Зърника

Зърника (Rhamnus cathartica) представлява вид широколистен храст или малко дръвче, принадлежащо към семейство Зърникови (Rhamnaceae). Известна е още с името Common buckthorn.

Устройство на зърника

Заглавно изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Растението достига до 10 метра височина, с диаметър на ствола 25-30 см. Той има сива до кафяво оцветена кора, с грапава текстура. Вътрешният слой кора е жълт, а сърцевината оцветена от розово, оранжево до розово-кафяво и оранжево-кафяво. Клоните са оцветени в сиво-кафяво и притежават бодли. Често са така наклонени, че заемат форма на гръбначен стълб. Заради тези екстериорни качества, преди видът да се разлисти, може да се обърка със сливово дърво. Короната на вече развитите дървета е неправилна и много разклонена.

Листата са елипсовидни до овални или широко овални до закръглени. Имат назъбени листни ръбове, 3-4 двойки листни вени, дължина 25-90 мм и ширина 12-35 мм. По повърхностите им не се установяват власинки. Оцветени са в тъмно зелено и са разположени по двойки или последоватено на клоните. До късна есен запазват цвета си, тогава когато повечето широколистни дървета са с окапали или пожълтели листа.

Цветовете са жълтеникаво-зелени, с четири венчелистчета. Събрани са в съцветия от 2 до 6 на брой, като прорастват по стъблата близо до основата на листата. Растението е двудомно и се опрашва от насекоми. Цъфтежът се наблюдава през пролетта.

Плодът е топчест, черен на цвят при вече узрял вид. Има големина от 6-10 мм в диаметър, съдържащ две до четири, тъмно кафеви семена. Отровен е за хората, но спокойно се консумира от птиците и така се разпространява чрез изпражненията им.

Разпространение на зърника

Изображение: R.A.Nonenmacher, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Родният ареал на разпространение на зърниката се намира в Европа, Северозападна Африка и Западна Азия, от централните Британски острови на юг до Мароко и на изток до Киргизстан. Растението е внесено в Северна Америка като декоративен храст в началото на 19 век или може би малко преди това.

В някои страни се провеждат редица мероприятия, които целят да понижат силата, с която се разпространява вида в природата. Зърниката там се приема като инвазивен вид.

Използваема част на зърника

Употребяват се зрелите плодове на растението.

Химичен състав на зърника

В семената и листата на зърниката се съдържат атраквинон, емодин. Различни гликозиди, рамноемодин и шестерин са установени в плодовете. Кората съдържа рамникозид.

Лечебни свойства и приложение на зърника

Още през 9-ти век изсушени или пресни плодове зърника са били използвани като очистително средство. До края на деветнадесети век, сиропът от билката е бил популярно очистително средство в народната медицина. Приготвяли са го с бахар, джинджифил и захар. Но в последствие употребата му намалява. Още, за да се прикрие горчивият вкус на сока, са използвани анасон, канела, индийско орехче и мастика. Като очистително средство при животните се е използвал смесен с равни части рициново олио.

Изображение: Schurdl, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Семената и листата се считат за токсични за хората и животните. Приемът им води до стомашни спазми и слабително действие. Химическите съединения в тях, отговорни за слабителните им свойства са атраквинона и емодина. Зърниката още причинява разстройства в гликогенния метаболизъм, което може да доведе до развитието на диабет.

Плодовете на зърниката притежава очистително и диуретично действие. Те трябва да се използват с повишено внимание, поради токсичността им, въпреки лечебните им свойства. Приети във високи дози могат да предизвикат повръщане и диария.

Плодовете на билката се използват за лекарство, когато са узрели. От тях се получава парлив, горчив, не особено приятен сок. Подсладен със захар и с добавени към него аромати, се получава сироп от зърника и е готов за консумация.

Сухи плодове могат директно да се консумират или от тях да се направи отвара, като очистителното им действие помага дори при хроничен запек. Приета топла инфузия предизвиква изпотяване и понижава висока температура, действа противоглистно. Малки дози от инфузията имат леко слабително свойство, помагат за премахване на токсините, участват в лечението на камъни в жлъчката, при отравяне с олово, подагра, ревматизъм, воднянка, облекчават състояние на треска. Локално използвана повлиява кожни заболявания, а под формата на мехлем билката облекчава сърбеж. Мехлемът е ефективен и за лечение на брадавици.

Начин на прием на зърника

• сушени плодове - прием от възрастни в количество не повече от 2-3 грама;
• сироп - пресни плодове се варят със захар до получаване на съответната гъстота на течността като сироп. Възрастните могат да приемат по 1-2 супени лъжици от сиропа, а деца по половин чаена лъжичка.

Всеки един прием на зърника под каквато и да е форма трябва да бъде консултиран с лекар или специалист занимаващ се с билкарство и билколечение.

Изображение: Tom Scavo, CC BY 4.0, via Wikimedia Commons

Употреба на зърника в бита

Дървесината на растението е твърда и плътна, с красиви подобни на мрамор шарки. Изпозлва се много малко, предимно в стругарството или като гориво.

От плодовете на растението се получават различни видове боя - жълта, зелена, оранжева, кафява, лилава. Използват се главно за оцветяване на хартия и тъкани.

Внимание!

Плодовете, както и други части на растението са в различна степен отровни. Приети в големи дози, освен до храносмилателни разстройства, плодовете могат да доведат и до по-тежки отравяния.

Заглавно изображение: AnemoneProjectors, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons