на растението е висока. Би могла да се прояви от случайно поглъщане на плодовете му или при докосване на листата му. Контактът с листата причинява образуване на мехури по кожата, поради съдържанието на оксалова киселина в тях, която уврежда кожната повърхност.

Симптоми на отравяне с билката

• при прием в малки количества - диария, повръщане, болки в стомаха;
• приета в големи количества - хипотермия в краката, забавен пулс, смърт.

Ако растението не е погълнато, а е имало само контакт с него, засегнатата зона трябва да се обработи локално. Ако змиярникът е погълнат, следват незабавно предизвикване на повръщане и промивка на стомаха, осигуряване на достатъчно количество вода, чай, кафе, мляко, като пациентът се държи на топло. Активен въглен може да са даде на животни, отровени с италиански змиярник.

Заглавно изображение: Agnieszka Kwiecie?, Nova, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons